О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

2846/9.10.2015г. ,         Град Шумен

Шуменският районен съд                                                           седми  състав

На 09 (девети) октомври                                                              Година 2015

В закрито съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар . . . . . . . . . . . . . . . .,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 407 по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

            Производства по чл. 253 и чл. 130 от ГПК.

            В срока за постановяване и обявяване на решението по делото, съдът констатира, че определението, с което е даден ход на устните състезания следва да бъде отменено, а исковата молба – върната.

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от Н.Т.Н. срещу Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните.

            Позовавайки се на договор, сключен на 16.10.1936 г., ищецът твърди, че дядо му Н. Ф. придобил правото на собственост върху два имота, находящи се в землището на с. Средня, обл. Шумен. Впоследствие, имотите били дарени последователно от Ф. на сина му Т.Н.Т. и от последния – на Н.Н.. Претендира, че от 1936 г. и понастоящем имотите били обработвани от семейството му. Понастоящем, земите попадали в поземлен имот с идентификатор 68504.10.65, целият с площ 33020 кв.м, в землището на с. Средня, обл. Шумен и тъй като последният бил записан като имот – държавна собственост, моли по отношение на Държавата да бъде установено, че той е собственик на част до 17 дка от поземления имот.

            Съдът констатира, че ищецът в настоящото производство депозирал на 27.02.1992 г. заявление пред Поземлена комисия гр. Шумен с искане за възстановяване на собствеността върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ. С Решение от 16.09.1992 г. на административния орган било признато правото на собственост на наследниците на Т.Н.Т. върху земеделски земи, находящи се в землището на с. Новосел, обл. Шумен. С молба от 02.09.1998 г., Н. представил договора от 16.10.1936 г. и поискал да му бъдат възстановени земи в землището на с. Средня. С Решение № 29А/31.08.1998 г. на Поземлена комисия гр. Шумен, било отказано исканото възстановяване. Видно от Решение от 21.02.2002 г. по гр.д. № 658/2001 г. по описа на ШРС, влязло в сила на 30.01.2003 г. е, че по силата на същото последното цитирано решение на ПК било отменено. В съдебния акт се описва следното „Приживе Н. Т. Ф. закупил две ниви от 11 дка и от 6 дка в м. Тек тарласъ в землището на с. Средня. След смъртта му, синовете му Т.и Ц. разделили тази нива на две и всеки внесъл по 8,5 дка в образуваното ТКЗС с. Новосел в преобразуваната вече местност „Балкан“. . . . . . . . молят съда . . . . и да им признае правото на възстановяване на собствеността върху 8,5 дка в стари реални граници в землището на с. Средня.“    

            Съдът, като взе предвид описаните по-горе твърдения на ищеца и предприемани от него действия, счита, че предявения установителен иск се явява недопустим. Въвеждайки различни твърдения в исковата си молба, въз основа на която е образувано настоящото производство, ищецът цели заобикаляне на пропуснатите от него преклузивни срокове по ЗСПЗЗ за предявяване на искане за възстановяване на право на собственост върху земеделски земи. Установява се, че пред административния орган – Поземлена комисия /ОСЗ/ е проведена процедура по възстановяване на собствеността, в която първоначално Н. не е заявил процесните имоти, като в хода на производството по гр.д. № 658/2001 г. съдът е приел, че впоследствие заявената претенция е недопустима.

            Ето защо, поради наличието на проведена административна процедура по реда на ЗСПЗЗ и пропускане на преклузивните срокове за предявяване на иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, настоящият установителен такъв се явява недопустим.

Предвид изложеното, съдът счита, че исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

            Предвид гореизложеното и на основание чл. 253 от ГПК, съдът  

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ОТМЕНЯ определение, постановено в публично съдебно заседание на 10.09.2015 г. по настоящото дело, с което се приключва съдебното дирене и се дава ход на устните състезания.

            На основание чл. 130 от ГПК, ВРЪЩА искова молба вх. № 2031/10.02.2014 г. на ШРС, на Н.Т.Н. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. Георги Златев от ВАК, гр. Варна, ул. „Велико Христов” № 37, по предявения против Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 407/2014 г. по описа на ШРС по предявения от Н.Т.Н. срещу Държавата иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, поради недопустимост.

            Преписи от настоящото определение да се връчат на страните – чрез пълномощниците им.

            Определението за прекратяване на производството може да се обжалва от страните в 1-седмичен срок от съобщаването на настоящото определение, с частна жалба пред ШОС.  

 

                                                                                  Районен съдия: