Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

1574/18.9.2015г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на четиринадесети септе***и 2015 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар: С. Л.  

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 818/2015г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен иск с правно основание чл. 234 ал. 1 З***.

 

Искова молба, от Г.М.Г., ЕГН : **********, с адрес ***, кантора № 15, срещу ****, с адрес – гр. **** и ****, с адрес – гр. ****, с посочено правно основание чл. 234 З*** и цена от 1341,20 лева главница.

Ищецът сочи, че служебното му правоотношение било прекратено, като получил обезщетение за прослужени 17г., 08м. и 28 дни. Била му издадена справка според която осигурителният му стаж бил 18г. и 01 месец. Считайки, че неправилно отработеният извънреден труд, част от изчисления осигурителен стаж, не е взет в предвид при изплащане обезщетението за прослужено време, иска първият ответник, а ако той не отговаря за плащането вторият да му заплатят сумата от 1341,20 лева разлика между полученото и действително дължимо обезщетение, в едно със законната лихва върху нея от предявяване на иска и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответниците, редовно уведомени, подават отговори, като всеки твърди, че не е надлежен ответник, същевременно оспорват иска по същество и искат отхвърлянето му.

С определение от 12.06.2015г. производството по отношение **** е прекратено, поради недопустимост на иска.

В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, ответникът не изпраща представител, а ищцовият поддържа исковата молба.

Така предявеният иск е допустим, разгледан по същество е неоснователен, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

 

Не се спори между страните, а и от представените неоспорени писмени доказателства се установява, че между тях, е съществувало служебно правоотношение, прекратено от ответника със заповед № 8121К-2398/23.10.2014г.. Според удостоверение № 23100/27.11.2014г. на **** от 16.02.1997г. до 14.11.2014г. ищецът е прослужил в *** – 17г. 08м. 28 дни. С разпореждане № ********** *** му била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като осигурителният му стаж от I категория труд бил определен на 18г. 01м и 00 дни.. Заплатено му било обезщетение по чл. 234 от З*** в размер на 22800,40 лева, съответно на прослужени 17 години в ***.            

 

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи :

       

Обезщетението за прослужено време при прекратяване на служебно правоотношение се дължи за действително изслужено време, в случая в ***, в размер месечни възнаграждения, съответни на броя прослужени години. Размерът на осигурителния стаж няма абсолютно никакво отношение към размера, не само на обезщетенията по чл. 234 З***, но и към други предвидени в законодателството плащания при прекратяване на служебни правоотношения /ЗОВСРБ, ЗДС/. Най – ясно разликата в съдържанието на двете понятия „прослужени години“ и „осигурителен стаж“, е видна при прочит разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и чл. 104, ал. 4 от КСО. От тях следва че осигурителния стаж е винаги по голям от действително изслуженото време, но само то има отношение към размера на дължимото плащане. Отделно, осигурителния стаж на служителя, не е споменат в разпоредбата на чл. 235 З***, в която се посочва кои прослужени години се вземат в предвид, при определяне размера на обезщетението. Последното се отнася и за положения извънреден труд. Той също не участва при формиране размера на обезщетението.

  

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 323,88 лева разноски в производството – юрисконсултско възнаграждение.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.М.Г., ЕГН : **********, с адрес ***, кантора № 15, срещу ****, с адрес – гр. ****, иск с правно основание чл. 234, ал. 1 от З***, за сумата от 1341,20 лева, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА Г.М.Г., ЕГН : **********, с адрес ***, кантора № 15, да заплати на ****, с адрес – гр. ****, сумата от 323,88 лева, разноски в производството на настоящата инстанция

 

Решението подлежи на обжалване, пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: