Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

1706/27.10.2015г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на двадесет и шести октомври 2015 година

В публично заседание в следния състав:  

Председател: К. Колешански

Секретар: А. П.  

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 853/2015г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове, за установяване съществуването на вземане, с правно основание чл. 422 от ГПК.

 

Искова молба от “Арматурен цех 2000” ООД, ЕИК : 127507121, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “Цар Иван Александър” № 28, ет. 4, ап. 8, срещу „Билдинг Строй Експрес“ ЕООД, ЕИК : 127566422, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, местност „Смесе“ – Автошкола, без посочено правно основание и цена от 5943,43 лева главница и 227,48 лева лихви.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 6170,91 лева, представляваща 5943,43 лева главница, неплатено възнаграждение за приета работа по договори за изработка, за което били съставени фактури и 227,48 лева лихви от падежа на всяко задължение до предявяване на заявление по чл. 410 ГПК. За посоченото вземане му била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по ЧГД № 261/2015. на ШРС, срещу която настоящият ответник възразил. Претендира да се признае за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да заплати разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответника, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен. Твърди, че няма договор с ищеца за твърдените доставки, нито ги е поръчвал, нито действително са извършени.

 

В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

 

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

 

На 24.09.2014г. и 27.10.2014г. ищецът съставил три фактури /л. 5-7/, получени от ответника, без данни за конкретна дата на това. Липсват такива предавана и получавана ли е стоката по тях от ответника, което се и оспорва. Трите документа, съобразно твърденията на ищеца и разпоредбите на ТЗ, съдържат уговорки на договори за продажба и изработка.

Според приетото заключение на ССЕ, те са отразени в счетоводните регистри на двете дружества, а размерът на дълга, по тях е 5943,43 лева главница и 226,57 лева лихви, до подаване заявлението по чл. 410 ГПК – 10.02.2015г..

Съгласно разпоредбата на чл. 327 ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите даващи му право да я получи. Не се изисква комулативна даденост на предпоставките, а както е в настоящият случай купувачът ответник е следвало да заплати цената по сделката, при получаване на документите – данъчни фактури, за което получаване са налице данни – отразени са в счетоводните му регистри. Тези действия сочат и приемане на работата, във връзка с отразеното в тях възнаграждение, посочено като монтаж.   

Така установената фактическа обстановка сочи наличието на всички предпоставки за основателност на предявените искове, а именно – наличие на валидни търговски сделки, създаваща облигационна връзка между страните, по силата на която ответника е следвало да заплати на ищеца – продавач търсената сума, представляваща продажна цена, задължение което не е изпълнено; наличие на определен ден, за изпълнение на задължението,  по смисъла на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД /чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, изр. второ/, обосноваваща изпадането в забава на ответника, както по отношение на главното задължение – за цената, така и основаваща задължението му по чл. 294, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Изложеното налага уважаване на предявените искове, като тези законна лихва се отхвърлят за сумата от 0,91 лева, като неоснователни.

На основание чл. 78, ал. 1, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски на настоящата инстанция, по разглежданото, и по ЧГД № 261/2015г., по описа на ШРС, в размер на 1487,52 лева. 

Разноски от ответника не са претендирани и не му се присъждат.

На основание чл. 77 от ГПК, ищецът следва да заплати по сметка на ШРС, сумата от 20 лева разноски, за които е останал задължен.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът  

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на “Арматурен цех 2000” ООД, ЕИК : 127507121, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “Цар Иван Александър” № 28, ет. 4, ап. 8, срещу „Билдинг Строй Експрес“ ЕООД, ЕИК : 127566422, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, местност „Смесе“ – Автошкола, съществува вземане, представляващо дължима сума, по договори за покупко-продажба и изработка, за който са издадени фактури с № 4347/24.09.2014г., 4348/24.09.2014г. и 4416/27.10.2014г., в размер на 5943,43 лева главница, 226,57 лева лихви, върху главниците, за период от падежа посочен във всяка фактура до 10.02.2015г., в едно със законната лихва върху главницата от 5943,43 лева, считано от 10.02.2015г., до окончателното плащане.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Арматурен цех 2000” ООД, ЕИК : 127507121, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “Цар Иван Александър” № 28, ет. 4, ап. 8, срещу „Билдинг Строй Експрес“ ЕООД, ЕИК : 127566422, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, местност „Смесе“ – Автошкола, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за устоновено съществуване на вземане в размер на 0,91 лева законна лихва върху главниците по всяка фактура от посочения в нея падеж до 10.02.2015г., като неоснователни.

 

ОСЪЖДА „Билдинг Строй Експрес“ ЕООД, ЕИК : 127566422, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, местност „Смесе“ – Автошкола, да заплати на “Арматурен цех 2000” ООД, ЕИК : 127507121, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “Цар Иван Александър” № 28, ет. 4, ап. 8, сумата от 1487,52 лева, представляващи направените по настоящото и по ЧГД № 261/2015г., по описа на ШРС.

 

ОСЪЖДА “Арматурен цех 2000” ООД, ЕИК : 127507121, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “Цар Иван Александър” № 28, ет. 4, ап. 8, да заплати по сметка на ШРС сумата от 20 лева разноски за които е останало задължено.

 

Решението подлежи на  обжалване, пред Окръжен съд – гр. Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: