Р Е
Ш Е Н
И Е
463/8.6.2015г.
Шуменски районен съд, в публичното
заседание на двадесет и осми май ,
през две хиляди и петнадесета
година, в състав :
Съдия: Зара
Иванова
при секретаря А.П.
, като разгледа докладваното от районният съдия
гр. д. №769 по
описа за 2015 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.150 от СК
Депозирана е
искова молба от Г.Н.Н. , ЕГН: ********** , действаща със съгласието на
майка си М.К.Н. , ЕГН:********** , адрес *** срещу Н.П.Н. , ЕГН:********** ,
адрес *** ,в която посочва , че
ответникът е неин баща , който с Решение №962/10.12.2007г. , постановено
по гр.д.№2750/2007г. на ШРС е осъден да и плаща месечна издръжка в размер на 40
лева . От месец юли 2011г. , родителите и заживяли заедно и двамата се грижили
за нея . На 30.03.2015г. се разделили и сега живее с майка си , на която съдът
е предоставил упражняването на родителските права , като с тях живее и
по-малкият и брат. При определяне на размера на първоначалната издръжка била на
8 години , а сега е на 16г. и е ученичка в 10 клас. От тогава , до момента
нуждите и нараснали многократно и за задоволяването им са необходими много
повече средства . Доходите на майка и , която е акушерка в МБАЛ Шумен се
оказват крайно недостатъчни за задоволяване на потребностите и , като се има
предвид , че догодина започва да се подготвя за приемни изпити във ВУЗ. Поради
нарасналите и нужди и реализираните от баща и доходи , счита , че той без
затруднения може да и заплаща издръжка от 250 лева , считано от първи април
2015г. В хода на делото прави изменение , касателно началният момент на
увеличението на издръжката , като моли да бъде присъдено считано от датата на
подаване на исковата молба – 07.04.2015г.
В отговора по
чл.131 от ГПК , ответникът оспорва иска по размер , твърди , че и към момента и заплаща издръжка
от 85 лева . Посочва , че не му е известно тя да посещава курсове или уроци ,
във връзка със споменатото от нея кандидатстване във ВУЗ. Към момента по силата
на определени от съда привременни мерки , заплаща на другото им дете – П. ,
месечна издръжка от 85 лева , също толкова дава и на дъщеря си . В бъдеще може
да заделя и повече , но в момента разходите по двете дела го затрудняват . Няма
никакви спестявания , т.к. по време на съвместното им съжителство с майката на
ищцата , тя се грижела за семейните спестявания , като той и предоставял
спестеното от него , да се разпорежда с него , както намери за добре . Освен горното , от месец май 2015г. , майка
му била съкратена от работа , без право на обезщетения на борсата , а баща му е
пенсионер и той като техен син им дължи помощ в този труден момент .
След като се запозна със събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното: От представеното по делото Удостоверение за
раждане , издадено въз основа на Акт за раждане №*** на Община Шумен е видно ,
че ищцата е дъщеря на ответника . С Решение
, постановено по гр.д.№2750/2007г. на ШРС , той
е осъден да и заплаща месечна издръжка от 40 лева , считано от влизане на
решението в сила . От присъждане на издръжката е изминал значителен период от време , през
който са
настъпили изменения в стандарта
на живот , налице е значително повишаване на
цената на стоките и услугите от “първа” необходимост , като храна ,
облекло , отопление и др. Увеличени са разходите на ищцата и с оглед
възрастта и . Освен горното , следва да
се отчете императивната разпоредба на чл.142 ал.2 от СК , според която
минималния размер на издръжката е в размер на ¼ от МРЗ. Предвид посоченото , съдът намира , че
първоначално определеният размер на
издръжката е недостатъчен за
задоволяване на основните нужди на детето , което налага увеличаването им . В
тази връзка , съдът намира за неоснователни твърденията на ищцата , че са и
необходими допълнителни средства във връзка с уроци за подготовка за приемни
изпити във ВУЗ . Не са представени доказателства , че към момента посещава
подобни мероприятия , т.е. касае се за бъдещо несигурно събитие ., което не
следва да се отчита при определяне на размера на издръжката .
При определяне на
конкретния размер на издръжката съдът се
съобрази с реализираните от родителите доходи , както и други обстоятелства
обуславящи възможностите за заплащане на издръжка . Съгласно Удостоверение изх.
№ 1401/26.03.2014 г. издадено от МБАЛ Шумен АД
, майката на ищцата получава среден месечен доход от около 110 лева .
Майката обаче е в трудоспособна възраст и съдът приема , че е в състояние да
реализира поне минималната за страната работна заплата . От друга страна от ответникът , видно от Удостоверение изх. № 8/07.04.2015 г. издадено
от “ЕС СИ ЕС ФРАНЧАЙЗ” АД гр. София; , получава нетен месечен доход от около
800 лева . И двамата родители са алиментно задължени към другото си
непълнолетно дете П. Н. Н. . Отчитайки горните обстоятелства съдът намира , че
необходимите средства за издръжка на ищцата следва да са в общ размер на 240
лева , от които 100 лева да се заплащат от майката , която полага
непосредствени грижи за детето и 140 лева , от бащата .В тази връзка е
необходимо единствено във връзка с възраженията на ответника , че следва да
оказва парична помощ на родителите си , да се отбележи , че това
обстоятелство е недоказано , но дори и да се приеме , че родителите на
ответника имат нужда от издръжка
и такава се предоставя от него , същото
е ирелевантно , т.к. задължението на родителите да издържат децата си е от по –
преден ред , отколкото задължението да издържат своите възходящи (родители),
съгласно разпоредбата на чл.141 СК . В този смисъл издръжката на възходящите ,
доколкото е от последващ ред , и
дори да се установи , че се дава
, не следва да се приспада от дохода на алиментно задължените родители (ППВС
№5/16.11.1070г. ).
В обобщение ,
претенцията на ищцата се явява основателна до размер от 140 лева , за разликата
до пълния предявен размер от 250 лева
подлежи на отхвърляне , като неоснователна .
От ищцата е
направено искане за присъждане на деловодни разноски , но не са представени
доказателства за извършени такива , поради което съдът не следва да се
произнася по този въпрос .
На основание
чл.78 ал.6 от ГПК , ответникът дължи по сметка на ШРС сума в размер на 144 лева – държавна такса върху увеличението на издръжката .
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение
, постановено по постановено по
гр.д.№2750/2007г. на ШРС , МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА, която Н.П.Н. , ЕГН:********** , адрес *** следва да
заплаща на непълнолетното си дете Г.Н.Н.
, ЕГН: ********** , действаща със
съгласието на майка си М.К.Н. , ЕГН:********** , адрес *** ,
като УВЕЛИЧАВА същата от 40
( четиридесет ) лева на 140 ( сто и четиридесет )
лева , считано от датата на завеждане
на исковата молба – 07.04.2015г. , до
настъпване на законни причини за изменение или прекратяване правото на такава,
ведно с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска, с падеж – първо число на съответния месец.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск по чл.150 от СК , за разликата от 140 лева до пълния предявен
размер от 250 лева , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
На основание
чл.242,ал.1 от ГПК, в осъдителната част
решението подлежи на предварително изпълнение.
ОСЪЖДА Н.П.Н. , ЕГН:********** , да заплати
по сметка на Шуменски районен
съд сумата 144 ( сто четиридесет и четири )лева -държавна такса върху
увеличението на издръжката .
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 11.06.2015г.
СЪДИЯ :