Р Е Ш Е Н И Е

1666/16.10.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На шести октомври две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: Ст. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 751 описа на ШРС за 2015 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявени от “ ***” ООД – гр. Шумен с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.”***” № 55, ап.6, представлявано от С. П., чрез адв. Б. Б. от ШАК със съдебен адрес ***, кантора 32 срещу “***” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район Панчарево, ул.”***” № 4а, представлявано от З. Н. М. съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правна квалификация по чл. 266, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.258 от ЗЗД, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати цената на предоставени услуги (доставка на куриерски пратки) по фактура № 0000005164/18.06.2014г. в размер на 1491.91 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и иск с правна квалификация по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 107.58 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 19.07.2014г. до 03.04.2015г. Претендират се и разноските по делото.

В исковата молба се излага, че ответното дружество е с основен предмет на дейност извършване на неуниверсални пощенски услуги, включително и куриерски такива. През месец май 2014г. ищеца извършил куриерски услуги на територията на гр.Шумен, като били изпратени пощенски пратки на стойност 524.76 лв.без ДДС и получени такива на стойност 718.50 лв. без ДДС. За горното било издадена фактура № 0000005164/18.06.2014г. в размер на 1491.91 лв. с ДДС с посочена падежна дата в нея – 18.07.2014г. Предвид незаплащането на задължението към датата на депозиране на иска се претендират задължението по главния дълг, ведно със законната лихва от 03.04.2015г. до окончателното му заплащане, както и лихвата за забава върху главницата за периода от 19.07.2014г. до 03.04.2015г. - датата на депозиране на иска в съда. Моли се и за присъждане на разноски.

Въпреки предоставената му възможност в рамките на срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове.

В съдебно заседание за ищеца се явява преупълномощен представител – адв. С. З. С. от ШАК, като се излага, че поради настъпването на нови обстоятелства след завеждане на иска, а именно извършено плащане на 31.08.2015г. на претендираната сума по процесната фактура в размер на 1491.91 лв. от страна на ответника, то ищеца оттегля главния иск, като моли производството да продължи в останалата му част. Представят се доказателства, че законната лихва върху главницата за периода от депозиране на исковата молба в съда – 03.04.2015г. до датата на плащане – 31.08.2015г. е в размер на 62.67 лв., като се моли за нейното присъждане, както и за присъждане на мораторната лихва върху дълга от 19.07.2014г. до 03.04.2015г. в размер на 107.58 лв. и на съдебните разноски направени от ищеца в хода на производството.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Същият не прави искане и за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът с протоколно определение е прекратил частично производството по делото по отношение на иска с правна квалификация по чл. чл. 266, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.258 от ЗЗД, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 1491.91 лв., като в останалата му част производството продължило.

Предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че предявения иск е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, то съдът намира, че са налице предпоставките за приложение на чл.238, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.239 от ГПК. Следователно при наличието на тези кумулативно дадени предпоставки съдът следва да постанови неприсъствено решение по спора.

Изходът на делото и искането от ищеца за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното произнасяне и за разноските, направени от ищеца. Поради това ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в общ размер на 667.68 лв., от които 109.68 лв. държавна такса за образуване на делото, 100 лв. за възнаграждение за вещото лице, 450 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, както и такси за банкови преводи в размер на 8 лв.

Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА „***“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София, район Панчарево, *** № 4а, представлявано от З. Н. М. да заплати на “***” ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“***“ № 55, ап.6, представлявано от С. П. сума в размер на 62.67 лв. (шестдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща законната лихва върху главницата по фактура № 0000005164/18.06.2014г. в размер на 1491.91 лв. с ДДС от 03.04.2015г. – датата на депозиране на исковата молба в съда до 31.08.2015г. – датата на плащане на сумата, както сума в размер на 107.58 лв. (сто и седем лева и петдесет и осем стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 19.07.2014г. до 03.04.2015г. - датата на депозиране на исковата молба

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „***“ АД с ЕИК *** да заплати на “***“ ООД с ЕИК *** направените в производството разноски в общ размер на 667.68 лв. (шестстотин шестдесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки), съгласно представен списък на разноските.

На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: