О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
1509/22.5.2015г.
Шуменският районен съд десети
състав
На двадесет
и втори май две
хиляди и петнадесета година
В закрито
заседание в следния състав: Председател:
Жанет Марчева
Като
разгледа докладваното от съдията-докладчик
Гр.д. № 546 по описа за
2015
г. на ШРС
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявени от “Макроадванс“ АД с ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Г.С.Раковски“
№ 147, ет.5, ап.14, представлявано от В. С., чрез юрисконсулт Б. Р. срещу С.Д.
С. с ЕГН **********
***, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество
вземане в размер на 9 577.88 лв., произтичащо от Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице № 304-0155 от 12.06.2008г. и иск по
чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на 2 203.78 лв., представляващ законна лихва
за периода от 05.12.2012г. до 10.03.2015г.
С писмения
отговор на ответника, депозиран в законоустановения срок се прави възражение за
недопустимост на исковете, като се представя Решение № 916/05.12.2014г. по
гр.д.№ 1229/2014г. на ШРС, влязло в законна сила на 06.01.2015г. С решението по
делото съдът е отхвърлил предявения от “Макроадванс“ АД с ЕИК 201127485 против С.Д.
С. с ЕГН **********
иск за установяване на вземане в размер на 9 557.88 лв., представляващо
задължение за връщане на заета сума по Договор за предоставяне на потребителски
кредит № 304-0155 от 12.06.20108г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 216/2014г. на ШРС, както и вземане в размер на
1 102.48 лв., представляващо обезщетение за неизпълнение върху главницата за
периода от 05.12.2012г. до 21.01.2014г.
Наличието на влязло в сила решение по спора, предмет на настоящото производство е процесуална пречка от категорията на абсолютните, водеща до недопустимост да бъдат разгледани предявените искови претенции. Такава процесуална пречка е налице именно в конкретния случай. Видно от представеното решение № 916 от 05.12.2014 г. по гр. д. № 1229/2014 г. на ШРС спорът между същите страни относно дължимостта на сумата произтичаща от Договор за кредит № 304-0155 от 12.06.20108г. (предмет на предявения от дружеството иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД) е решен с влязло в законна сила решение. Предвид това и предвид изричната забрана на чл.299, ал.1 от ГПК заявените искови претенции не могат да бъдат разгледани от съда повторно. Действително в настоящото производство акцесорната претенция касае период за просрочие 05.12.2012г.-10.03.2015г., докато този по влязлото в села решение е за период 05.12.2012г. – 21.01.2014г., но акцесорната претенция е обусловена от главното вземане, където е налице изискуемия идентитет.
Качеството "присъдено нещо" на решението по установителен иск създава състояние на определеност и безспорност относно съществуването или несъществуването на спорното право и има за последица непререшимост на разрешения спор. Отреченото с влязлото в сила решение спорно право не може да бъде предявявано в нов исков процес между същите страни както чрез иск, така и чрез възражение (чл. 298, ал. 1 и ал. 2 и чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК). Когато дадено обстоятелство или правоотношение е било включено в спорното право по отхвърлен установителен иск и е обхванато от силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение, то в последващ процес между същите страни или техни правоприемници е недопустимо да се разглежда наново спорът, касаещ това обстоятелство или правоотношение. В този смисъл са Решение № 49/14.04.2011г. на ВКС по т.д. № 561/2010г., Решение № 133/14.03.2011г. на ВКС по гр.д.№ 2020/2009г., постановени по реда на чл.290 от ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът на основание чл.130 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ВРЪЩА на ищеца исковата молба, по която е образувано гр.д. №
546/2015г. на ШРС, ведно с приложените към нея доказателства, поради
недопустимост на предявените искове.
Определението за връщане подлежи на обжалване с частна
жалба пред ШОС в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
Препис
от определението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: