Р Е Ш Е Н И Е

1625/6.10.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На петнадесети септември две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 949 по описа на ШРС за 2015 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС.

Производството е образувано по искова молба от С.Ъ.Х. с ЕГН **********, Р.Ъ. Хсан с ЕГН ********** и А.З.Р. с ЕГН ********** и тримата със съдебен адрес *** срещу Р.Х.Р. с ЕГН ********** с адрес ***. В исковата молба се твърди, че ищците и ответника са съсобственици на земеделска земя, находяща се в землището на с. Живково, представляваща посевна площ № 012047 с площ от 10.011 дка; посевна площ № 021022 с площ 9.202 дка и посевна площ № 048002 с площ 10.001 дка. Съсобствеността между страните възникнала след смъртта на общия им наследодател Х.Р. Х., починал на 02.09.1981г., като на ищците принадлежала общо 1/3 ид.ч. от тях. Ответника без тяхното знание и съгласие сключил арендни договори за процесните имоти, като получавал рентата и за тяхната част. Бил поканен от тях на 09.03.2015г. с нотариална покана да уредят отношенията си, но не постигнали съгласие. Поради това за тях съществувал правен интерес от водене на настоящото производство, като претендирания размер изчислили като 400 лв. годишна рента за всяка година от 2010г. до 2014г. включително или общо в размер на 2000 лв. Тази сума претендират ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 24.04.2015г. до окончателното изплащане на сумата. Молят за уважаване на иска и присъждане на разноските по делото.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на ответника, като в предоставения му по чл.131 от ГПК срок, ответникът депозирал писмен отговор. В него се твърди, че иска е изцяло неоснователен. Твърди, че рентата полагаща се на ищците била получавана от тях, тъй като срещу имената на брат му имало положен подпис и вписване на името на съпругата му. Моли за отхвърлянето на иска и присъждане на разноски.

В съдебно заседание се явяват ищците С.Ъ.Х. и А.З. Р., като за тримата ищци се явява процесуален представител – адв. А.А. от ШАК. Поддържа се иска и се моли за неговото уважаване.

Ответника не се явява в съдебно заседание, за него се явява упълномощен представител – адв. Р. К. от ШАК. Поддържа писмения отговор и моли за отхвърляне на иска, излагайки подробни доводи за това в съдебните прения.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 18 от 25.01.1993г. било възстановено правото на собственост на наследниците на Х. Р. Х., починал на 02.09.1981г. на следните имоти в землището на с. Живково, а именно: имот № 12047, представляващ посевна площ от 10 дка, трета категория местност „Даиб“, при граници: имот № 12048, имот № 12050, имот № 12044, имот № 12046 и имот № 38; имот № 21022, представляващ посевна площ от 9.200 дка, седма категория местност „Чатма“, при граници: имот № 21021, имот № 21002, имот № 21023 и имот № 21059; имот № 48002, представляващ посевна площ от 10.001 дка, трета категория местност „Кору Гьолджук“, при граници: имот № 48003, имот № 120, имот № 48001, имот № 48004.

Видно от Удостоверение за наследници № 222/13.10.2014г. на Кметството на с. Живково, Х. оставил за законни наследници син Р.Х.Р. (ответника), син Ъ.Х.Р. (починал 01.08.2002г.) и дъщеря Ф. Х. М.. Наследници на починалия му син са тримата ищци – А.Р. (съпругата му) и двете му деца С.Х. и Р.Х.. Между страните не е спорно, че са съсобственици на гореописаните недвижими имоти, като ищците притежават общ дял от 1/3 ид.ч., като ответника наследява също 1/3 ид.ч. от недвижимите имоти.

Видно от Договор за аренда от 09.08.2011г. ответника сключил с арендодателя ЗК„ Житен клас“ – с. Живково договор, с който отдал под аренда гореописаните недвижими имоти.

С Нотариална покана ответника бил поканен от втория и третия ищец да уредят извънсъдебно спора, като им бъде изплатена рентата, която им се полагала в дял. Съгласно Протокол от 09.03.2015г. ответника, чрез пълномощник направил волеизявление, че е съгласен да заплати сума в размер на 250 лв.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, заключението по която не е оспорено от страните. Видно от нейното заключение е, че ответникът е получил аренда за процесния период от 2010г. до 2014г. в общ размер на 3 693.86 лв., а ищцата А.З.Р. е получила рента за процесния период в размер на 860.50 лв. Полученото в повече от ответника за сметка на ищците за процесния период било в размер на 657.62 лв.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. Т. З. А. – сестра на първата ищца, която казва, че ищците не са получавали нищо от земите, дори когато искали рента от ответника той им отказвал. Съдът не кредитира показанията на този свидетел, поради родствената му връзка с едната от страните по делото и пряката му заинтересованост от изхода на делото, както и поради това, че показанията на свидетеля не кореспондират с представените писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи по отношение на иска по чл.30, ал.3 от ЗС: За уважаването на иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът реално е получил доход в заявения размер от ползването на съсобствените земи, както и размера на частта, която претендират ищците за себе си.

По делото не се спори, че страните са съсобственици на имот № 12047 с площ от 10.000 дка, имот № 21022 с площ от 9.200 дка и имот № 48002 с площ от 10.001 дка, всички в землището на с. Живково, община Хитрино, като съсобствеността е възникнала през август 2002г. Безспорно установено е, че единия от съсобствениците – ответника Р. е отдал възмездно ползването на съсобствените имоти на Кооперация „Житен клас“ – с Живково. Спорния по делото въпрос е дали ответника е получил доходи от рента, с които е ощетил ищците и в какъв размер. Съдът намира, че този въпрос е изяснен в хода на производството. Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза, получените от ответника доходи от рента за периода от 2010-104г., с които е ощетил ищците е в размер на 657.62 лв.

Ако съсобственик получава доходи от общия имот, като го ползва не лично, а отдавайки ползването на друго лице възмездно, то всеки друг съсобственик може да иска от него получаването на приспадащата му се част от тези доходи, съобразно квотите в съсобствеността. В този смисъл е Решение № 181/17.04.2012г. на ВКС по гр.д.№ 1315/2011г. на IV г.о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК.

Затова съдът намира, че обезщетението което дължи ответника – съсобственик на ищците, за извлечените от него облаги от отдаването за ползване на съсобствения имот е в размер на 657.62 лв.

Неоснователни останаха твърденията на ищците, че не са получавали никаква част от дължимата им рента. По делото са приложени доказателства – страници от разплащателни ведомости за процесния период на кооперацията, видно от които срещу името на наследодателя на ищците Ъ.Р. е полаган подпис на „получил“, като през 2013г. срещу името е положен освен подпис и име „А.“, като тези доказателства не са оспорени от ищците.

Неснователно е твърдението на ответната страна, че поради изплащането на рентата в пари и в натура, то ответника дължал на ищците движимите вещи (олио и жито) в натура, а не в паричната им равностойност. Видно от заключението на експертизата е, че получените в натура от ответника олио и пшеница са приравнени в левова равностойност към момента на получаването им от ответника, а не към сегашния момент, а и получените движими вещи в натура подлежат на развала от 2010г. насам. Поради това претендирането им в левова равностойност не противоречи на закона.

Поради гореизложеното съдът намира исковата претенция за частично основателна в размер на 657.62 лв., като в останала част до пълния размер от 2000 лв. следва да бъде отхвърлена, като недоказана.

Предвид този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищците направените от тях разходи в настоящото производство общо в размер на 180.85 лв., съобразно уважената част на иска, включващи заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

Предвид частичната основателност на исковата претенция, ищците дължат на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сума, съобразно отхвърлената част на иска за направените от него по делото разноски в размер на 349 лв.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Р.Х.Р. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на С.Ъ.Х. с ЕГН **********, Р.Ъ.Х. с ЕГН ********** и А.З.Р. с ЕГН ********** и тримата със съдебен адрес *** сума в общ размер на 657.62 лв. (шестстотин петдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки), представляваща приспадащата се на ищците част от получените от ответника арендни плащания за възмездното ползване на съсобствените на страните земеделски земи за периода 2010г. до 2014г., находящи се в землището на с. Живково, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба в съда – 24.04.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.30, ал.3 от ЗС в останалата му част до пълния му предявен размер от 2 000 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р.Х.Р. с ЕГН ********** да заплати на С.Ъ.Х. с ЕГН **********, Р.Ъ.Х. с ЕГН ********** и А.З.Р. с ЕГН ********** сума в общ на 180.85 лв.( сто и осемдесет лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща направените от ищците разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК С.Ъ.Х. с ЕГН **********, Р.Ъ.Х. с ЕГН ********** и А.З.Р. с ЕГН ********** да заплатят на Р.Х.Р. с ЕГН ********** сума в размер на 349 лв. (триста четиридесет и девет лева), представляваща направени от ответника съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: