П Р О Т О К О Л

гр. Шумен,  20 май  2015 година

 

 Шуменският районен съд, IV-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:        

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Григорова

при участието на секретар: Д. Х.

и прокурора:

сложи на разглеждане гр. дело № 991  по описа за 2015 година, докладвано от районния съдия.  

На именното повикване в14:37 часа се явиха:

...............

 

  МОТИВИ:

 

На първо място относно допустимостта на молбата, специалният закон, а именно: ЗЗДН, предвижда предпоставки, за чието наличие съдът е длъжен да следи служебно, с оглед преценката допустимостта на молбата, т.е.  дали същата следва да бъде разгледана. В случая, предвид данните по делото, както и липсата на спор относно тези факти съдът счита, че настоящата молба е допустима, тъй като от една страна, е подадена от и срещу лице, очертано в кръга на разп. на чл. 3 от ЗЗДН, и на следващо място е депозирана в ШРС, в законопредвидения едномесечен срок от твърдения акт на домашно насилие. Ето защо счита, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По същество на молбата, няма спор по делото, че страните са живели заедно  и съответно имат родено едно, малолетно към настоящия момент дете. Няма спор, че към датата на подаване на молбата, същите не живеят заедно, като молителката и детето живеят в дома на родителите си, заедно с последните.  Ответникът признава, че по повод отношенията му с детето и във връзка с контактите, които същият желае и осъществява с детето си, е имал скандали с молителката. От събраните гласни и писмени доказателства, съдът ще ги преценява поотделно и  съвкупно, приема за безспорно установено следното: След раздялата на страните през месец февруари 2015 г. и по-специално през релевантния за настоящия спор период от 22.04.2015 г. до 27.04.2015 г., ответникът  с действията си формално е извършил актове на насилие, които специалният закон определя, като актове на домашно насилие. За да стигне до този извод, на първо място съдът се съобрази с представените по делото писмени доказателства и по-конкретно декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, съдебно-медицинското удостоверение и документите, съставляващи образувана пред ШРП преписка, във връзка с подадени сигнали от молителката за извършени конкретни действия през посочения период. Тези писмени доказателства, съпоставени и със събраните днес гласни доказателства, дават основание на съда да направи безспорен и категоричен извод, че през горепосочения период ответникът чрез действията си, е причинил болка и страдание на молителката, и като цяло определени отрицателни емоционални изживявания. Съгласно чл. 2 от ЗЗДН,  домашно насилие представлява всеки акт на физическо, психическо или сексуално насили, както и опита за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и личния живот, извършено спрямо лица, очертани в кръга на разп. на чл. 3. В случая са категорични и безспорни всички доказателства, събрани в настоящото производство, че на  22, 24,  25 и 27.04.2015 г.,  ответникът с поведението си  е причинил на молителката  най-общо психическо насилие, изразяващо се в отправени срещу нея закани, заплахи и обиди. Безспорно установено е, че на първите две дати – 22.04 и 24.04.2015г.,  ответникът  й е причинил и физическо насилие, изразяващо се в отправени удари (шамари) и най- общо казано нанесен побой, с което безспорно й е причинил болка и страдание и съответно е довел до отрицателни емоционални изживявания у молителката.

Насрещната страна, а именно: ответникът, не ангажира каквито и да било доказателства, опровергаващи твърденията на молителката, респ.  оспорващи или разколебаващи доказателствената сила както на писмените, така и на събраните днес гласни доказателства.  Ето защо съдът стига до единствено възможния, съобразно данните по делото извод, че на 22, 24, 25 и 27.04.2015г., ответникът е осъществил спрямо молителката актове на домашно насилие, които предвид настоящата молба съдът следва да санкционира, съответно предостави защита, като наложи съответните защитни мерки в полза на молителката срещу ответника.

Предвид всичко гореизложено,  съдът намира тази молба за изцяло основателна, поради което и същата следва да бъде уважена.

С оглед уважаването на молбата и предвид нормативните изисквания, ответникът следва да понесе отговорността за разноските в настоящото производство, направени от насрещната страна, както и за заплащане на следващата се държавна такса за разглеждане на молбата.

С оглед разп. на чл. 5, ал.  3 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден и да заплати глоба, предвид установеността на извършеното домашно насилие от него, спрямо молителката, чийто размер в случая съдът определя на сума от 600 лв.

Водим от горното, съдът  

Р Е Ш И: № 408

        

ИЗДАВА заповед срещу  К.А.К., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, по силата на която:

ЗАДЪЛЖАВА К.А.К., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ над Г.Ж.Г., ЕГН **********,***.

ЗАБРАНЯВА на К.А.К., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, ДА ПРИБЛИЖАВА Г.Ж.Г., ЕГН **********, на разстояние по-малко от  100 метра, жилището, което обитава същата, находящо се в гр. Ш* * *, местоработата й, находяща се в гр. Шумен, ул. „П. Волов” №10, както и местата за социални контакти и отдих в момент, в който Г.Ж.Г., ЕГН ********** ги посещава и по-конкретно така наречената Градска градина, находяща се в гр. Шумен, за срок от 18 (осемнадесет) месеца, считано от постановяване на съдебно решение по настоящото производство.

ПРЕДУПРЕЖДАВА К.А.К., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, че при неизпълнение на  така издадената заповед, което неизпълнение бъде констатирано от съответните полицейски органи, същият ще бъде задържан и ще бъде сезирана компетентната районна прокуратура.

НАЛАГА на К.А.К., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, на осн. чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН, ГЛОБА в размер на 600 лв. (шестстотин лева).

ОСЪЖДА К.А.К., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, да заплати по сметка на ШРС, държавна такса, в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева).

На осн. чл., 78, ал. 1  от ГПК,  ОСЪЖДА К.А.К., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, да заплати на Г.Ж.Г., ЕГН **********,***, сумата от 480,00 лв. (четиристотин и осемдесет лева), представляваща извършените от последната разноски в настоящото производство, съставляващи изплатен адвокатски хонорар.

 

Решението подлежи на обжалване пред ШОС, в 7-дневен срок, считано от днес.

Заповедта подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването й, не спира изпълнението.

На осн чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН, препис от решението и заповедта да се връчат на страните, както и на органите на РУ  при ОД на МВР - гр. Шумен.

За наложената глоба, както и за присъдената държавна такса да се издаде служебно изпълнителен лист, след влизане в сила на настоящото решение.

 

 Заседанието приключи в  16:05   часа.

Протоколът – изготвен в съдебно заседание.  

                               

СЕКРЕТАР:                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: