Р Е Ш Е Н И Е

1714/30.10.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На шести октомври две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: Ст. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 801 по описа на ШРС за 2015 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС.

Производството е образувано по искова молба от „Т… 2012“ ЕООД с ЕИК … със седалище и адрес на управление гр.Ш.н, бул.“П.а“ № 34, вх.1, ет.1, представлявано от Ю.Д. П., чрез адв. Б. Б. от ШАК, съдебен адрес ***, кантора 32 срещу “Напоителни системи“ ЕАД с E====, със седалище и адрес на управление гр С, район „….“, бул.“.Ц Б. III“ № 136, представлявано от И. К.П.. В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на недвижим имот, представляващ масивна жилищна сграда на два етажа, с площ по скица от 233 кв.м., построена в имот № 000014, с ЕКАТТЕ 99164, в местността „….“ в землището на с. В…., общ. В.., при граници за имота – имот № 000003, имот № 000107, имот № 000141, имот № 000142, имот № 000139, имот № 000150, имот № 000237 и имот № 000035, като ищеца притежавал ½ ид.ч. от него. Ищецът придобил съсобствеността си на основание договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 131, том XII, рег.№ 4833, дело № 1190 от 2012г. на Нотариус С.Н. с район на действие ВПРС. Ползването на идеалните части на съсобствениците било уредено чрез Споразумение за разпределение от 01.07.2010г., като било уговорено праводателят на ищеца („Водно строителство“АД) да ползва източната част на сградата, а ответникът – западната част. На 13.03.2015 г. представляващия „Т… 2012“ ЕООД – Ю. П., заедно с В..р В.посетили имота, но не били допуснати до него. През следващите дни П. ходил до имота всеки ден, но входната метална врата била заключена с верига и катинар. На 18.03.2015г. П. поискал от ответника да не бъде ограничаван в ползването на имота. С нотариална покана от 24.03.2015г. отправена от ищецът както до ответника, така и до клона на същия, находящ се в гр.Ш.да му бъде заплащано обезщетение в размер на 70 лв. дневно, считано от 13.03.2015г. Предвид, че към момента на депозиране на исковата молба ответникът му препятствал ползването на собствените му части от общата вещ, то за него се пораждал правния интерес от водене на настоящото производство. В заключение се моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на ответника, като в предоставения му по чл.131 от ГПК срок, ответникът „Напоителни системи“ ЕАД, представлявано от И. П. депозирал писмен отговор. В него излага доводи за недопустимост на иска, като се оспорва пасивната легитимация на ответника по отношение на искането за учредяване правото на преминаване. По същество се сочи, че иска бил недоказан, както по основание, така и по размер. Твърди се, че ползването на общата вещ не било отказано. Сочи се, че споразумението за разпределение на ползването на вещта било сключено между други страни и нямало сила по отношение на ищеца. Твърди се, че вещта била водностопанско съоръжение и ищецът не можел да си служи с нея по предназначение, тъй като би нарушил закона. В заключение се моли за отхвърляне на претенцията и присъждане на разноските.

В съдебно заседание представляващия ищеца се явява лично, заедно с упълномощения си представител – адв. Б.Б. от ШАК. Поддържа се исковата молба и се моли за уважаване на претенцията, като в представените по делото писмени бележки се излагат подробни доводи в подкрепа на основателността на иска.

В съдебно заседание представляващия ответното дружество не се явява лично, за тях се явява адв. С. П. Л. от САК, която поддържа писмения отговор, както и допълнителното становище, входирано след получаване на проекта за доклад по делото. В съдебно заседание се сочи, че иска спрямо ответника бил недопустим, тъй като в исковата молба бил посочен като ответник клона на дружеството. Прави се възражение за местна подсъдност, като се иска прекратяване на производството и изпращането на делото в седалището на ответника. Развиват се доводи за неоснователност на иска, подробно изложени в депозираните в срок писмени бележки.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че са съсобственици на недвижим имот – масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ, както следва: първи етаж, целия с площ от 246 кв.м., състоящ се от канцелария, столова, кухня, сервизни помещения и два апартамента от стая, кухня, санитарен възел, приемна с кухня и санитарен възел; втория етаж със застроена площ от 246 кв.м., състоящ се от два апартамента от стая, кухня, санитарен възел, осем броя избени помещения с обща застроена площ от 125 кв.м., като сградата е построена в имот № 000014, с ЕКАТТЕ 99164 в местността „А….“ в землището на с. В…, община В…а, при граници – имот № 000003, имот № 000107, имот № 000141, имот № 000142, имот № 000139, имот № 000150, имот № 000237 и имот № 000035. Върху имота имало ограничение – защитена зона за опазване на дивите птици, съгласно чл.6, ал.1, т.3 и т.4 от ЗБР.

Ищеца притежавал 1/2 ид.ч. от гореописания недвижим имот, видно от Нотариален акт № 131, том XII, рег. № 4833, дело № 1190/20102г. на Нотариус С. Н. с рег. № 592 на Нотариалната камара.

Видно от представено по делото Споразумение за разпределение ползването на идеални части от недвижим имот от 01.07.2010г. (стр.12 от делото) между „Напоителни системи“ ЕАД – клон Ш.. и „В….“ АД (праводател на ищеца) било извършено разпределение относно ползването на общата вещ.

Видно от Удостоверение изх.№ 20150313144506/13.03.2015г. като едноличен собственик на капитала и управител на ищеца „Т…2012“ ЕООД бил вписан Ю.. Д. П..На 13.03.2015г. Ю.. П.., в качеството си на представляващ „Т… 2012“ ЕООД, заедно със свид. В. К. В. посетили имота, като влезли вътре в сградата. Били посрещнати от лице, представило се като отговорник на обекта, което ги уведомило, че нямат право да влизат в сградата. Двамата все пак успели да огледат помещенията, определени за ползване от „Т.. 2012“ ЕООД, с цел извършване на бъдещи ремонтни работи. На следващия ден същите лица, заедно със свидетеля С… Е.. Земеделски отишли в съсобствения имот, като оставили Земеделски да извършва подмяна на ламината в помещенията. Още същия ден обаче му било казано да не идва повече, тъй като нямало да бъде допуснат вътре. При посещения в следващите дни било установено, че външната входна врата ( на разстояние от около 50 метра от входа на сградата) била заключена с метална верига и катинар.

Видно от уведомление отправено от ищеца към ответника (вх. № 199/18.03.2015г.), Ю. П. излагал, че считано от 06.03.2015г. е едноличен собственик на „Т. 2012“ ЕООД, като моли достъпа на притежаваните от него части в съсобствения имот да не бъде ограничаван.

На 24.03.2015г. била изготвена нотариална покана от ищеца към ответника, с която кани „Напоителни системи“ ЕАД – клон Ш. да заплаща 70 лв. дневно, считано от 13.03.2015г.

На 27.05.2015г. бил изготвен Констативен протокол, вписан под акт 80, том 1, рег.№ 2755/2015г. на Нотариус С..С.., за удостоверяване на факта, че управителя на „Т. 2012“ ЕООД по негови твърдения не бил допускан във съсобствения му с „Напоителни системи“ ЕАД клон Ш. имот.

За изясняване на фактите по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните. В него вещото лице заключава, че средния месечен пазарен наем за частта, която има да ползва ищеца е в размер на 740 лв. месечно, като пазарния наем за един ден на същите имоти е в размер на 24.33 лв.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля В. К. В. и свид. С. Е. З., които съдът кредитира, като кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства и вътрешно безпротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на иска: Правят се възражения от ответника за недопустимост на иска, изхождайки се от твърдението, че предмета на делото бил искане за учредяване на право на преминаване. Твърди се, че за да се търси обезщетение за лишаване от достъп следва първо да има отправено искане за достъп до съсобствения имот, което е уредено в чл.192 от ЗУТ. Тъй като такова не било отправено по съответния ред от ищеца към ответника, то липсвало правен интерес от водене на настоящото производство. Съдът не възприема този извод. Приложимата правна норма се определя от съда въз основа на изложените в исковата молба факти и твърдения. Видно от съдържанието на исковата молба и формулирания петитум ищецът търси защита на нарушеното му право като съсобственик да ползва своята идеална част от общата вещ. В исковата молба липсват твърдения за искане за предоставяне на достъп по реда на ЗУТ. Предвид това и съдът е определил приложимата правна норма по чл.31 от ЗС.

Другото сочено от ответника възражение за недопустимост на производството е във връзка с пасивната легитимация на ответника „Напоителни системи“ ЕАД. Сочи се, че исковата молба била първоначално насочена срещу „Напоителни системи“ ЕАД – клон Ш.., като впоследствие с уточняваща молба ищецът е насочил искът срещу принципала на клона. Следователно искът бил предявен срещу нов ответник, като исковата молба следвало да се обездвижи като нередовна и да бъде връчена искова молба на „Напоителни системи“ ЕАД – С. Прави се изрично искане и за промяна в местната подсъдност, тъй като седалището на новия ответник било в гр.С.

По отношение на тези твърдения съдът намира следното: С молба от 11.06.2015г. изхождаща от ищеца се прави изявление, че искът е предявен срещу принципала на клона – „Н…ЕАД“ – гр.С, чрез клона на дружеството. Така изразената воля на ищеца не оставя съмнение, че ищецът посочва като надлежен ответник принципала на дружеството чрез неговия клон, съобразно чл.20 от ТЗ. В този смисъл е Решение № 137/10.10.2011г. по т.д. № 869/2010г. на II т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК. Следва да се отбележи, че писмения отговор постъпил по делото изхожда именно от „Н…….“ ЕАД, т.е. самия ответник е възприел, че иска се насочва срещу него и е организирал защитата си, като процесуалните му права в производството са били реализирани в пълна степен. Предвид това горното възражение е неоснователно.

Възражението за нарушение на правилата на местната подсъдност също е неоснователно. По спорове възникнали от преки отношения с поделения или клонове, исковете могат да се предявят и по тяхното местонахождение, съгласно правилото на чл.108, ал.1, изр.второ от ГПК, както и чл.20 от ТЗ. С това клоновете не стават страна по делото, тъй като не са правосубектни, а страна е юридическото лице, какъвто е настоящия случай. В този смисъл Определение № 696/19.11.2009г. на ВКС по ч.гр.д.№ 676/2009г. II т.о., Определение № 310 от 21.06.2010г. на ВКС по ч.гр.д.№ 200/2010г. III г.о.

Поради гореизложеното, съдът намира, че предявения е допустим за разглеждане от настоящия съдебен състав.

По отношение на основателността на иска по чл.31 от ЗС: Уважаването на иска предполага установяване от страна на ищеца на следните кумулативно дадени факти, а именно съсобствеността върху процесния имот, ползването му само от ответника или лишаването на ищеца от ползване, факта на поканването за заплащане на обезщетение и размера на претендираното обезщетение. Ответника по иска следва да установи, че не дължи обезщетение, ако докаже, че другия съсобственик е ползвал общото имущество, което съответства на правата му или е реализирал доходи от това имущество.

В настоящия случай съдът намира, за безспорно доказана съсобствеността върху процесния имот, факт, който не се спори и от страните. Спорния между страните въпрос се свежда до това дали ищеца е имал възможност да ползва имота, съобразно правата му в съсобствеността и поради това дали му се дължи обезщетение от ответника.

Съгласно Тълкувателно Решение № 7/2012г. на ОСГК на ВКС обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС се дължи както когато съсобственикът непосредствено си служи с общата вещ, така и когато препятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им. В него се сочи също, че правото на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС възниква и при осъществено от съсобственика поведение, с което той пречи на другите съсобственици да ползват вещта според правата им, като е без правно значение по какъв начин се осъществява това поведение. За да може да се приеме, че съсобственикът, който използва сам общата вещ, съобразно с чл.31, ал.1 от ЗС започва да пречи на другите съсобственици, трябва да има конкретно искане от друг съсобственик да си служи с вещта и това искане да е доведено до знанието на първия съсобственик. Ишецът по делото установи както чрез писмени, така и чрез гласни доказателства, че от страна на ответника - съсобственик са налице действия препятстващи възможността за достъп до имота и реално ползване на същия от ищеца. Беше установено от свидетелските показания по делото, че входната врата водеща до имота е била заключена с катинар и верига, като устно е заявяван категоричен отказ от страна на представляващия клона на ответника да бъдат допускани представители на ищеца в имота. Видно от Уведомление вх.№ 199 от 18.03.2015г. (стр.16 от делото) ищецът е отправил искане до „Н….“ ЕАД да не му се ограничава достъпа до неговата част от общата вещ. Ответника по делото не успя да установи, че не е пречил на другия съсобственик. Или в настоящия случай е налице и втората кумулативно дадена предпоставка – препятствието от страна на ответника на другия съсобственик да ползва своята част от вещта, което поведение е продължило и след получаване на уведомлението от ищеца. В настоящия случай следва да бъде съобразено и обстоятелството, че съсобствениците са уговорили разпределение на ползването на общата вещ, видно от Споразумение от 01.07.2010г. Възражението на ответника, че то нямало действие между страните, тъй като било сключено между лица, не се възприема от съда. Действително споразумение от 01.07.2010г. (стр.12 от делото) е сключено между „Н…“ ЕАД клон Ш… и „В….“ АД, но „В….“ АД е праводател на ищеца по делото и съответно пълния обем от неговите права се прехвърля на ищеца, включително и разпределението на ползване на идеалните части от съсобствения имот. Още повече, че друго разпределение не е действало между страните.

Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Именно такова поискване е отправено от ищеца до ответника с Нотариална покана рег.№ 3335 от 24.03.2015г. на С. С., доведено до знанието на представляващия клона на ответника на следващия ден – 25.03.2015г., като отказа му да получи екземпляр от поканата е ирелевантен. Само ако ползуващият общата вещ съсобственик след отправената му писмена покана отговори, че предоставя ползването на общата част в съответствие с правата на съсобственика, който не я ползува, и последният откаже това предложение, то би отпаднало задължението да се плати обезщетение, а такива доказателства по делото липсват.

Размера на обезщетението следва да се определи от състоянието на вещта към момента когато се търси обезщетението, от притежаваните обем права в собственост на процесния недвижим имот и от лишаване възможността имота да се ползва съобразно неговото предназначение. Съгласно заключението на експертизата средния месечен пазарен наем за частта, която има право да ползва ищеца и съобразно разпределението на ползването със Споразумение от 01.07.2010г. е в размер на 740 лв., а средния пазарен наем за един ден е в размер на 24.33 лв.

С гореизложеното съдът приема, че в случая са налице всички елементи от посочения фактически състав на чл.31, ал.2 от ЗС, включително и факта на препятстване на ползване на съсобствената вещ от страна на „Н….“ ЕАД и факта на отправяне на покана за заплащане на обезщетение с наличие на отправяне на нотариална покана. С оглед на горното претенцията на ищеца е основателна за сумата от 364.95 лв., като до пълния предявен размер от 1050 лв. искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.

Предвид този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Н….“ ЕАД следва да заплати на ищеца направените от него разходи в настоящото производство общо в размер на 191.16 лв., включващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска и представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.

По делото е представен списък за разноски и е направено искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на такива в полза на ответника, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. Съдът намира искането за неоснователно. Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В настоящия случай няма представени доказателства нито за уговорено, нито за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което и искането следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Н……..И“ ЕАД с E==== със седалище и адрес на управление гр. С, район О….а к….л, ул.“Ц… Б… III“ № 136, представлявано от И. К. П…в да заплати на „Т… 2012“ ЕООД с ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр.Ш…н, бул.“П….а“ № 34, вх.1, ет.1, представлявано от Ю. Д…П… сумата от 364.95 лв. (триста шестдесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за ползата, от която е бил лишен ищеца, като собственик на ½ ид.ч. от масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ, както следва: първи етаж, целия с площ от 246 кв.м., състоящ се от канцелария, столова, кухня, сервизни помещения и два апартамента от стая, кухня, санитарен възел, приемна с кухня и санитарен възел; втория етаж със застроена площ от 246 кв.м., състоящ се от два апартамента от стая, кухня, санитарен възел, осем броя избени помещения с обща застроена площ от 125 кв.м., като сградата е построена в имот № 000014, с ЕКАТТЕ 99164 в местността „А…Й…“ в землището на с. В…, община В…, при граници – имот № 000003, имот № 000107, имот № 000141, имот № 000142, имот № 000139, имот № 000150, имот № 000237 и имот № 000035, съгласно Нотариален акт № 131, том XII, рег. № 4833, дело № 1190/20102г. на Нотариус Св… Н….с рег. № 592 на Нотариалната камара за периода от 26.03.2015г. до 09.04.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на иска – 09.04.2015г. до окончателното ѝ изплащане, като отхвърля иска в останалата му част до пълния му предявен размер от 1050 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „Н…. ….И“ ЕАД с E==== да заплати на „Т…. 2012“ ЕООД с ЕИК …. сумата от 191.16 лв. (сто деветдесет и един лева и шестнадесет стотинки), представляваща направени от ищеца такси и разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК да му бъдат заплатени направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: