Р Е Ш Е Н И Е

1765/11.11.2015г. , Гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн

при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №933/2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от К.Е.Б. ***, срещу “МВ”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл.България №2 ет.1, офис 12 с ЕИК:***, представлявано от М. С. М., имаща за предмет обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 от ГПК, във връзка с чл.286 и 288 ал.1, във връзка с чл.79 от ЗЗД –– за сумата от 765 лева главница с ДДС, дължима по договор за правна защита и съдействие № 62644/22.08.2014г., във връзка с Анекс от 22.08.2014г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното й заплащане, на осн.чл.86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че между страните бил налице договор за поръчка, съгласно който ищецът осъществил юридическа помощ, подготовка и процесуално представителство по инициирано заповедно производство срещу длъжник на ответното дружество. Въпреки, че ищецът изпълнил задълженията си по договора, ответникът не заплатил дължимата сума по договора, представляваща адвокатско възнаграждение. Ищецът моли ответника да бъде осъден да заплати сумата от 765лв., ведно със законната лихва за забава от 27.02.2015г. до окончателното заплащане на вземането. Претендират се и направени деловодни разноски в заповедно производство, обезпечително и по настоящото производство.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК, ответникът “МВ”ЕООД, представляван от управителя М. С. М., депозира писмен отговор, в който излага становище по допустимостта и неоснователността на исковите претенции. Не оспорва наличието на облигационно отношение между страните. Оспорва иска, като твърди, че довереника не е изпълнил задълженията си съгласно договора, ЗА и Етичния кодекс на адвоката. Била въведена в заблуждение и й била искана трикратно по-голяма сума от претендираната. Твърди, че имала нанесени щети в размер на 3490лв., поради задържане на оригинални документи от страна на ищеца адвокат. В молба от 13.10.2015г., моли за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, каквато процесуална възможност липсва в чл.238 ал.1 от ГПК. Твърди, че не е била уведомена за възможността за заплащане на резултативен хонорар и искала само редуциране на възнаграждението до разумна сума за несвършената работа. В открито съдебно заседание не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като съобрази предявената претенция, и като взе предвид разпределянето на доказателствената тежест в процеса намира, че задължение на ищеца е да установи надлежно твърдените от него обстоятелства, и то най- вече досежно основния факт, въз основа на който се претендира исковата сума- съществуването на валидни облигационни отношения с ответника, както и изпълнение на своите задължения породени от сключения договор. При евентуално оспорване, ответника следваше да установи, или че е изпълнил задължението си, или че изобщо не дължи такова, което не беше направено.

От фактическа страна беше установено следното: По делото е приложен Договор за правна защита и съдействие №62 644 от 22.08.2014г. и Анекс към него, сключен между страните от 22.08.2014г., в писмена форма. Същият има за предмет правна помощ и съдействие, изразяваща се в юридически консултации, оформяне на документи, както и процесуално представителство по повод на Заявление по чл.410 от ГПК. В договора било уговорено възнаграждение в размер на 765лв., платимо при подписване на договора, като тази клауза е била променена с Анекс на нов срок, а именно при приключване на заповедното производство, без значение фактът, налице ли е изпълнение от страна на ответника по него- длъжник ЕТ“***“ на дължимото вземане. В следствие на съгласието на страните, било инициирано заповедно производство и със Заповед №160 от 27.08.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на РС-гр.Добрич, постановена по гр.д.2474 по описа за 2014г., длъжникът бил осъден да заплати на ответника по настоящото дело сумата 4361,40лв., представляваща подлежаща на връщане сума на основание развален договор, ведно със законната лихва върху главницата. В частта за разноските е включена сумата, предмет на настоящото съдебно производство- 765лв., адвокатско възнаграждение. В указания срок по чл.415 от ГПК, длъжникът възразил, че не дължи вземането и на заявителя било указано да предяви иск по чл.422 от ГПК за установяването му по исков ред. С Определение от 10.12.2014г. на ДРС, Заповедта била обезсилена, поради непредставени доказателства за предявяване на иск и производството било прекратено. По делото не се оспорва, че ответникът е била уведомявана за изхода на заповедното производство и необходимостта от внасяне на държавна такса по установителен иск. Представени са доказателства, че счетоводната документация, касаеща вземането, след приключването на производството и депозирането на настоящата искова молба е била предадена от ищеца на ответника. Безспорно е установено, че заповедното производство е приключило с влязъл в законна сила съдебен акт, което предпоставя изискуемост на вземането за възнаграждение, съобразно уговорения срок на плащане.

От правна страна, с оглед на изложената фактическа обстановка, съдът намира следното: От приложените писмени доказателства, както и от липсата на спор между страните за този факт, съдът приема, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по предоставяне на правна помощ с елементи на договор за поръчка. По силата на тези облигационни отношения, ищецът К.Б. действал в качеството си на валидно упълномощен процесуален представител на ответното дружество и лице, упражняващо адвокатска професия, като осъществил услуги по юридическа консултация и процесуално представителство по заповедно производство срещу трето лице, а ответното дружество останало задължено за цената на поръчката. Безспорно е установено правото на ищеца по чл. 36 ал.1 ЗАдв. да получи адвокатско възнаграждение за окончателно уговорената, извършена и приета правна услуга, при яснота на постигната уговорка за размера на възнаграждението. Съгласно ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента и този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения №1 от 09.07.2014г. на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа, който е 382,65лв./чл.7 ал.5, вр. с ал.2 и чл.6/.

С оглед на изложеното, съдът приема за доказан факта, че ищцовата страна е изпълнила своите задължения, а ответната не е извършила заплащането им. Ето защо, съдът намира искова претенция за основателна и доказана до размера на 765.00лв., поради което и същата следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва, считано от деня на депозиране на заявлението- 27.02.2015г.

Съдът не установи твърдяното от ответника неизпълнение на договора от страна на ищеца и нарушения на Етичния кодекс на адвоката и за доказване на този факт не бяха представени никакви доказателства.

В тежест на ответника на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, следва да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по настоящото производство, които представляват довнесена държавна такса за предявяване на иск след заповедно производство и адвокатско възнаграждение в общ размер на 855.00лв. По отношение на направените в обезпечително производство такси пред съдебен изпълнител, същите не следва да се присъждат в настоящото съдебно производство.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Е.Б. с ЕГН ********** ***, по иск с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 от ГПК, във връзка с чл.286, във връзка с чл.79 от ЗЗД, че “МВ”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл.България №2 ет.1, офис 12 с ЕИК:***, представлявано от М. С. М., дължи на ищеца сумата 765.00лв./седемстотин шестдесет и пет лева/ главница с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № 62644/22.08.2014г., и Анекс от 22.08.2014г., както и законната лихва върху главницата от 27.02.2015г. до окончателното заплащане на вземането, присъдени по ч.гр.д.№394/2015г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА “МВ”ЕООД-гр.Шумен, с ЕИК:***, представлявано от М. С. М. да заплати на К.Е.Б. с ЕГН **********, сумата от 855.00лв./осемстотин петдесет и пет лева/, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, представляваща направените деловодни разноски по ч.гр.д.№394/2015г. и по настоящото съдебно производство.

Решението подлежи на обжалване пред ШОС в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: