О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

1509/22.5.2015г.

Шуменският районен съд                                                                          десети състав

На двадесет и втори май                                          две хиляди и петнадесета  година

В закрито заседание  в следния състав:                     Председател: Жанет Марчева

 

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик

Гр.д. № 546 по описа за 2015 г. на ШРС

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод предявени от “Макроадванс“ АД с ЕИК 201127485, със седалище и  адрес на управление гр.София, ул.“Г.С.Раковски“ № 147, ет.5, ап.14, представлявано от В. С., чрез юрисконсулт Б. Р. срещу С.Д. С. с ЕГН ********** ***, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество вземане в размер на 9 577.88 лв., произтичащо от Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 304-0155 от 12.06.2008г. и иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на 2 203.78 лв., представляващ законна лихва за периода от 05.12.2012г. до 10.03.2015г.

С писмения отговор на ответника, депозиран в законоустановения срок се прави възражение за недопустимост на исковете, като се представя Решение № 916/05.12.2014г. по гр.д.№ 1229/2014г. на ШРС, влязло в законна сила на 06.01.2015г. С решението по делото съдът е отхвърлил предявения от “Макроадванс“ АД с ЕИК 201127485 против С.Д. С. с ЕГН ********** иск за установяване на вземане в размер на 9 557.88 лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 304-0155 от 12.06.20108г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 216/2014г. на ШРС, както и вземане в размер на 1 102.48 лв., представляващо обезщетение за неизпълнение върху главницата за периода от 05.12.2012г. до 21.01.2014г.

Наличието на влязло в сила решение по спора, предмет на настоящото производство  е процесуална пречка от категорията на абсолютните, водеща до недопустимост да бъдат  разгледани предявените искови претенции. Такава процесуална пречка е налице именно  в конкретния случай. Видно от представеното решение № 916 от 05.12.2014 г. по гр. д. № 1229/2014 г. на ШРС спорът между същите страни относно дължимостта на сумата произтичаща от Договор за кредит № 304-0155 от 12.06.20108г. (предмет на предявения от дружеството иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД) е решен с влязло в законна сила решение.  Предвид това и предвид изричната забрана на чл.299, ал.1 от ГПК заявените искови претенции не могат да бъдат разгледани от съда повторно. Действително в настоящото производство акцесорната претенция касае период за просрочие 05.12.2012г.-10.03.2015г., докато този по влязлото в села решение е за период 05.12.2012г. – 21.01.2014г., но акцесорната претенция е обусловена от главното вземане, където е  налице изискуемия идентитет.

Качеството "присъдено нещо" на решението по установителен иск създава състояние на определеност и безспорност относно съществуването или несъществуването на спорното право и има за последица непререшимост на разрешения спор. Отреченото с влязлото в сила решение спорно право не може да бъде предявявано в нов исков процес между същите страни както чрез иск, така и чрез възражение (чл. 298, ал. 1 и ал. 2 и  чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК).  Когато дадено обстоятелство или правоотношение е било включено в спорното право по отхвърлен установителен иск и е обхванато от силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение, то в последващ процес между същите страни или техни правоприемници е недопустимо да се разглежда наново спорът, касаещ това обстоятелство или правоотношение. В този смисъл са Решение № 49/14.04.2011г. на ВКС по т.д. № 561/2010г., Решение № 133/14.03.2011г. на ВКС по гр.д.№ 2020/2009г., постановени по реда на чл.290 от ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът на основание чл.130 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

               

ВРЪЩА на ищеца исковата молба, по която е образувано гр.д. № 546/2015г. на ШРС, ведно с приложените към нея доказателства, поради недопустимост на предявените искове.

Определението за връщане подлежи на обжалване с частна жалба пред ШОС в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

            Препис от определението да се връчи на страните.             

           

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: