Р Е Ш Е Н И Е
519/25.6.2015г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми състав
На 18 (осемнадесети)
юни Година
2015
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т.
Йорданова-Момова
гражданско дело номер 724
по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл.
239 от ГПК.
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, чл.
221, ал. 1, чл. 224, ал. 1 и чл. 245, ал. 2 от КТ.
В
исковата си молба ищцата Н.М.С. твърди, че работила във „Фелюш-ФБ” ЕООД гр. Шумен.
М. прекратила едностранно съществувалото трудово правоотношение, на осн. чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 06.10.2014 г. През периода 01.08.2014 г. – 06.10.2015
г., ответникът не й платил дължимите трудови възнаграждения. Работодателят не
изплатил на С. и обезщетения по чл. 221, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ. Моли
съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответното дружество да й
заплати /след допуснато изменение на исковете/:
сума
в размер на 708,14 лв., представляващи общ размер на неплатени уговорени
трудови възнаграждения през периода 01.08.2014 г. – 06.10.2014;
сума
в размер 371,03 лв., представляващи неплатено парично обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие;
сума
в размер на 73,91 лв., представляваща неплатено парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск при работодателя-ответник към деня на
прекратяване на трудовото правоотношение;
сума
в размер на 35,51 лв., представляващи общия размер на законната лихва върху
изискуемия размер на неплатените трудови възнаграждения през периода 01.08.2014
г. – 06.10.2014 г., считано от падежа на всяко от тях до предявяването на иска – 09.03.2015 година;
ведно
със законната лихва върху всяко от претендираните главни парични задължения,
считано от предявяване на исковете – 01.04.2015 г., до окончателното изплащане,
както и направените разноски по делото.
В
съдебно заседание, пълномощникът на ищцата прави искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът
не изразява становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на
исковата молба. Не прави искания и не се представлява в първото по делото
заседание.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно
основателен.
В първото по делото
заседание на 18.06.2015 г., съдът с определение е допуснал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника поради наличие на следните предпоставки
по чл. 239, ал. 1 от ГПК:
По чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК: ответникът не се представлява в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие. С определение от 01.04.2015 г., постановено в производство по
чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание.
По чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в
подкрепа на предявените искове, ищцата се позовава на следните приети по делото
доказателства: трудов договор №
529/29.01.2013 г., заповед № 401/07.10.2014 г., трудова книжка на ищцата, 4 бр.
фишове за изплатени трудови възнаграждения за периода м. април - м. юли 2014 г.
и заключението по ССЕ.
Настоящият
състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на
претенциите по чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ, чл. 245, ал. 2 от КТ
и чл. 224, ал. 1 от КТ. Тоест, предявените искове са вероятно основателни и
обосновават наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Относно иска с правно основание чл. 128,
т. 2 от КТ:
В
цитираната разпоредба е регламентирано основно задължение за работодателя като
страна по трудовото правоотношение – да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Предпоставка за уважаване на претенцията
е добросъвестното изпълнение на трудовите задължения. Добросъвестно изпълнение
означава, че през съответния, предшестващ изплащането период, работникът е
изпълнил точно задължението си да престира работната си сила. В случая, по
делото бе доказано, че ищцата била добросъвестна страна в съществувалото между
страните трудово правоотношение. Установи се от друга страна, че ответният
търговец не изпълнил основното си задължение в качеството му на работодател на
ищцата по съществувалото трудово правоотношение. А именно – не изплатил на
последната трудови възнаграждения за периода 01.08.2014 г. – 06.10.2014 в чист размер
на 708,14 лева. Ето защо, „Фелюш-ФБ” ЕООД гр. Шумен следва да бъде осъдено да
заплати на ищцата цитираната сума, ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба – 01.04.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Досежно иска с правно основание чл.
221, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ:
Съгласно
разпоредбата на чл. 221, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение от работника или служителя без
предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, работодателят му дължи
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение. По предмета на настоящото дело се доказаха наличието на първата
горепосочена положителна предпоставка, безсрочността на процесното трудово
правоотношение и предвидения по него 30-дневен срок на предизвестие, като чрез заключението
по ССЕ се установи и размерът на обезщетението към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение, а именно – 371,03 лв. Поради това, съдът приема, че претенцията е
основателна и като такава следва да бъде уважена чрез осъждане на ответника да
заплати на ищцата парично обезщетение в цитирания размер, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 01.04.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Досежно
иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ:
Съгласно
непротиворечащата на Конституцията на Република България част от разпоредбата
на чл. 224, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Тоест, компенсирането на неизползван платен годишен отпуск с парично обезщетение е
допустимо само при прекратяване на трудовото правоотношение и то в случай, че
правото за ползването на отпуска не е погасено по давност. По предмета на
настоящото дело се доказа наличието на първите две горепосочени положителни
предпоставки, а чрез издаденото от ответника удостоверение се установи и
изчисленият съобразно правилото на чл. 224, ал. 2 от КТ по реда на чл. 177 от
КТ размер на обезщетението към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, а именно – 73,91 лв. за неизползвания в размер на пет
работни дни платен годишен отпуск при работодателя-ответник. Поради това, съдът приема, че претенцията е основателна и като
такава следва да бъде уважена чрез осъждане на ответника да заплати на ищцата
парично обезщетение в цитирания размер, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 01.04.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Касателно претенцията с правно основание
чл. 245, ал. 2 от КТ:
Предявеният
при условията на обективно съединяване на искови претенции иск с правно
основание чл. 245, ал. 2 от КТ, също се явява основателен и доказан. Нормите на
чл. 128 и чл. 270, ал. 2 от КТ установяват, че вземането на трудовото
възнаграждение се дължи в установени срокове – авансово или окончателно всеки
месец, ако не е уговорено друго. Следователно, законодателят е определил
начална дата на забавата, след която работодателят дължи обезщетение, което при
трудовите спорове се равнява на размера на лихвата върху главницата, изчислена
по правилото на чл. 245, ал. 2 от КТ. В конкретния случай, работодателят не
платил на бившата си работничка пълния размер на трудовите възнаграждения за
периода 01.08.2014 г. – 06.10.2015 г., поради което дължи лихва за забава върху
същите в общ размер 35,51 лв., за чието заплащане следва да бъде осъден,
считано от падежа на всяко от тях, до 01.04.2015 година.
Поради
необжалваемостта на настоящото неприсъствено решение, приложението на
разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от ГПК
(допускане на предварителното му изпълнение), се явява безпредметно.
На
основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, вр. чл. 72, ал. 1, вр. чл. 71,
ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на съда държавната такса за всеки от четирите предявени иска в общ
размер 200,00 лева, както и направените разноски по делото в размер на 80,00
лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски по делото в
размер на 200,00 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „ФЕЛЮШ-ФБ” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище: гр. Шумен, адрес на управление: гр. Шумен 9700, Варненско шосе, „Хан
Омуртаг“ АД, представлявано от Ф.А.М.В., да
заплати, на основание чл. 128, т. 2 от КТ, на Н.М.С. с ЕГН **********,***,
сумата 708,14 лева (седемстотин и осем лева и четиринадесет стотинки),
представляваща общия размер на
неизплатените чисти суми за получаване по трудови възнаграждения за периода
01.08.2014 г. – 06.10.2014 г., начислени
в общ брутен размер 910,12 лв., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на иска – 01.04.2015 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „ФЕЛЮШ-ФБ”
ЕООД гр. Шумен, да заплати, на основание
чл. 221, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, на Н.М.С. с ЕГН **********, сумата 371,03
лв. (триста седемдесет и един лева и три стотинки), представляваща парично
обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване
на иска – 01.04.2015 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ФЕЛЮШ-ФБ” ЕООД гр. Шумен, да заплати, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, на Н.М.С. с ЕГН **********, сумата 73,91 лв. (седемдесет
и три лева и деветдесет и една стотинки), представляваща парично обезщетение за неизползвания към 06.10.2014 г. платен годишен
отпуск в размер на пет работни дни, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на иска – 01.04.2015 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „ФЕЛЮШ-ФБ”
ЕООД гр. Шумен, да заплати, на основание
чл. 245, ал. 2 от КТ, на Н.М.С. с ЕГН **********, сумата 35,51 лв. (тридесет
и пет лева и петдесет и една стотинки), представляваща общ размер на законната лихва върху всяко от неизплатените трудови възнаграждения за периода 01.08.2014
г. – 06.10.2014 г., считано от падежа на всяко от тях, до 01.04.2015 година.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА „Фелюш-ФБ” ЕООД гр. Шумен да заплати на Н.М.С.
направените разноски по делото в размер на 200,00 лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, вр. чл. 72, ал. 1, вр. чл. 71,
ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, ОСЪЖДА „ФЕЛЮШ-ФБ” ЕООД гр. Шумен, да
заплати в полза на Районен съд гр. Шумен, държавни такси по делото върху всеки
от предявените искове в общ размер 200,00 лева (двеста лева), както и разноски
по делото в размер на 80,00 (осемдесет) лева.
Настоящото
неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от
ГПК.
В
едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът
може да поиска неговата отмяна от въззивния Шуменски окръжен съд, ако е бил
лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240,
ал. 1 от ГПК.
Районен съдия: