Р Е Ш Е Н И Е

 

1747/6.11.2015г. , Гр.Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

 

Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн

            при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 806 по описа за 2015 г. на ШРС за да се произнесе взе предвид следното:

 

              Гр.д.№ 806/2015 г, по описа на ШРС е образувано по повод предявен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.270 ал.2 ГПК от Община Шумен, представлявана от К. Б. К. против Решение №677/23.09.2014г. постановено по гр.д.№1126/2014 г. по описа на ШРС срещу П.В.В. и заинтересована страна Дирекция «Българско гражданство» към Министерство на правосъдието. Ищецът твърди, че в посоченото съдебно решение, съдът неправилно е възприел фактическата обстановка, която не кореспондирала с обективната истина за установяване на българското гражданство на лицето П.В.В.. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.4 от Закона за българското гражданство, гражданство не може да се установява по съдебен ред. Също така е следвало да бъде призовано като заинтересована страна Министерство на правосъдието. В последствие като новонастъпило обстоятелство в Община Шумен се получило писмо от Дирекция «Българско гражданство» към Министерство на правосъдието, от което ставало ясно, че лицето П.В. е подал молба за придобиване на българско гражданство по натурализация на основание родител български гражданин. Моли съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че Решение №677/23.09.2014г., постановено по гр.д.№1126/2014 г. по описа на ШРС за нищожно, понеже първоинстанционния съд се е произнесъл с решение, което е извън правораздавателната власт на съда.

          Ответникът П.В.В. с ЕГН: ********** е представил писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, като намира исковата молба за недопустима и неоснователна, тъй като атакуваното решение не страдало от посочените пороци. Твърди, че възраженията са преклудирани, понеже ищецът е участвал в процеса и е имал възможност да изложи доводите си. Моли исковата молба да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено.

          Заинтересованата страна «Министерство на правосъдието», представлявано от Х. И., депозира отговор, в който счита, че решението е неправилно, понеже в Акта за раждане липсва поправка на гражданството на ответника, каквато е призната за неистинна със съдебния акт. Налице било несъответствие между диспозитива на решението и съдържанието на коригирания акт за гражданско състояние. Съдът бил игнорирал законовите разпоредби, с които гражданство не може да бъде променяно по съдебен ред.

          От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

          Съдът е сезиран с предявен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.270 ал.2 ГПК от Община Шумен, представлявана от Кмета против Решение №677/23.09.2014г., постановено по гр.д.№1126/2014 г. по описа на ШРС, приложено в цялост по настоящото дело. Видно от същото, съдебното производство по делото било образувано по искова молба от ответника П.В. *** и с влязло в законна сила решение, на основание чл.124, ал.4 от ГПК, във вр. чл.34, ал.2 от ЗГР, съдът признал за установена неистинността на данни по Акт за раждане № 1823 от 22.08.1988г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Шумен, в частта му, в която е отразена поправка на гражданството на ответника от българско на съветско.

        По настоящото делото е безспорно установено, че ответникът П.В. ***, като съгласно данните от Акта и от личния регистрационен картон, неговият баща е български гражданин, а майка му била гражданка на СССР. Видно от графа „6“ на съставения Акт за раждане № 1823 от 22.08.1988г., ответникът е гражданин на НРБ. В графа „Бележки“ в Акта с дата 19.04.1989 г., било извършено вписване от длъжностно лице по гражданско състояние, че съгласно Конвенция между НРБ и СССР и писмо № КО-254-64-10 на МВР отдел "Консулски", родителите му избрали за него съветско гражданство. Това било отразено и в графа „Изменени данни“ в личния регистрационен картон на ответника. В хода на съдебно производство, проведено по гр.д. № 1126 от 2014г. на ШРС били събрани множество писмени доказателства и гласни доказателствени средства-разпит на свидетели, родители на ответника и било установено, че тази промяна в акта, отразена в графа "бележки" е неистинска, защото не било изпълнено основното изискване, визирано в чл. 1, т.2 от Конвенцията между Република България и бившия СССР от 1967г., да е налице молба от родителите с искане детето им да има съветско гражданство. С атакуваното съдебно решение бил уважен искът за установяване на неистинност на официален свидетелстващ документ- Акт за раждане и съдебното решение било изпратено на Община Шумен на осн.чл.75 от ЗГР за изпълнение и съответно отразяване в акта. В хода на административната процедура от Община Шумен, било установено, че ответникът е подал молба на 16.08.2012г. за придобиване на българско гражданство по натурализация. От събраните доказателства се доказва, че ответникът има украински и български документи за самоличност. 

           При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна: Предявеният иск за нищожност на посоченото в исковата молба съдебно решение е установителен по своя характер и родово подсъден на районен съд  съобразно чл. 270, ал.2 ГПК. Искът е предявен от легитимирана страна при задължителната пасивна процесуална легитимация срещу страната в производството по постановяване на съдебното решение и конституиране на заинтересована страна „Министерство на правосъдието“.

           За успешното провеждане на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи в процеса, че съдебното решение, предмет на делото, страда от посочените в исковата молба пороци, обуславящи нищожност на крайния съдебен акт. Нищожността на съдебното решение е предвиден от процесуалния закон порок, който не е легално дефиниран. Нищожно е решението, което не отговаря на изискванията за валидно решение, поради несъответствието му с такива императивни законови разпоредби, които се отнасят до условията за неговата действителност като годен да породи правни последици правораздавателен акт. Съгласно съдебната практика и мотивите на ТР № 1/10.02.2012 г. по т.д. № 1/2011 г. ОСГТК на ВКС е прието, че не отговаря на изискванията за валидност съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. В настоящия казус е изложено твърдение за втората хипотеза за липса на валидност, а именно, че решението е постановено извън правораздавателната власт на съда при императивна забрана за установяване на гражданство по съдебен ред, съгласно чл.4 от ЗБГ.

           Настоящият съдебен състав не споделя изложените в исковата молба доводи, че решението, предмет на предявения иск е постановено извън правораздавателната власт на съда. Общата правораздавателна власт означава юрисдикция върху гражданските спорове на територията на страната, включително за отношенията във връзка с гражданската регистрация на лицата. Процесното съдебно решение е постановено в производство по чл.34 ал.2 от ЗГР, съгласно който Актовете за гражданско състояние, съставени по установения в закона ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност. Възможността да бъде установено по съдебен ред, че вписаните данни в съответния акт за гражданско състояние са неверни е предвидена в чл.38 ал.4 от ЗГР. Поради което, ползвайки този процесуален ред за защита на своите права, ответникът е предявил един допустим иск, по който е постановено валидно съдебно решение. Съдът не е бил сезиран с иск за установяване на гражданство, който би бил недопустим съгласно чл.4 от ЗБГ и не се е произнесъл по такъв иск. Решението е постановено при спазване на местната и родова подсъдност съобразно действащите процесуални норми, като същото е подписано от съдебния състав, съставено е в изискуемата писмена форма и при ясна воля на съда.

           По твърденията на страните, че повелята на съда е неизпълнима и че с диспозитива се признава за установено неистинност на поправка на гражданство, каквато в акта липсвала, съдът намира същите за неоснователни. Съгласно чл.74 ал.1 от ЗГР всяка промяна в данните по гражданското състояние, вписани в съставения вече акт, се отбелязва в този акт на определено за целта място, което в настоящия казус е в графа „Бележки“. На основание чл.75 ал.2 от ЗГР не се допускат зачертаване, изтриване и вмъкване на данни в съществуващ акт за гражданско състояние, поради което процесният Акт е с непроменена графа по отношение на гражданството, а изменението е нанесено на определеното място, ведно с подпис на длъжностното лице и печат. Волята на съда е ясна по отношение на установената неистинност и на основание чл. 74, ал. 2 от ЗГР и чл.31 от Наредба № РД-02-20-9 от 2012г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация, длъжностното лице по гражданското състояние следва да извърши новото отбелязване въз основа на съдебното решение. Твърденията за нарушения касаещи събирането и интерпретирането на доказателства относно волята на родителите и факта, че молбата им е била унищожена, поради изтекъл срок на съхранение не са основание за нищожност на съдебното решение. По отношение на тях е следвало да бъде ползван реда за отмяната му по реда на обжалването. Обратното би означавало заобикаляне на инстанционния контрол и недопустимо преразглеждане от настоящия състав на изводите на съда, постановил атакувания съдебен акт, чрез проверка на правилността му. С оглед на изложеното, атакуваното решение не страда от гореизброените пороци, обуславящи нищожност и отговаря на изискванията за валидност и съдът намира, че предявеният иск следва да бъдат отхвърлен като неоснователен.

            Водим от горното, съдът  

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.270 ал.2 ГПК от Община Шумен, представлявана от К. Б. К. срещу П.В.В. с ЕГН: ********** *** и заинтересована страна Дирекция «Българско гражданство» към Министерство на правосъдието, представлявано от Х. И. за прогласяване нищожността на Решение №677/23.09.2014г. постановено по гр.д.№1126/2014 г. по описа на ШРС, като постановено извън правораздавателната власт на съда.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2 седмичен срок от уведомяване на страните.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: