Р Е Ш Е Н И Е

632/24.7.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На четиринадесети юли две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева

Секретар: П. Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 715 по описа на ШРС за 2015 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по повод предявен от М.К. Н. с ЕГН ********** с адрес *** срещу Н.П.Н. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК във връзка с чл. 143, ал.2 от СК.

Ищцата сочи в исковата си молба, че с ответника са бивши съпрузи, като брака помежду им бил прекратен. От брака си имали родено едно дете – дъщеря Г.. Три години и половина след развода се събрали отново, като от съвместното си съжителство имали още едно дете – син П., роден на ***г. Постепенно помежду им се появили разногласия, касаещи семейството, както и грижите и възпитанието на П., които постепенно се задълбочили. Предвид, че не успели да преодолеят противоречията помежду си, ищцата напуснала семейното жилище на 30.03.2015г., заедно с двете деца и заживяла заедно с тях и майка си в собствен апартамент в гр.Ш***. Поради непостигнато съгласие на страните по въпросите свързани с детето, ищцата моли съда да постанови решение, с което да й бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на П., като личните контакти с баща му да бъдат всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа до 17 часа през посочените дни, без преспиване и ответника да бъде осъден да заплати месечна издръжка в размер на 85 лв., считано от 01.04.2015г., до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

В молбата се прави особено искане за определяне на привременни мерки по отношение на детето, като упражняването на родителските права бъдат предоставени на майката, местоживеенето бъде определено на адреса на майката и бъде определен режим на лични контакти на бащата.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на ответника, като в законоустановения срок месечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора се сочи, че исковите претенции са неоснователни, като се излагат доводи в тази връзка. С писмения отговор се предявява насрещна искова молба, с която се моли упражняване на родителските права да бъде предоставено на бащата, като местоживеенето на детето да е на адреса на бащата, на майката бъде определен режим на лични контакти всяка нечетна събота и неделя от месеца, включително ако месеца има 5 такива от 10.00 сутринта до 17.00 часа в неделя с преспиване, както и един месец през лятото когато бащата не е в платен годишен отпуск. В условията на евентуалност се прави искане да бъде определен разширен режим на лични контакти на детето с бащата, както следва: да взема детето всяка нечетна седмица за дните от петък 17.00 часа до неделя в 19.00 часа с преспиване, да взема детето два пъти седмично в делнични дни за два часа без преспиване, пет дни по Коледни и Новогодишни празници (зимна ваканция) и пет дни през Великденски празници (пролетна ваканция) с преспиване, като за четните години това са първите пет дни, а за нечетните години вторите пет дни, да взема П. един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, да го взема на рождения ден на бащата, да присъства на рождените дни на детето.

Съдът с протоколно определение се е произнесъл по искането за привременни мерки, като е предоставил упражняването на родителските права върху малолетното дете на майката, определил е местоживеенето на детето да бъде на адрес гр.Ш***, , определил е режим на лични контакти с бащата всяка първа, втора и трета събота от месеца от 10.00 до 17.00 часа, както и всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа без преспиване, като е присъдил месечна издръжка в размер на 85 лв., считано от депозиране на исковата молба в съда - 31.03.2015г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

В срока на отговор е депозиран такъв от ответницата по насрещния иск, като се сочи, че същият е допустим, но изцяло неоснователен.

В съдебно заседание ищцата се явява лично, заедно с адв. И.К. от ШАК, като се поддържа иска и се моли за положително решение по делото. Поддържа се писмения отговор на доводите развити в него.

Ответника се явява лично в съдебно заседание, заедно с мл. адв. Д.И. от ШАК, като поддържа писмения отговор по първоначалния иск и моли съда да не уважава иска. Поддържа се предявения насрещен иск и се моли за положително решение по него.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните били законни съпрузи, като сключения граждански брак бил прекратен по взаимното им съгласие с Решение № 962 от 10.12.2007г. по бр. д. № 2750/2007г. по описа на ШРС. Упражняването на родителските права върху роденото от брака дете – Г. Н. Н., понастоящем непълнолетна, били предоставени на майката. Не се оспорва обстоятелството, че страните заживяли съвместно от месец юли 2011г., като от фактическото им съжителство на 13.08.2012г. се родил син – П. Н. Н., към момента почти на три години. Първоначално отношенията между тях били в хармония, като се породили разногласия по отношение на възпитанието и грижите за детето. Обстоятелството, че ищцата се върнала към работата си, като акушерка в МБАЛ „Шумен“ когато П. е бил на няколко месеца усложнило още повече отношенията им. През работното време на родителите за детето се грижила бабата на детето по майчина линия, като активно помагала и сестра му Г.. През време на нощните дежурства на майката, за детето полагал грижи неговия баща. Поради задълбочаване на конфликтите между двамата и влошаване на отношенията помежду им, ищцата напуснала семейното жилище, заедно с двете деца на 30.03.2015г.

В хода на производството бяха събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. С.Р. Н. – майка на ищцата, С.И.И. – приятелка на ищцата, Г.Р.Т. – майка на ответника и свид. К.П.В. – в приятелски отношения с Н.. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като не само кореспондират със събраните доказателства по делото, но и са вътрешно безпротиворечиви и логични. Съдът дава вяра и на показанията, изхождащи от близките роднини на страните, отчитайки пряката им заинтересованост от изхода на делото. В показанията си свид. Т. – баба по бащина линия на детето, особено емоционално и искрено свидетелства и в полза на двете страни, молейки детето да не се отнема от неговата майка, но също така да бъде разрешено детето да е повече време с баща си.

В хода на производството е изготвен социален доклад, приет по делото и неоспорен от страните. Съгласно доклада и двамата родители имат желанието и капацитета да задоволяват нуждите на детето, като разполагат с необходимите жилищни условия и финансови ресурси. Ищцата може да разчита на подкрепата на своята майка и дъщеря си Г. в грижите за П.. Бащата също може да разчита на подкрепата на своите близки, но те живеят извън Шумен. В интерес на детето е да общува с двамата си родители и техните семейства. Сочи се, че предвид ниската му възраст в негов интерес е да не променя често мястото си за нощуване. В двете съдебни заседания по делото (по привременните мерки и в исковото производство) е изслушан и социалния работник И.Г.И., която подкрепя изложеното в доклада. Излага, че детето се радва на контактите с баща си и често плаче при техните раздели. Емоционалната връзка между двамата е изключително силна. Такава връзка е изградена между П. и неговата сестра Г., като двамата са почти непрекъснато заедно и детето постоянно я търси.

Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните писмени и гласни доказателства по делото и обосновава следните правни изводи:

Настоящия спор е относно това кой да упражнява родителските права над малолетното дете, неговото местоживеене, режима на лични контакти на детето и издръжката му. Поради това и съдебното решение следва да замести споразумението между страните относно тези въпроси.

Съгласно Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д. № 3/1974г. на Пленума на ВС(което не е изгубило значението си и е задължително за приложение от съдебния състав), съдът определя родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като основно държи сметка за интересите на детето, но и при преценка на отделни групи обстоятелства - родителските и моралните качества на всеки родител, социалната среда на родителите, битовите условия, с които всеки родител разполага, възраст и пол на детето, привързаността на децата едно към друго, както и към родителя, включително и обстоятелството за наличие на помощ от трети лица. В Постановлението се сочат отделни белези на всяка една група обстоятелства, които следва да се разгледат от съда поотделно, като съвкупността на всички е от значение за изхода на делото.

Съдът констатира, че и двамата родители притежават необходимия родителски капацитет. Този извод се извежда както от приложения социален доклад по делото и от изложеното от социалния работник в съдебните заседания, така и от останалите доказателства. При разглеждане на втората група обстоятелства – морален облик и възпитателски качества, по делото се събраха достатъчно доказателства, че страните са достатъчно отговорни като родители и са напълно отдадени в грижите си по отношение на малолетния П.. Следва да се отбележи обаче, че силно влошените отношения между родителите, оказват пряко отрицателно влияние не само върху малолетното дете, но и върху другото общо на страните дете – дъщеря им Г.. По отношение на битовите условия на живот и материални възможности за отглеждане: Това е важна предпоставка за отглеждането и възпитанието на детето. Видно от изготвения социален доклад и двете страни притежават собствени жилища, които да задоволят потребностите му. В жилището на Н. има обособена самостоятелна детска стая, ремонтирана отскоро. Доходите и на двете страни са гарантирани, доколкото и двамата работят на постоянен трудов договор и реализират средни за страната работни заплати. Към момента Н. има алиментни задължения към другото дете – Г., тъй като е осъден на месечна издръжка в размер на 40 лв., като доскоро семейството е живяло заедно в едно домакинство и грижите за двете деца са били общи на страните. По отношение на взаимната привързаност на децата едно към друго и към родителите: В доклада и в становищата на социалния работник се сочи изключително силната връзка между брата и сестрата. Двамата са почти непрекъснато заедно и малкия П. търси сестра си постоянно. Силна емоционална връзка има и между бащата и детето. Както беше посочено по-горе, П. често плаче, когато баща му го оставя в къщи и пита за него. По отношение на помощта на трети лица в отглеждането на децата: Бащата разчита напълно на подкрепата на своите родители и когато вземе П. го води на гости при тях, но те живеят в гр.Разград. Ищцата по първоначалния иск разчита изцяло на помощта на майка си и дъщеря си, с които живее заедно. Налице е конфликт между Г. и нейния баща, основан на скорошната раздяла на родителите ѝ. Г. не контактува с него и се чувства обидена от отношението му към нея. Това неминуемо се отразява в семейната среда.

По отношение упражняването на родителските права: Съдът съобразявайки на първо място интереса на детето, както и изложеното по-горе, счита, че упражняването на родителските права по отношение на П. следва да се предоставят на майката. И двамата родители са грижовни към него, но съобразявайки ниската му възраст, то превес има майката, тъй като в този етап от живота си детето се нуждае най-вече от нея. В тази връзка, съдът съобразява и силната връзка между децата в семейството. В Постановление № 1 от 12.12.1974г. на Пленума на ВС е посочено, че отделното местоживеене на децата е допустимо, само когато важни причини налагат това. В настоящия случай съдът намира, че не са налице такива причини, предвид всичко изложено по-горе.

По отношение режима на лични контакти на бащата с детето: При определяне на режима на лични отношения следва да бъде съобразен интересът на детето. Той налага осигуряването на възможност за най-пълноценни контакти и с двамата родители, независимо, че същите не полагат съвместни грижи за него в едно домакинство. Родителят, който не упражнява непосредствено родителските права, не е лишен от тях и също следва да има възможност пълноценно да изразява своята родителска обич и да полага грижи, още повече когато този родител (в случая бащата) е полагал непосредствени грижи за него досега. Режимът на лични отношения следва да е по-разширен за него, поради високия му родителски капацитет и емоционалната привъзраност между него и детето. Режимът следва да е съобразен и с местоживеенето на страните, което е в непосредствена близост едно от друго. Поради това съдът намира, че е удачно бащата да има възможност да взема П. всяка първа и трета седмица от месеца с преспиване, от 17.00 в петък до 17.00 в неделя, а когато месеца има пет седмици – всяка събота от 10.00 часа до 17.00 часа. В периода на лятото бащата ще го взема по един календарен месец, когато майката не е в платен годишен отпуск. Така също всяка четна календарна година ( например 2014, 2016 и т.н.) бащата ще го взема през Коледните празници, включително и Нова година, всяка нечетна година ( 2015, 2017 и т.н.) бащата ще го взема за периода през Великденските празници. Бащата ще може да прекарва с детето рождения си ден, както и ще може да присъства на рождените дни на детето.

По отношение на издръжката на детето: Разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на ненавършилото пълнолетие дете да получи издръжка е безусловно. Размерът на издръжката, съгласно чл.142, ал.1 от СК, се определя в зависимост от нуждите на детето, както и възможностите на родителя, който я дължи. За нуждите на детето, което на 13.08.2015г. ще навърши три години, цялостната издръжка съдът определя в размер на 165 лева. Съдът намира, че това е необходимата издръжка с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, нужди от получаване на образование и задоволяване на неговите потребности и ежедневни нужди. На съобразяване подлежат възможностите на родителя да заплаща издръжка с оглед на доходите, имотното му състояние, квалификация, дали има задължения за издръжка към други лица. Бащата има задължение към другото родено от брака дете – дъщеря му Г.. Родителят, комуто е предоставено упражняването на родителските права, следва да поеме по-малък размер от общата месечната издръжка на детето, доколкото той дава част от издръжката в натура, а и неизбежно върху него в случая ляга тежестта от възпитанието и ежедневните грижи за детето. По делото има доказателства и за реализирания от страните доход. Затова съдът намира, че бащата следва да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 95 лв., със законните последици при просрочие на вноска, считано от влизане в сила на решението. В хода на процеса са определени привременни мерки, които са в сила до окончателното решение по делото, затова и определената с решението издръжка се дължи от влизане на настоящото решение в сила.

Ответникът дължи държавна такса върху присъдения размер на издръжката в размер на 136.80 лв., както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Предвид изхода на делото ответника следва да заплати на ищцата сума в размер на 380 лв., представляващи направени от ищцата разноски в размер на 30 лв. за заплатена държавна такса за образуване на делото и 350 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представено пълномощно.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето П. Н. Н. с ЕГН ********** на майката М.К. Н. с ЕГН **********, като определя местоживеенето на детето да е при майката на адрес гр.Ш***, .

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето П. Н. Н. с ЕГН ********** с бащата Н.П.Н. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца с преспиване от 17.00 в петък до 17.00 в неделя; всяка пета събота от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа; един календарен месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; всяка четна календарна година за периода през Коледните празници, включително и Нова година; всяка нечетна година за периода през Великденските празници; на всеки рожден ден на бащата, като бащата има право да присъства на рождените дни на детето.

ОСЪЖДА Н.П.Н. с ЕГН ********** да заплаща в полза на детето П. Н. Н. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 95 лв. ( деветдесет и пет лева) с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от датата на влизане в сила на настоящото съдебно решение, до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска

ОСЪЖДА Н.П.Н. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 136.80 лв. (сто тридесет и шест лева и осемдесет стотинки), представляваща държавна такса върху присъдения размер на издръжката, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Н.П.Н. с ЕГН ********** да заплати на М.К. Н. с ЕГН ********** сумата от 380 лв.( триста и осемдесет лева), представляваща сторени разноски по делото.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му на издръжката, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: