Р Е Ш Е Н И Е
1687/22.10.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в открито заседание на двадесет и четвърти септември през
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Бистра Бойн
при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 726 по описа за 2015 г. на ШРС за да се произнесе взе предвид следното:
Гр.д.№ 726/2015 г. по описа на ШРС е образувано по повод
обективно съединени кумулативно предявени искове/осем главни и два акцесорни/ с
правно основание чл. 202, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, вр. с чл. 211, ал.5, т.2 и ал.6
от ЗМВР, вр. с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС,
чл.305 и чл.307 от ППЗИНЗС, чл. 2 от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и Съвета от
4.03.2003г. и чл.86 ал.1 от ЗЗД от Д.П.С. с ЕГН: ********** *** чрез
пълномощника адв.Г. Ц. от АК гр.Т., съдебен адрес:***, срещу ГД“Изпълнение на
наказанията” към МП, както следва:
1. за признаване за установено, че за периода от 30.03.2010
г. до 30.03.2015 г. времето на почивки, времето за обучения, учебна стрелби,
учебна тревоги, времето за инструктаж (15 минути за всяка смяна) и приемане на
смяната (15 минути за всяка смяна), както и времето за издаване на смяната (15
минута за всяка смяна са част от работното време и представляват извънреден
труд. Искът следва да бъде прекратен в тази си част, поради липса на правен интерес
при предявен осъдетелен иск за заплащането на извънредния труд. 2. Да бъде осъден ответника ГД
"ИН" да заплати
възнаграждение за положен извънреден труд до 50 часа на тримесечие, по
време на т.н. почивки- 1200
часа извънреден труд, за период от 30.03.2010 г. до 30.03.2015 г. както и
възнаграждение за положения извънреден труд до 50 часа на тримесечие, по време
на обучения- 180
часа извънреден труд, учебни стрелби- 50 часа извънреден труд и учебни тревоги-
50 часа извънреден труд, времето за инструктаж (15 минути за всяка смяна)- 400 часа
извънреден труд и приемане на смяната (15 минути за всяка смяна) както и
времето за издаване на смяната (15 минути за всяка смяна)- 800 часа
извънреден труд, общо в размер на 5 750 лeва, като искът
е изменен по реда на чл.214 от ГПК на 3199,59лв.. 3. Акцесорен иск за мораторна лихва
върху горепосочената сума в размер на 950 лева, изменен на 728,19лв, с падеж
първо число на всяко тримесечие до 30.03.2015, както и законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
дължимата сума; 4. Да бъде
установено по отношение на ответника ГД "ИН", че следва да
компенсира ищецът с неползван платен годишен отпуск 150 дни, изменен на 40
дни, за положения извънреден труд до 30.03.2015г. 5. Да бъде осъден ответника ГД “ИН” да заплати
възнаграждение за 250 часа нощен труд за период от 30.03.2010 г. до 30.03.2015
г. в размер на 250 лева, увеличен на 694лв., на осн.чл.67 ал.7 т.1 от ЗДС,
заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.04.2015 г. до
окончателно изплащане на сумата и 6.
Акцесорен иск за мораторна лихва върху горепосочената сума в размер на
50 лева, увеличена на 186,01лв. за периода от 30.03.2010 г. до 30.03.2015 г.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Не се спори
между страните, че от 15.11.2006г. ищецът полага труд като надзирател в
Следствен арест в гр.Шумен, като трудовото му правоотношение с ответника продължава
и към момента. Това се установява и от представен личен картон на ищеца и справка
за изплатени допълнителни възнаграждения за извънреден труд и специфични
условия на труд. От Справка за броя на отработените дни, броя на
отсъствията и отпуските на ищеца, обхващаща периода месец
март 2010г.- месец март 2015г., се установяват отработените дни,
през които служителя е изпълнявал, съответно не е изпълнявал служебните си
задължения поради отсъствие с оглед ползван платен отпуск. Ищецът бил компенсиран
с допълнителен отпуск 4 дни за отработеното време по чл.211 от ЗМВР. Приложени са месечни графици за
дадените дежурства, нарядна ведомост и
справка за участието на ищеца в
учебни стрелби, тревоги и обучения в дните за почивка през процесния период.
По делото бяха събрани гласни доказателствени средства,
като беше разпитан свидетелят В. Х., работил на длъжност надзирател в следствен
арест. Той свидетелства, че при нормативно установените почивки служителите
нямали право да напускат помещенията на ареста, да събличат униформата си и да
отказват разпореждания. Продължителността на смените била 12 или 24 часа, като
работното време започвало в 8,30ч. часа, като с времето за обличане и
встъпителен инструктаж, провеждащ се в 8,15 часа, служителите трябвало да отидат
на работа по рано. Инструктажа продължавал от половин час до четиридесет
минути. Предаването на смяната, което е част от служебните задължения отнемало
минимум 30 минути до час и десет минути, понеже се извършва претърсване на
килиите и обиск на задържаните лица. В ареста се провеждали планирани стрелби около
два пъти годишно за времето от три часа и учебни тревоги, като в такива е
участвал лично два пъти с продължителност 3 часа. Присъствието на служителите
било задължително. Бил е в една смяна с ищеца или около 30-40 смени.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно–
счетоводна експертиза се установява, че общия брой на положените часове
извънреден труд по време на почивки, обучения, учебни стрелби, тревоги,
инструктаж, предаване на смяна за процесния период, възлиза на 1081часа, общо
извънредния труд е 1300часа, а дължимата сума възлиза на 3199,59 лева,
съответно размера на мораторната лихва е 728,19 лева за периода от падежа на всяко вземане до 30.03.2015г. Дава се заключение,
че ищеца при отработените часове над
нормативно определените 50 часа
на тримесечие, следва да бъде компенсиран с допълнителен платен годишен
отпуск в размер на 40 работни дни. За
процесния период в заключението се посочва, че се дължи заплащане за положен нощен труд в размер на 694,00лв.,
съответно лихвата за забава възлиза на 186,01 лева за периода 30.03.2010г.– 30.03.2015г.
От правна страна съдът намира
следното: Съгласно чл.19 ал.1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, служителите в Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията” и в териториалните й служби са държавни служители. По силата на чл.19 ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС статутът на
държавните служители се урежда от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 211, ал. 3 ЗМВР,
намираща приложение в случая на основание чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, работното време
на държавните служители в ГДИН, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се
изчислява сумирано за 3-месечен период. Съгласно чл.301 ал.6 от ППЗИНЗС
отм., служителите, които не изпълняват постова служба са на разположение на
командира по отделение, без право да напускат района на поделението. За 24
часови смени на служителите се полага 4 часова почивка, през която те са на
разположение. Когато служителят е работил извън редовното работно
време в чл. 211 ал. 5 т. 2 ЗМВР са предвидени компенсации, чрез възнаграждение за извънреден труд за отработени до
50 часа на отчетен период и допълнителен отпуск за отработеното време над 50
часа. Със Заповед на МП № 1С-03-1182 от 10.10.2007г., отменена със
Заповед ЧР-05-400 от 06.08.2012г., приложени по делото, се определя
редът за разпределяне на работното време в ГДИН, според т.
16 от която времето за почивка, както и времето за управление при кризи и
отбранително-мобилизационна подготовка не се включва и не се отчита за работно
време и положеният извънреден труд се заплаща при условията и размерите,
определени с КТ. Работата над редовното време се компенсира с възнаграждение и допълнителен платен годишен
отпуск, съгласно т.28. Заповедта като подзаконов нормативен акт, противоречи на
понятието за работно време при длъжности, изискващи постоянно разположение на
служителя за нуждите на трудовата му функция, съгласно ППЗИНЗС. Извънредният труд, според легалната дефиниция
на чл. 143 ал.1 от КТ, е работата по трудовото правоотношение между служителя и
работодателя, извън установеното от него работно време, която се осъществява по
разпореждане или със знанието на определени лица в предприятието. Положеният
извънреден труд от служителя е съпроводен с изразходване на работна сила извън
установеното работно време, с което се засяга полагащата му се почивка. Поради
естеството на служебната дейност на ищеца с дежурства по 12 и 24 часови смени,
ползваните почивки, времето на тревоги, учения, предаване на смени не следва да
бъдат изключвани от отработеното време и за тях се дължи съответно
възнаграждение. Задължителна в приложението си, относно организацията на
работното време е Директива 2003/88 на
ЕП и на Съвета от 04.11.2003г. При преюдициални запитвания, СЕС дава
заключения, които са обвързващи спрямо всички юрисдикицци на страни членки, че
почивките представляват част от работното време, ако работникът присъства
физически на мястото на работа, какъвто е и настоящия казус. Налице е и
задължителна съдебна практика, като съгласно т.1 от Тълкувателно решение №8 от 14.11.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 8/2013 г., ОСГК, при
непрекъсваем производствен процес /смени, дежурства/ нормативно определеното
време за хранене се включва в работното време, ако работникът или служителят е
длъжен да присъства физически на място, определено от работодателят. Със Заповед №ЧР-05-11 от 30.01.2015г. на Министър Х.И. е отменена
Заповед ЧР-05-170 от 03.04.2014г. в чл.16 отработеното време включва и времето
за провеждане на професионално обучение, инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд и дежурство.
С оглед на събраните доказателства, съдът приема, часовете, като време за почивка
в рамките на 12 и 24-часово
дежурство, в действителност представляват част от работното време на
надзирателя, през което той изпълнява, макар и в непълен обем, служебни задължения. В
случая не са налице белезите, присъщи на почивката като период от време, през който работникът или
служителят не е длъжен да изпълнява трудовите си задължения, тъй като
предназначението й е да бъде възстановена изразходваната в процеса на труда
работна сила.
По делото се
установи, че отделно
от работната смяна, ищецът се е намирал на работното си място още поне половин час във връзка с обличане на
униформа и провеждането на ежедневния инструктаж преди
началото на смяната и по 15 минути сдаване на смяната. Това време притежава характеристики на
работно време,
доколкото служителят се е намирал на разположение на работодателя. По тази
причина то следва да бъде включено при сумираното изчисляване на работното
време и да се взема предвид при отчитането на евентуално положен извънреден
труд. Ето
защо съдът счита, че положеният извънреден труд часа за периода от 30.03.2010г.
до 30.03.2015г./5-годишен
период преди завеждане на исковата молба/
1081 часа следва
да бъде заплатен в размер на 3199,59 лева, с мораторна лихва 728,19 лева.,
съобразно писменото заключение на вещото лице.
Съдът счита направеното от
ответника възражение за частично погасяване на вземанията по този иск поради изтекла
тригодишна погасителна давност, за неоснователно. Съгласно чл.111 б.”а” от ЗЗД, с
изтичане на 3-годишна давност се погасяват вземанията за възнаграждение за
труд, за които не е предвидена друга
давност. Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичане на 5-годишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Исковата
претенция не представлява текущо ежемесечно възнаграждение за положен труд. Доколкото се
касае за извънреден труд, който се полага само по
изключение и възнаграждението за него се изплаща през месеца, следващ отчетения
тримесечен период, през който е положен същият не може да бъде посочен предварително и възниква
при определени предпоставки, поради което не представлява периодично плащане по
смисъла на чл.111 б.”в” от ЗЗД. Процесното вземане се
погасява с изтичането на общата 5-годишна давност, като в този смисъл е и
съдебната практика по сходни казуси.
По делото беше установено, че ищецът има право на
компенсация с допълнителен платен годишен отпуск за положените часове извънреден труд, през
процесния период, който възлиза на 40 дни. Установителният
иск, в тази си част е основателен.
Исковете за заплащане на възнаграждение за 250 часа нощен
труд за период от 30.03.2010г. до 30.03.2015 г. на осн.чл.67 ал.7 т.1 от
ЗДС, в размер на 694,00лв. и мораторна
лихва върху вземането следва да бъдат отхвърлени поради следните съображения:
Нормата на чл. 67, ал.7,
т.1 ЗДСл., съгласно
която за положен от държавните служители нощен труд, се дължи допълнително
възнаграждение не е приложима в настоящия казус. Съгласно разпоредбата на чл.1 от ЗДСл.,
този закон урежда възникването, съдържанието и прекратяването на служебните
правоотношения на държавните служители. В случая ищецът е държавен служител при
ГДИН и законът, уреждащ служебното му правоотношение, е ЗИНЗС, като субсидиарно е приложим ЗМВР. В
разпоредбата на чл. 202 ал.1
ЗМВР са изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на
държавните служители и сред
тях не е предвидено възнаграждение за нощен труд. Съобразно изричната
разпоредбата на чл. 302, ал.1
ППЗИНЗС, служителите от надзорно-охранителният състав, каквато
длъжност е заемал
ищецът, не получават компенсация за положен нощен труд. Положеният от тях нощен
труд е част от дежурството,
което същите дават. При тези обстоятелства специалната разпоредба на чл. 202 ал.1 от ЗМВР дерогира общата разпоредба на чл. 67 от
ЗДСл., поради което на ищецът не е било дължимо заплащане на нощен труд до
прилагането на чл.30 от Заповед №ЧР-05-11 от 30.01.2015г., където същото е
изрично регламентирано.
На основание чл.78, ал.1 и 3 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищецът направените по делото разноски съразмерно с
уважената част от иска в размер на 336,67лв., а ищеца на ответника при
определено възнаграждение в размер на 680лв. по реда на чл.7 ал.2 т.3 от
Наредба за мин.адвокатски възнаграждения, съобразно отхвърлената част от иска- 263,33
лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
Прекратява съдебното производство, образувано по искова молба от Д.П.С.
с ЕГН: ********** ***, чрез пълномощника адв.Г.Ц. срещу ГД“Изпълнение на
наказанията” към МП в частта му, с която се иска признаване за установено, че
за периода от 30.03.2010г. до 30.03.2015г. времето на
почивки, времето за обучения, учебна стрелби, учебна тревоги, времето за
инструктаж (15 минути за всяка смяна) и приемане на смяната (15 минути за всяка
смяна), както и времето за издаване на смяната (15 минута за всяка смяна са
част от работното време и представляват извънреден труд, като
недопустимо.
ОСЪЖДА ГД“Изпълнение на наказанията” към МП-гр.София, бул.
„Ген.Н.Столетов“ №21, на осн.чл.
211, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР, вр. с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС да заплати на Д.П.С. с ЕГН: ********** ***, сумата 3199,59лв./три хиляди сто деветдесет и
девет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд- 1016 часа за период 30.03.2010г.
до 30.03.2015г. по време на почивки, обучения,
учебни стрелби, учебни тревоги, времето за инструктаж и приемане на смяната,
както и времето за издаване на смяната; 729,19лв./седемстотин двадесет и девет
лева и деветнадесет стотинки/, представляващи мораторна лихва върху
главницата за период от падежа на всяко вземане на тримесечие до 30.03.2015г., както и законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска-01.04.2015г. до окончателното
изплащане на дължимата сума.
Признава за установено по
отношение на ГД“Изпълнение на наказанията”
към МП-гр.София, бул. „Ген.Н.Столетов“ №21, на осн.чл. 211, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР, вр. с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, на основание чл.224 ал.1 от КТ, чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.189, ал.6
от ЗМВР, че размерът на платения отпуск, с който Д.П.С. с ЕГН: ********** следва да
бъде компенсиран за положен от него извънреден труд за периода 30.03.2010г. до 30.03.2015г. е 40 /четиридесет/ дни.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д.П.С. с ЕГН:**********
срещу ГД“Изпълнение на наказанията” към МП-гр.София за заплащане на
възнаграждение за 250 часа нощен труд за период от 30.03.2010г. до 30.03.2015
г. в размер на 694,00лв. на осн. чл.67 ал.7 т.1 от ЗДС, и мораторна лихва върху горепосочената сума в
размер на 186,01 лева за периода от 30.03.2010г. до 30.03.2015г. заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 01.04.2015 г. до окончателно
изплащане на сумата, като неоснователни.
ОСЪЖДА ГД“Изпълнение на наказанията” към МП-гр.София да заплати на Д.П.С. с ЕГН:********** сумата
от 336,67лв. (триста тридесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки),
направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.П.С. с ЕГН:**********
да заплати на ГД“Изпълнение на
наказанията” към МП-гр.София сумата от 263,33лв. (двеста шестдесет и три лева и тридесет и три стотинки), направени
по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ГД“Изпълнение на наказанията” към МП-гр.София да заплати по сметка на Районен съд– гр.Шумен сума в размер на 445,87 лева /четиристотин четиридесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки/, от която 207,11 лева- държавна такса върху уважените искове и 238,76лв. деловодни разноски за възнаграждение на вещо лице.
Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в
двуседмичен срок от уведомяване на страните.
В прекратителната си част, решението подлежи на обжалване
в 1-седмичен срок с частна жалба пред ШОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :