Р Е
Ш Е Н
И Е
1564/15.9.2015г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на четиринадесети
септември 2015 година
В публично
заседание в следния състав:
Секретар: С. Л.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 750/2015г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове, с правно основание чл.
266, ал. 1 ЗЗД, чл. 294 от ТЗ.
Искова молба от “***” ЕАД – ***, ЕИК : *******,
със седалище и адрес на управление – гр. *******, срещу “*******” ООД, ЕИК : *******,
със седалище и адрес на управление – гр. *******, без посочено правно основание
и цена от 4434 лева главница и 162,84 лева лихви.
Ищецът сочи, че извършвал охрана на
ответен обект по договор, за което издал фактура № 3000000449/21.11.2014г..
Задължението не било платено. Претендира осъждане на ответника да му заплати
сумата от 4596,86 лева, представляваща 4434 лева главница и 162,84 лева лихви,
в едно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до
окончателното плащане и разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Твърди погасяване вземането с
плащане и иска отхвърляне на иска.
В съдебно заседание, ответникът не
изпраща представител, а ищцовият иска присъждане на разноски.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество
е основателна,
по следните съображения :
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Не се спори от страните, а и
представените писмени доказателства сочат, че между тях е бил сключен договор
на 18.12.2012г., по силата на който ищеца по възлагане на ответника е приел, да
осигурява денонощна физическа охрана на ответен обект, за което той се съгласил
да заплаща възнаграждение от 6300 лева месечно, съгласно анекс от 17.12.2013г..
Ответникът заплатил задължението си за м.11.2014г., предмет на иска, на
07.04.2015г., след предявяването му, в едно с търсените лихви за забава.
Така приетата за установена фактическа
обстановка, доведе до следните изводи : За уважаване на предявените искове,
следва да са налице следните предпоставки – наличие на валидно правоотношение
между страните (валиден договор за изработка); ищецът да е изпълнил
задължението си по договора – изпълнил е работата, без отклонения от поръчката
и тя е годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение;
ответникът-поръчващ е приел работата; размера на дължимото според договора
възнаграждение. В настоящият случай посочените са налице и искът би следвало да
се уважи, но с посоченото плащане вземанията на ищеца за главница и лихви са
погасени, което налага отхвърлянето им поради това.
При така посоченият изход на спора, на
основание чл. 78, ал. 1 и 2 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
сторените в настоящото и по ЧГД № 730/2015г., по описа на ШРС разноски, в
размер на 983,86 лева. В останалата му част ищцовото искане е неоснователно, до
предявения размер от 1037,86 лева, за сумата от 54 лева – разноски в
изпълнително производство, които не се присъждат в исковото.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от “***” ЕАД – ***, ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление – гр. *******,
срещу “*******” ООД, ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление – гр. *******,
искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чл. 294 от ТЗ, за заплащане
възнаграждение за приета работа по договор за изработка от 18.12.2012г., за
сумата от 4434 лева възнаграждение за м. 11.2014г. и 162,84 лева лихви за
забава върху главницата, за периода 21.11.2014г. – 01.04.2015г., поради
погасяване на вземанията с плащане.
ОСЪЖДА
“*******”
ООД, ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление – гр. *******, да
заплати на “***” ЕАД – ***, ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление –
гр. *******, сумата от 983,86 лева – разноски в производството на настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд – гр. Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :