Р Е Ш Е Н И Е

542/2.7.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На тридесети юни две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл. Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №755 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,във вр. с чл.124 ал.1, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че на 17.08.2010 год. между „К.” ЕАД и ответника Н.Т.И. бил сключен Договор за кредит GrediHome №1061 - 00172154, по силата, на който „К.” ЕАД е отпуснало на ответника кредит в размер на 1000.00 лева. Съгласно Общите условия към договора за кредит, кредитополучателят се задължил да възстанови получения заем, ведно със дължимата договорена лихва в размер на 680.00 лева, чрез 28 месечни погасителни вноски всяка в размер на 60.00 лева, първата от които била дължима на 27.08.2010 год. В исковата молба излагат, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора, като е отпуснал договорения кредит, но не е получил пълно и точно насрещно изпълнение от страна на кредитополучателя, като същия е заплатил сумата от 353 лева, с която са била погасени начислените лихви за забава и дължимите по договора суми, при спазване разпоредбата на чл.76, изр.четвърто от ЗЗД. На 25.10.2012 год. бил сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на основание чл.99 от ЗЗД между „К....“ ЕАД и „.......” ООД, по силата на който първото дружество е прехвърлило на ищцовото вземането на ответника по посочения по-горе Договор за кредит. Ищцовото дружество твърди, че ответникът е бил уведомен за извършената цесия. Посочват, че тъй като ответникът не им заплатил дължимата сума, ищцовото дружество инициирало производство по чл.410 от ГПК пред ШРС, по повод, на което им била издадена заповед за изпълнение. Тъй като в срока по чл.414, ал.1 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, поради което за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

С настоящата искова молба предявяват положителен установителен иск, като молят съда да признае за установено, че Н.Т.И.,ЕГН********** дължи на „А...” ООД сумата от 1908.90, от които 901.57 - главница, представляваща неизплатена дължима сума по Договор за кредит GrediHome №1061 – 00172154 от 17.08.2010 год., 488.43 лева – договорна лихва за периода от 17.08.2010 год. – датата на сключване на договора за кредит до 04.03.2011 год. – датата на последната вноска по погасителния план,518.90 лева – лихва за забава за периода от 26.09.2010 год. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноски.

В съдебно заседание за ищеца, редовно призован, представител не се явява.

Ответникът в законоустановения едномесечен срок представя писмен отговор, в който сочи че е иска е допустим и основателен. Признава изцяло задължението, както е прецизирано в исковата молба. В съдебно заседание, редовно призован не се явява, не изпраща и процесуален представител.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№3236/2014 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца срещу ответника, за сумата от 1908.90, от които 901.57 - главница, представляваща неизплатена дължима сума по Договор за кредит GrediHome №1061 – 00172154 от 17.08.2010 год., 488.43 лева – договорна лихва за периода от 17.08.2010 год. – датата на сключване на договора за кредит до 04.03.2011 год. – датата на последната вноска по погасителния план,518.90 лева – лихва за забава за периода от 26.09.2010 год. до 22.12.2014г., като е присъдена и законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението-23.12.2014г. до изплащане на вземането, както и извършените в заповедното производство разноски в размер на 238.18 лв. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е възразил срещу заповедта.

Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между търговско дружество „К.л“ ЕАД и ответникът са налице валидни облигационни отношения, основаващи на сключен на 17.08.2010 г. Договор за кредит GrediHome №1061 – 00172154/договор за заем/, с размер на заемната сума- 1000.00 лв., като ответникът на 17.08.2010 г. е получил тази сума със задължение да я върне. От представения по делото заверен препис от посочения по- горе договор става ясно, че ответникът е поел задължението да върне заемната сума чрез 28 седмични вноски, всяка от по 60.00 лв., като датата на първото плащане е 27.08.2010 г. В договора е уговорена и възнаградителна лихва, като е отразено, че общата дължима сума от ответника е 1 680 лв. Ответникът не оспорва, че е получил сумата по заема, както и поетото от негова страна задължение да я върне, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Ответникът признава и, че е спрял плащанията по договора. Видно от представените към договора общи условия /чл.17/ при забава на дължима седмична вноска, в случай, че размерът на заема е по- голям от 400.00 лв., заемополучателят дължи и лихва за забава, изчислена на база за всеки календарен ден от датата на забавата до окончателното погасяване на задълженията. От представения по делото заверен препис от Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, се установи, че на 25.10.2012 г. „К...л“ ЕАД е прехвърлило на ищеца всички, дължими на цедента и станали ликвидни и изискуеми парични заеми, ведно с привилегиите и обезпеченията, ако има такива, както и другите му принадлежности, включително и с натрупаните до момента на прехвърлянето договорни и мораторни лихви, и съдебни разноски. От приложението към този договор става ясно, че в кръга на цедираните вземания са включени и задълженията на ответника по процесния договор. Видно от представените по делото писмени доказателства /уведомление за извършено прехвърляне, ведно с товарителница, издадена от „Л....“, потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД/, се установи, че ответникът в качеството му на цедиран длъжник е надлежно уведомен за настъпилата цесия, като цедентът е изпълнил задължението си да потвърди пред ищеца, в качеството му на цесионер, уведомяването на длъжника по договора.

В депозирания писмен отговор по смисъла на чл.131 от ГПК ответника признава изцяло предявените срещу него искове. От страна на ищеца е направено искане за произнасяне на съда с решение при признание на иска. Предвид изложеното, съдът намира, че са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.237, ал.3 от ГПК съдът да се произнесе с решение при признание на иска. В тази връзка съдът взе предвид обстоятелството, че е налице признание на исковете от страна на ответника, налице е депозирано от страна на ищцеца искане в този смисъл и не са налице визираните в разпоредбата на чл.237, ал.3 от ГПК отрицателни процесуално-правни предпоставки, при които съществува забрана за постановяване на решение при признание на иска, а именно признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и същото е такова, с което страната може да се разпорежда.

Съдът като съобрази посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, счита, че предявените от страна на ищцеца искове са допустими и следва да бъдат уважени изцяло, съобразно направеното признание на иска, без да се мотивира решението по същество.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 350 лв. за заплатена държавна такса, включително и разноските, извършени в заповедното производство.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Т.И., ЕГН**********,***, дължи на „А....” ООД, ЕИК 201318404, със седалище и адрес на управление: гр. ..., бул. „Д-р .....” №25, офис сграда Л..., ет.2, офис 4, представлявано от М.Д. Д.в, сумата от 901.57 лева /деветстотин и един лева и петдесет и седем стотинки/ - главница, представляваща неизплатена дължима сума по Договор за кредит GrediHome №1061 – 00172154 от 17.08.2010 год., 488.43 лева /четиристотин осемдесет и осем лева и четиридесет и три стотинки/ – договорна лихва за периода от 17.08.2010 год. до 04.03.2011 год., 518.90 лева /петстотин и осемнадесет лева и деветдесет стотинки/ – лихва за забава за периода от 26.09.2010 год. до 22.12.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.12.2014 г. до окончателното изплащане на главницата, присъдени по ч.гр.д. №3236/2014 г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА Н.Т.И., ЕГН********** да заплати на „А..” ООД, ЕИК 201318404, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П....” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от М. Д. Д., сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направените по делото, включително и в заповедното производство, разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: