Решение по Наказателно дело 1/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 224/13.5.2015г. , гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, първи състав

На шестнадесети април две хиляди и петнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ем.Ангелов

Секретар: В.С.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД № 1 по описа за 2015г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от А.М.А. срещу Наказателно постановление № 7/08.12.2014г. на Областния управител на област Шумен, с което му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.496, ал.3 от ИК. Жалбоподателят, чрез пълномощниците си –адв.М.Е. и адв.С. С. излага пространни доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което и моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но изпраща процесуален представител в лицето на адв.С., който поддържа депозираната жалба и претендира деловодни разноски, като представя доказателства в тази насока. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установи следното: На 30.09.2014г. в с.Черна, обл.Шумен, било проведено предизборно мероприятие на партия „Движение за права и свободи“, на което присъствал и жалбоподателят, в качеството му на кандидат за народен представител. Предизборната агитация била водена не само на български, но и на турски език, като жалбоподателят също направил изказване на език, различен от българския. В предизборното мероприятие участвали и деца, които чели текстове на турски език, а в района били поставени множество турски знамена. В тази връзка на 02.10.2014г. бил подаден сигнал до Централната избирателна комисия, която след запознаване със сигнала и след извършване на проверка в интернет пространството за публикувани аудиовизуални записи, на 04.10.2014г. се произнесла с решение, с което установила нарушение на забраната за водене на предизборната кампания на език, различен от българския, извършено от А.А., в качеството му на кандидат за народен представител. На основание посоченото решение на 07.10.2014г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение от председателя на ЦИК срещу жалбоподателя за това, че като политически субект е водил предизборна кампания на език, различен от българския, както и за това, че е нарушена забраната за въвличане на деца в политически дейности. Актът бил съставен в отсъствие на жалбоподателя; впоследствие бил предявен и подписан от него без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но очевидно били счетени за неоснователни , тъй като на 08.12.2014г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя А. било наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. за нарушение на чл.181, ал.2 от Изборния кодекс, като наказващият орган приел, че жалбоподателят не следва да бъде санкциониран за констатираните други нарушения поради липса на доказателства, че същите са осъществени от него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелите И. А., И. И., Р. М. и Р. Ц., от приложения като веществено доказателство компактдиск, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на фактическата обстановка са показанията на посочените свидетели. Същите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. На практика показанията на свидетелите пресъздават съдържанието на видеозапис, закрепен и в приложен по делото компактдиск. Последният не е изготвен по реда на НПК и не представлява веществено доказателствено средство по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС). Действително, процесуалната стойност на съдържащите се в посочените свидетелски показания фактически данни ги определя като производни по характер доказателства, тъй като те не пресъздават лично възприети обстоятелства, а възпроизвеждат съдържанието на видеозапис. Съдебната практика обаче приема, че производните доказателства могат да бъдат използвани като средство за разкриване на първични доказателства, служат за проверка на последните или ги заменят при недостъпност на първичните фактически данни / в този смисъл е Решение № 298 от 6.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 115/2013 г., III н. о./. При липсата на основания показанията на свидетелите да не бъдат кредитирани, както и на конкретни данни за неавтентичност на приложения запис, съдът намира, че събраните доказателства в достатъчна степен изясняват приетата от съда фактическа обстановка, още повече, че не са налице данни в различна насока.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.181, ал.2 от Изборния кодекс предизборната кампания се води на български език. Предвид събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателят е водил предизборна кампания на език, различен от българския. По този начин същият е нарушил виновно посочената разпоредба, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

В показанията си свидетелите категорично заявиха, че са разпознали езика, използван от жалбоподателя, като език различен от българския. Какъв точно език е използван на предизборното мероприятие обаче е правно ирелевантно обстоятелство, тъй като за извършването на процесното нарушение е достатъчно използването на какъвто и да било език, различен от българския, а всички разпитани по делото свидетели са категорични, че жалбоподателят е правил изказвания на друг език, с което несъмнено е нарушил разпоредбата на чл.181, ал.2 от ИК. Същевременно от обстановката, при която е извършено нарушението, а именно- по време на предизборно мероприятие на политическа партия, се налага единствения извод, че изказването на жалбоподателя в качеството му на кандидат за народен представител е било предназначено за целите на предизборната агитация. Следва да се отбележи, че изложеното не представлява предположение, а извод, основан на това, което обикновено става. В практиката си ВКС изрично посочва, че правилата на справедливия процес при обсъждане на отделните версии за случилото се в обективната действителност не само не изключват, но предполагат съобразяване с нормалната житейска логика и натрупания социален опит (Решение №678/05г. на ВКС, ІІІ н.о.).

С наложеното наказание също така не са нарушени правата на жалбоподателя по чл.10 от ЕКЗПЧОС или по чл.9 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, по чл.11, чл.12 и чл.22 от ХОПЕС или други подобни. Действително съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Европейската конвенция за правата на човека и Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, представляват част от националното законодателство и при противоречие между национален закон и тези международни актове, съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията следва да се приложи нормата на международния договор. Според разпоредбата на чл.149, ал.1, т.4 от Конституцията обаче правомощието да се произнася за съответствието на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна, е предоставено на Конституционния съд. По отношение съответствието на разпоредбите на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и конкретно чл.9 и 10 от нея с Конституцията Конституционния съд на РБ се е произнесъл с Решение № 2 от 18.02.1998г. по конст. д. № 15/97 г., като е приел, че не е налице противоречие между текстовете на Конвенцията и Конституцията. По силата на чл.14 ал.6 от Закона за Конституционния съд решенията на съда са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани, включително и за настоящия състав и за страните в производството. Поради това доводите, изложени в жалбата в тази насока, следва да се счетат за неоснователни, тъй като разпоредбата на чл.181, ал.2 от ИК се основава на чл.3 и чл.36 ал.2 от Конституцията, за които Конституционният съд е констатирал, че не противоречат на чл.9 и чл.10 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.

Не е налице противоречие и на чл.181, ал.2 от ИК с чл.10 от ЕКЗПЧОС. На първо място, произнасяне в такава насока от страна на Конституционния съд не е налице. На следващо място, според втората алинея на чл.10 от Конвенцията свободата на изразяване на мнение не е абсолютна, а доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловена от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или на престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите, за предотвратяване на изтичането на секретна информация или за поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието. Подобно ограничение е допустимо и според чл.19 §3 от МПГПП, когато такова е необходимо за зачитане на правата или на доброто име на другите; за защита на националната сигурност, на обществения ред, на народното здраве или морал. Задължението за провеждане на предизборна агитация на български език е предвидено в закон – чл. 181, ал.2 от ИК. Изискването за провеждане на предизборната кампания на български език също така съответства на чл. 3 от Конституцията на Република България, според който официалният език в републиката е българският, както и на чл. 36, ал.3 от Конституцията: Случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона.

Доколкото по силата на чл.36, ал.1 от Конституцията всички български граждани са натоварени със задължението да изучават и ползват българския език е очевидно, че изискването по чл.181, ал.2 от ИК има за цел защитата на правата на българските избиратели –на първо място-като гарантира равнопоставеност на всички граждани при участието им в избори. По този начин се гарантира правото на информация на лицата които не владеят майчиният език на политическите лидери и се изключва възможността за дискриминационно отношение към избирателите, невладеещи съответния друг език. Този извод се споделя и в установената в страната съдебна практика. В Решение №272/09.12.2014г. по КАНД№226/14г. на АС-гр.Сливен също се приема, че установеното изискване предизборна кампания за парламентарни избори, в която участват политически партии, претендиращи, че представляват широки кръгове от българското общество, да се провежда на официалния език, съответства на изискванията на едно демократично общество, в което не се допуска дискриминация въз основа на произход. Това изискване е несъмнено предпоставка за равнопоставени и честни избори, от което следва че е допустимо в едно демократично общество. По изложените съображения съдът намира, че липсват основания да се споделят наведените доводи за противоречие на изискването на чл.181, ал.2 от Избирателния кодекс предизборната кампания да се води на български език, с норми на международното право и конкретно- чл.10 от ЕКПЧ.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Действително, актът е съставен в отсъствието на жалбоподателя, като няма данни същият да е бил поканен да се яви за съставянето му. Според разпоредбата на чл.498 от ИК установяването на нарушенията, съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършват по реда на ЗАНН, а чл.40, ал.1 от посочения закон изисква актът за установяване на административно нарушение да се съставя в присъствието на нарушителя. Практиката на ШАС също така трайно приема, че съставянето на акта в отсъствието на нарушителя, без да са били налице условията за това, представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Неоснователно наказващият орган изтъква в тази връзка, че всяко решение на ЦИК може да се обжалва в тридневен срок от обявяването му пред Върховния административен съд. В константната си практика ВАС приема, че независимо, че е оформен като решение в хипотезата на чл. 53, ал. 4, изр. второ от ИК, писменото изявление на ЦИК за констатиране наличието на нарушение има характеристиките на вътрешнослужебен административен акт, който е изключен от приложното поле на АПК, съгласно нормата на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК. Това решение поставя начало на процедурата по налагане на административно наказание, относно които чл. 498 от ИК изрично препраща към ЗАНН. По този специален ред на съдебно обжалване подлежи единствено крайният акт - евентуално издаденото наказателно постановление, поради което жалбите против решенията на ЦИК по чл. 496, ал. 1 от ИК са недопустими на основание чл. 159, т. 1 от АПК, като предявени против акт, който не подлежи на самостоятелно обжалване по съдебен ред. Приема се изрично, че решението на ЦИК по чл. 496, ал. 1 от ИК няма характер на самостоятелен административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол пред Върховния административен съд, извън производството по реализиране на административно-наказателната отговорност. / В този смисъл са Решение № 11332 от 26.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12204/2014 г., IV о., Определение № 12010 от 10.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12997/2014 г., IV о. и др./. Поради това жалбоподателят в действителност не е имал правната възможност да обжалва процесното решение на ЦИК, независимо, че в същото е посочено обратното. Един от основните принципи на правото обаче гласи, че специалният закон изключва приложението на общия такъв. В случая съдът намира, че в ИК е предвиден специален ред за съставяне на акта, който изключва приложението на общите норми на ЗАНН. На първо място, според чл.36, ал.1 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. С ИК е установена различна правна уредба, като начало на процедурата по установяване на нарушение за налагане на административно наказание се поставя с решението на ЦИК / в този смисъл е и трайната практика на ВАС- Определение № 12010 от 10.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12997/2014 г., IV о., Определение № 11995 от 9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12867/2014 г., IV о. и мн.др./. На следващо място, нормата на чл.34, пр.2 от ЗАНН предоставя на компетентните органи тримесечен срок от откриване на нарушителя за съставяне на АУАН. По силата на чл.57, ал.1, т.26 от ИК Централната избирателна комисия разглежда всички жалби и сигнали за нарушения на изборния процес в съответствие с правомощията си, като се произнася по тях в срок до 24 часа от постъпването им. Актовете за установяване на нарушенията от вида на процесното се съставят по решение на съответната избирателна комисия в съответствие с правомощията й в тридневен срок от получаване на жалбата или сигнала за нарушението /чл.496, ал.1 от ИК/. При това положение актосъставителят разполага с около 48 часа след постановяването на съответното решение на ЦИК за съставяне на АУАН. Предвиденият в ИК срок за съставяне на акта след откриването на нарушението е значително по-кратък от уредения в ЗАНН, като на практика прави невъзможно установяването на конкретното местонахождение на нарушителя и връчването на покана за съставяне на акта. Нормативните актове следва да се прилагат еднакво спрямо всички правни субекти и не би могло изпълнението на изискванията на закона да е обусловено от местоживеенето или местопребиваването в конкретен момент на определен нарушител. Практическата невъзможност за намиране и призоваване на много от лицата, извършили нарушение на ИК, налага единствено възможния извод, че в посочения кодекс е предвидена специална процедура, изключваща приложението на общите правила на ЗАНН за съставянето на акта в присъствието на нарушителя. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че по силата на чл.54, ал.1 от ИК заседанията на Централната избирателна комисия се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на комисията, на която предварително се обявява проект за дневен ред, а втората алинея на посочената разпоредба задължава Централната избирателна комисия да поддържа интернет страница, на която публикува незабавно решенията си. Съдът намира, че посочените правила, гарантиращи публичност на дейността на комисията, заместват правилата на ЗАНН за съставяне на акта в присъствието на нарушителя, след надлежна покана. Основателни са и доводите на наказващия орган, че невъзможността нарушителят да бъде намерен при предвидените кратки срокове за съставяне на АУАН обуславя наличието на условията за приложение на чл.40, ал.2 от ЗАНН, според който актът се съставя и в отсъствието на нарушителя, когато същият е известен, но не може да се намери. По изложените съображения съдът намира, че със съставянето на акта в отсъствието на жалбоподателя не е допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като наличието на специална уредба в ИК на тази част от административнонаказателното производство изключва приложението на общата норма на чл.40, ал.1 от ЗАНН.

Неоснователни са и наведените в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя доводи, че в НП не е посочена точната дата на извършване на нарушението. От описанието на обстоятелствата, при които е извършено нарушението в процесното наказателно постановление е видно, че се касае за действия, извършени от жалбоподателя на 30.09.2014г. в с.Черна, обл.Шумен. Непосочването изрично, че това са датата и мястото на извършване на нарушението, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в напълно достатъчна степен става ясно какво нарушение е вменено на жалбоподателя, както и кога и къде е извършено. В практиката си ШАС приема, че критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Такова накърняване не е налице, когато описанието на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, е позволило на нарушителя в достатъчна степен да разбере за какво е санкциониран, респ. да организира адекватно и ефективно защитата си /Решение по КАНД№52/09г. и мн.др./. В настоящия случай жалбоподателят е подал възражение срещу съставения акт, а и адекватна и обоснована жалба срещу постановеното наказателно постановление, при което е видно, че същия е успял да организира съответно защитата си и процесуалните му права не са били реално накърнени.

Санкцията също така е определена правилно, на основание чл.495 от ИК, предвиждащ наказание за лице, което извърши друго нарушение на кодекса, извън тези по чл.470-чл.494, какъвто е и настоящият случай. Наказанието е определено в минималния размер, предвиден в закона, като е отчетена липсата на наказания за други нарушения на ИК.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава изцяло Наказателно постановление № 7/08.12.2014г. на Областния управител на област Шумен.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: