Р Е Ш Е Н И Е

1677/20.10.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На тринадесети октомври две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл. Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №876 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.132 ал.1 т.1, във вр. с чл.131 ал.1 от СК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба депозирана от адв. С.Р., в качеството му на пълномощник на Ф.Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** , съдебен адрес:*** срещу Т.А.Б., ЕГН **********, с адрес: ***.

В исковата молба ищцата излага, че с ответника се запознали през 2005г. и година по – късно заживели на семейни начала. Посочва, че по време на съвместният им живот ответникът упражнявал спрямо нея физическо и психическо насилие.От съвместното им съжителство на 25.03.2008г. се родило детето А.Т.Б.. След раждането на детето тя поела изцяло грижите за него. Ответникът не участвал в издръжката на семейството и не полагал грижи за А.. Според твърденията й и след раждането на детето ответникът продължил да осъществява спрямо нея физическо и психическо насилие, поради което тя заедно с детето напуснала съвместно обитаваното с ответника жилище. Впоследствие се срещнала с ответника, тъй като той искал да види А.. При тази среща той взел детето, за да го види и майка му. От този момент детето останало при ответника като последният според твърденията на ищцата отказал да й го върне. Ищцата заминала за Холандия, където работила. Посочва, че за период от три години била зле психически не можела да излиза и била под лекарски контрол. През този период заживяла на семейни начала с друг мъж, от което съжителство се родило второто й дете. Излага, че през тези години постоянно се информирала за сина си А. от други лица, тъй като ответникът не позволявал да говори с детето и да го види. Твърди, че детето било извеждано от територията на Р България от ответника и негови роднини без нейно съгласие. При едно от пътуванията детето било върнато в България с автобус без придружител. Посочва също така, че ответникът се занимавал с незаконна дейност, за което тя била подала жалба по електронната поща до МВР – Шумен. Счита че поведението на ответника представлява опасност за личността, здравето и възпитанието на детето А. Т. Б. като случаят е особено тежък.

Моли съда да постанови решение, по силата на което: да лиши ответника от родителски права по отношение на детето А. Т. Б., ЕГН**********; родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени за упражняване на ищцата; местожителството на детето да бъде определено на адреса на ищцата в Белгия; да бъдат определени мерки на лични отношения на ответника и детето един месец през лятото, по споразумение с майката, единствено на територията на Белгия.В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата уточнява, че искането е за лишаване от родителски права на ответника, в резултат на което ищцата да упражнява родителските права, а ответника да бъде осъден да заплаща издръжка.

В съдебно заседание ищцата не се явява. Явява се процесуален представител – адв. Ст. Р. от ВАК.

Ответникът - Т.А.Б. чрез процесуален представител адв.Ю. Р. от ШАК депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск. счита предявеният иск за допустим, но неоснователен. Излага се от края на 2010г. до настоящият момент единствено той полага грижи за отглеждането и възпитанието на детето. Според ответника ищцата не се интересува от дете и не поддържа контакт с него, не заплаща и дължимата ежемесечна издръжка. По отношение на пътуванията на детето извън територията на РБългария, посочва че това ства въз основа на подписана от ищцата декларация Отрича твърденията на ищцата, че се занимава с престъпна дейност. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира да му бъдат присъдени направените в производството разноски.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и с роцесуален представител – адв. Ю. Р. от ШАК.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от удостоверение за раждане от 2014г. - дубликат, родители на детето А. Т. Б., ЕГН********** са Ф.Д.Д. и Т.А.Б..

По делото са представени договор за наем, фиш за заплата, от които се установява, че ищцата живее и работи в ***. Представен и медицински документ , от който се установява, че след раждането на второто й дете през 2010г. ищцата е ползвала психологична здравна помощ.

Видно от представеното пълномощно - декларация от 26.11.2008г. ищцата е упълномощила ответника да я представлява пред трети лица и държавни институции като родител на детето А.. Декларирала е съгласието си за издаване на паспорт на детето, както и за пътуване на детето извън територията на Р България. Визираното пълномощно е оттеглено на 24.08.2015г.

Съгласно изготвения и приобщения към доказателствения материал по делото социален доклад, преките и непосредствени грижи за детето А. Б. се полагат от неговия баща Т.Б. от 2010г. До 2014г. в отглеждането на детето е помагала Н.Х. / баба по бащина линия на детето/. След нейната смърт, в отглеждането на детето помага Ф. Ю. /леля на Т.Б./.Ответникът се стреми да даде добро възпитание и образование на детето. За А. са осигурени много добри условия за живеене. Не чувства липси. Детето споделя , че е силно привързан към баща си и към баба Ф., които се грижат за него.По отношение на майка си споделя, че не иска да я види, не си я спомня и не желае и тя да идва да го види.

Показанията на свидетелите М.С.и Д. М. касаят най – вече отношенията на ищцата и ответника по време на съвместното им съжителство. След раздялата им свидетелите нямат преки наблюдения по отношение грижите, които полага бащата за детето. От показанията на св. Д. М. /баща на ищцата/ се установява, че ищцата от около 5 години живее в чужбина като за това време един път се е връщала в България. Не му е известно дали е правила опит да види детето. Не му е известно и дали ищцата праща пари, дрехи на детето.

От показанията на свидетелите Ф.Ю. се установява, че след раздялата на ищцата и ответника, детето А. останало при баща си, който поел грижите за него. Майка повече не се върнала. В отглеждането на детето първоначално помагала майката на ответника, а след като тя починала - свидетелката Ф.Ю.. Свидетелката споделя, че бащата и детето имат силна връзка. Всички потребности на детето били задоволени. В тази насока са и показанията на св. М.А., които има преки наблюдения на отношенията между ответника и детето. По делото е представена служебна бележка издадена от Община Шумен, в която Община Шумен удостоверява, че на основание чл.2 ал.1 от Наредбата за реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, е преведена сума от 2020 лева по изп. дело №82/2011г. по описа на ДСИ на А. Т. Б., за периода м. февруари 2013г. до м. май 2015г. Длъжник по изпълнителното дело е ищцата Ф.Д.. Представен е и изпълнителен лист по гр.д. №2124/2010г. по описа на ШР срещу ищцата да заплати на ответника направени разноски по делото.

Съдът след извършена служебна проверка в деловодна система на ШРС, констатира, че с решение №575/29.10.2010г. по гр.д. №2124/2010г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 19.11.2010г. упражняването на родителските права по отношение на А. Т.Б. са предоставени на бащата, при когото е определено и местоживеенето на детето. Определен е режим на лични контакти на майката с детето. Ищцата е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка за детето А. в размер на 80 лева, считано от 01.06.2010г .

Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Разпоредбата чл. 132, ал. 1, т. 1 СК предвижда възможността родител да бъде лишен от родителски права, в особенно тежки случаи на чл.131. За успешното провеждане на иск, с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 131, ал. 1 СК, в тежест на ищеца, е да установи, в условията на пълно и главно доказване, наличие на поведение на ответника, създаващо опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето.

Лишаването на родителя от правата му върху неговото дете е крайна мярка за защита на последното, която следва да се прилага при доказана нужда. Основание за налагането й са случаи, в които с поведението си родителят създава риск за отглеждането и възпитанието на ненавършилото пълнолетие дете, или хипотези, в които е демонстрирано пълно равнодушие и незаинтересованост за живота и развитието на детето.

В тази връзка, ищцата не ангажира доказателства, годни да установят, наведените в исковата молба твърдения за действия на ответника създаващи опасност за личността, здравето и възпитанието на детето. От събраните по делото доказателства не се установява виновно и противоправно поведение на бащата, което да бъде санкционирано по реда на чл. 132, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 131, ал. 1 СК чрез неговото лишаване от родителски права спрямо малолетния А.. Ответникът, в качеството му на баща на детето, няма такова неприемливо поведение, което е несъвместимо със задълженията му на родител, респективно че се касае за особено тежък случай на опасно поведение на родител към дете, за да се уважи така предявеният иск за лишаване от родителски права. Събраните доказателства, сочат че ответникът не е пренебрегнал своя син, а единствено той полага грижи за детето, подпомаган от своите роднини. Стреми се да даде добро възпитание и образование на детето. Детето е посещавало ЦДГ, а към настоящият момент е ученик в първи клас.Бащата задоволява ежедневните му потребности. За А. са осигурени много добри условия за живеене. Детето не чувства липси. Силно е привързано към баща си.

По изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма за лишаване на ответника от родителски права. Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати извършените от ответника разноски в общ размер на 500.00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. С.Р., съдебен адрес:*** срещу Т.А.Б., ЕГН **********, с адрес: *** иск за лишаване на ответника от родителски права с правно основание чл.132 ал.1 т.1, във вр. с чл.131 ал.1 от СК по отношение на детето А. Т. Б., ЕГН**********.

ОСЪЖДА Ф.Д.Д., ЕГН ********** да заплати на Т.А.Б., ЕГН********** сумата от 500.00 /петстотин/ лева, представляваща извършени по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: