Р Е Ш Е Н И Е
564/8.7.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На тридесети юни две хиляди и петнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател:Пл. Недялкова
Секретар: Цв. К.:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №749 по описа на ШРС за 2015 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са положително установителни иска с
правна квалификация чл.422 ал.1 от ГПК, във вр. с чл.327 ал.1 от ТЗ и чл.86 от
ЗЗД..
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „.....“
ООД с ЕИК:...., със седалище и адрес
на управление: гр.Ш, ул. „ П.П“ №31 вх.Г ет.6 ап.15, представлявано от
управтеля И. Й.И., с адрес за призоваване: гр.Ш., ул. „М.“ №1 срещу „......“ ЕООД с ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление гр.Ш., местност „С.“ - ...., представлявано от Т. С.И..
Ищцовото дружество посочва, че предявява
иска, във връзка с възражение срещу
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПС по ч.гр.д. №348/2015г. по описа
на ШРС. Твърди, че в периода 12.02.2010г. – 31.03.2010г. между ищцовото и отвотното дружество били сключени
осем неформални договора за покупко – продажба на строителни материали и
консумативи на обща стойност 9929.48 лева. Договорите били обективирани
с издаване на фактури подписани и
получени от страна на ответното дружество -
фактура
№ 2100007752, иэдадена на 27.02.2010 г, за сумата от 1796,84 лева с вкл, ДДС –
неплатена, фактура № 2100007756, издадена на 27.02.2010
г, за сумата от 1766,20 лева с вкл. ДДС – неплатена, фактура № 2100007855,
издадена на 15.03.2010 г. за сумата от 2236,60 лева с вкл. ДДС – неплатена, фактура
№ 2100007998, издадена на 31.03.2010 г., за сумата от 554,74 лева с вкл. ДДС –
неплатена, фактура № 2100007999, издадена на 31.03.2010 г., за сумата от 18,49
лева с вкл. ДДС – неплатена, фактура № 2100008000, издадена на 31.03.2010 г.,
за сумата от 65,30 лева с вкл. ДДС – неплатена, фактура № 2100008001, издадена
на 31.03.2010 г., за сумата от 2333,71 лева с вкл. ДДС – неплатена, фактура №
2100008002, издадена на 31.03.2010 г. за сумата от 1157,60 лева с вкл. ДДС –
неплатена. Излага, че е предало на
ответното дружество стоката, обстоятелство удостоверяващо се от изготвените стокови разписки, поради което последното следвало да заплати договорената при
сключване на договора цена.
Предвид изложеното дружеството –
ищец, счита че ответното дружество му
дължи парична сума в размер на 9929.48
лева, представляваща общото задължение по посочените фактури, както и сумата от 3038.89 лева , представляваща сбор от лихвите върху всяка просрочена дължима и
неплатена сума по фактура за периода 20.02.2012г. – 18.02.2015г., както и
законна лихва върху главницата, от деня на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на сумата. Моли съда да признае за установено, че „....“
ЕООД дължи на „.....“ ООД сумата от 9929.48 лева - главница представляваща сбор от незаплатената продажна цена на строителен материал и
консумативи по посочените фактури и
сумата от 3038.89 лева – представляваща сбор от лихвите за забава върху сбора
от главниците за периода
20.02.2012г. – 18.02.2015г., както и законна лихва върху главницата, от деня на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира
и направените в производството
разноски.
В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява представляващият И. Й.Илиев – управител.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор.Намира иска за недопустим
и неоснователен. Оспорва изцяло исковите претенции. Посочва, че доколкото имало издадени
касови бележки, те обективирали
действително плащане на закупените количества материали и липсата на задължение
към ищеца. В условията на евентуалност прави възражение за изтекла давност, относно задължението в размер на 567.24 лева. Моли да бъдат
присъдени направените в производството
разноски, включително и юрисконсулстско възнаграждение.
В съдебно заседание за ответника се явява процесуален представител –К. Р. –
юрисконсулт.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
По ч.гр.д. №348/15г. по описа на ШРС по реда на
чл.410 от ГПК била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумата от 9929.48 лева
представляваща неизплатени суми
по процесните фактури, 3038.89 лева
лихва за периода 20.02.2012г. до 18.02.2015г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 19.02.2015г.
до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на
259.37 лева.. В срока по 414 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение.
Не се спори между страните, че същите
са имали търговски взаимоотношения, както и че по повод доставка на стоки от страна на ищцовото
дружество били издадени следните фактури :
- фактура №2100007752/
27.02.2010г. на обща стойност с ДДС - 1796,84 лева;
- фактура №2100007756/27.02.2010г. на обща
стойност с ДДС - 1766,20 лева;
- фактура №2100007855/15.03.2010г. на обща стойност с ДДС - 2236,60 лева;
- фактура №2100007998/31.03.2010г. на обща стойност с ДДС - 554,74 лева;
- фактура №2100007999/31.03.2010г. на обща стойност с ДДС - 18,49 лева;
- фактура №2100008000/31.03.2010г. на обща стойност с ДДС - 65,30 лева;
- фактура №2100008001/31.03.2010г. на обща стойност с ДДС - 2333,71 лева;
- фактура №2100008002/31.03.2010г. на обща стойност с ДДС - 1157,60 лева;
Не се спори и, че стоката по
фактурите е била получена от ответното дружество.
Процесните данъчни фактури
издадени от ищеца са осчетоводени в ищцовото дружество като приход и вземане , включени са в
дневниците за продажби за периодите, за
които се отнасят, както и в справките -
декларации по ЗДДС за същия период. Продажбата на стоките е отразена и в складовия модул на ищцовото дружество. В счетоводството на
ответника фактурите са осчетоводени като разход и задължение като по тях няма
отразено плащане. Включени са в дневниците за покупки за месец февруари и март
2010г. както и в справките – декларации по ЗДДС за тези месеци. Ответното
дружество е ползвало данъчен кредит за тях.
Общият размер на дължимата сума по процесните фактури, издадени от ищеца,
възлиза на стойност 9929.48 лева, а общият размер на законната лихва за забава върху сбора от главниците, претендирана за периода от 20.02.2012г. до
18.02.2015г. е 3038.89 лева.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, както и от изготвената съдебно-счетоводна експертизи.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Обект на доказване в настоящото производство е наличието на облигационно
отношение между страните, както и размера на неизпълненото задължение. От материалите по делото се установява по
безпорен начин, че страните са били в договорни отношения. Имайки предвид, че
договорът за продажба е неформален договор и писмената форма не е условие за
неговата действителност е без значение начинът на договаряне между страните.
Същественото е съвпадане на насрещните воли на страните за продажба, за да се
приеме, че между страните се учредява валидно облигационно правоотношение.
Следователно, с оглед на гореизложеното се налага извода, че между страните са
били налице валидно сключени договори за продажба. Това не се спори и между
страните. Спорно се явява обстоятелството
дали ответното дружество е заплатило сумите по процесните фактури.
Безспорно установено е въз основа на събраните по делото доказателства, че
по повод доставката на стоки от страна на ищцовото дружество били издадени
процесните 8 бр. фактури като общият размер на дължимата сума по тях възлиза на 9929.48 лева. Съгласно заключението на приетата от съда и неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза в счетоводството на ответника
фактурите са осчетоводени като
разход и задължение като по тях няма отразено плащане. От страна на ответника не
са ангажирани доказателства за извършено плащане. Излагат се доводи, че
доколкото били издавани касови бележки, това доказвало плащане. Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати
цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я
получи, освен ако е уговорено друго. От изготвената съдебно – счетоводна експертиза се установява
механизма и организацията при продажбата на стоки от склада на ищцовото
дружество, а именно: клиента завява пред управителя на склада необходимата
стока, доставчика „....“ ООД издава
стокова касова бележка, въз основа на която клиента от склада
получава стоката, за което се подписва, след получаване на стоката се издава фактура, а при плащане и касов
бон. Към процесните фактури ищцовото дружество е приложило,
съответните стокови касови бележки,
които доказват получаването на стоката от ответното дружество. В тях срещу начин на плащане е отразено
«отложено», поради което доводите
на ответното дружество, че те удостоверявали
реализирано плащане са неоснователни. Същите не съставляват фискални
касови бележки, съгласно Наредба № Н – 18/13.06.2006г. за регистриане и
отчитане на продажби в търговсиките
обекти чрез фискални устройства и не
доказват извършено плащане. Въз основа
на тях са издавани процесните фактури, в които е посочена
дата на плащане,поради което ответното
дружество дължи заплащане цената на доставената стока на датата посочена във
фактурата. По делото липсват доказателства,
от които да се направи извода, че
ответното дружество е заплатило претендираните от страна на ищцовото
дружество суми или че същите не се дължат, поради което настоящия състав
намира, че иска се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 19.02.2015 год. до окончателното изплащане на сумата
Предвид на горното предявеният иск по чл.86 от ЗЗД за сумата от 3038.89 лева , представляваща общият размер на законната лихва за забава върху сбора от главниците за периода от
20.02.2012г. до 18.02.2015г., също се явява основателен и
подлежащ на уважаване.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за изтекла
погасителна давност за част от сумата по главницата в размер на 567.27 лева и лихва в размер на 173.61 лева върху тази
част от главницата за периода от 20.02.2012г. до 18.02.2015г.. Процесните данъчни
фактури са издадени от ищеца в периода 27.02.2010г. – 31.03.2010г., а заповедното производство е образувано на 19.02.2015г. Съгласно чл.110 от
ЗЗД, давностният срок за този вид
вземания е петгодишен и започва да тече от датата на изискуемостта на
вземането – чл.114, ал.1 от ЗЗД, като в
случая изискуемостта е настъпила с издаването процесните фактури и подписването им от
представител на ответника. Доколкото най - ранните фактури са били издадени на
27.02.2010г. давността изтича на
27.02.2015г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да
се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 746.89 лв. за
заплатена държавна такса,възнаграждение на вещо лице, включително и разноските,
извършени в заповедното производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че „.....“ ЕООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.Ш., местност „С.“ - .., представлявано от Т. С. И. дължи
на „...“ ООД с ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр.Ш., ул. „ П. П.ч“
№31 вх.Г ет.6 ап.15, представлявано от И. Й. И.сумата от 9929.48 лева /девет хиляди деветстотин двадесет и девет лева и
четиридесет и осем стотинки/ - главница,
представляваща неизплатена сума
по Договор за покупко – продажба на
стоки, обективирани във фактури с №№ 2100007752/27.02.2010г., 2100007756/27.02.2010г.,
2100007855/15.03.2010г., 2100007998/31.03.2010г., 2100007999/31.03.2010г., 2100008000/31.03.2010г.,
2100008001/31.03.2010г, 2100008002/31.03.2010г., 3038.89 лева /три хиляди тридесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки/ –
лихва за забава за периода от 20.02.2012г. – 18.02.2015г.., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 19.02.2015 г. до окончателното
изплащане на главницата, присъдени по ч.гр.д. №348/2015 г. по описа на ШРС.
.ОСЪЖДА „....“
ЕООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.Ш.., местност „С.“ – А..,
представлявано от Т. Ст. И.
ДА ЗАПЛАТИ на „.....“ ООД с ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр.Ш., ул. „ П. П.“ №31 вх.Г ет.6
ап.15, представлявано от И. Й. И.сумата от 746.89 лева /седемстотин четиридесет и шест лева и осемдесет и девет
стотинки/, представляваща направените по делото, включително и в
заповедното производство, разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: