Р Е Ш Е Н И Е
38/5.2.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На четвърти февруари през две хиляди и
петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар: Ст. А.
Като разгледа докладваното от районния
съдия
ВНАХД
№ 26 по описа на ШРС
за 2015г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № В-0031258/03.11.2014г. на Директора
на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към КЗП, с което на “БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД,
гр.София е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева на
основание чл.210а от ЗЗП за нарушение на чл.68в от ЗЗП, във вр. чл.68г, т.4 от
ЗЗП. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата. В
съдебно заседание не се явява представител.
За Регионална Дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не
се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във
вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
“БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ”
ЕАД, гр.София извършва търговска дейност в обект за продажба на мобилни апарати
и услуги, находящ се в гр.Шумен, пл.”Освобождение” № 1, Магазин „Виваком
5005”. Потребителят А.А.У. подал жалба Вх.
№ В – 03 – 281/04.06.2014г. до КЗП, съдържаща твърдения за отказ от
доставка на договорена услуга, заради оспорване на задължение от негова страна
по един от договорите. По този повод на 09.06.2014г. в търговския център на
дружеството на посочения по-горе адрес била извършена проверка от служители при
КЗП – РД – Варна, гр.Шумен. Било установено, потребителят е сключил няколко договора
за различни услуги с “БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД по различно
време. За задължения и оспорване по един от договорите, търговецът спира
доставката на услуга и по другите договори, нямащи нищо общо с оспорвания
договор. Потребителят оспорва задължения за вноските по договора за лизинг на
мобилен телефонен апарат „Самсунг Галакси S4“,
който бил дефектирал и му било отказано гаранционно обслужване /ремонт/ при
предявената от негова страна рекламация, чрез жалби до търговеца и до
контролните органи, а за да го принуди да ги плати “БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД прекратява доставката на услуги и по другите
договори сключени с потребителя, въпреки че по тях потребителят е изряден и
няма задължения. По време на проверката се установило, че предоставянето на
услуги по всички договори на потребителят А.А.У. било прекратено в това число и
по договорите към които потребителят нямал никакви задължения. За времето през
което е преустановено предоставянето на услугата по всички договори търговецът
продължава да изисква заплащане на таксите по договора без да предоставя
услуга. В конкретния случай услугата по всички договори на потребителят А.А.У.
била преустановена през месец февруари 2014г., поради неизпълнение на един от
всичките му договори. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен
протокол № К - 0171286 от 09.06.2014г.
За
изясняване на обективната истина на търговското дружество било дадено писмено
разпореждане, обективирано в цитираният констативен протокол, да представи в
офиса на Комисията за защита на потребителите в гр.Шумен доказателства относно
твърдението в потребителската жалба, както и било изискано становище от
търговеца относно изложеното в жалбата. От страна на търговското дружество са
били представени изисканите писмени документи и становище. От представено
Становище се установява, че доставката по договорите била ограничена поради непогасени
задължения по един от договорите.
Впоследствие
била извършена и проверка по документи, обективирани в Протокол за проверка на
документи № К - 076353 от 13.06.2014г.
За това на 03.10.2014г. на дружеството -
жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно нарушение №
К-0031258, като актосъставителят е описал тези свои констатации и квалифицирал
нарушението като такова по чл.68в от ЗЗП, във вр. чл.68и, т. от Закон за защита
на потребителите /ЗЗП/, а именно: търговеца използва агресивна търговска
практика по смисъла на ЗЗП, при която се налагат всякакви по вид прекомерни и
несъответстващи на целта извън договорни пречки, когато потребителят желае да
упражни правата си по договора. В случая на потребителя са създадени всякакви
възможни пречки – спиране на доставката на услугата, за да упражни правата си
по договора. Потребителят е принуден за заплати спорно задължение, за да може
да използва правата си по други сключени договори, по които той няма
задължения. Актът бил връчен на упълномощено от представляващия дружеството
лице и подписан от него, без да изложи възражения. Впоследствие не се е
възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № В-0031258/03.11.2014г.
на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Силистра и Търговище към КЗП, с което на “БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА
КОМПАНИЯ” ЕАД, гр.София, ЕИК 831642181, седалище и адрес на управление гр.София,
бул. „Цариградско шосе“ № 115и, представлявано от А.И.Д., ЕГН ********** е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда / лева на основание
чл.210а от ЗЗП за нарушение на чл.68в от ЗЗП, във вр. чл.68г, ал.4 от ЗЗП по
смисъла на чл.68з от ЗЗП, във вр. чл.68и, т.4 от ЗЗП. В наказателното
постановление административно-наказващия орган е посочил, че нарушението е
извършено през месец февруари 2014г.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя В.К.Г. и на свидетелката М.Р.В.
– свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на свидетелите В.К.Г. и М.Р.В. следва да се
кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават
от останалите събрани доказателства.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.68в от ЗЗП са забранени нелоялните
търговски практики.
Нормата на
чл.68и, т.4 от ЗЗП регламентира, че при извършването на преценка дали при използването на дадена търговска
практика се прилага тормоз, принуда, включително физическа сила или злоупотреба
с влияние, се вземат предвид налагането на всякакъв вид прекомерни и
несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да
упражни правата си по договора, включително правото си да прекрати договора или
да избере друга стока или услуга или друг търговец.
Търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна съобразно
правилото, визирано в чл.68г от ЗЗП, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото
поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или
на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена
към определена група потребители като съгласно ал.4 на чл.68 г от
ЗЗП сочи за нелоялни и заблуждаващите и
агресивните търговски практики по чл.68д – чл.68к от ЗЗП.
Търговската практика е агресивна, съобразно нормата на чл.68з от ЗЗП когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички
нейни характеристики и обстоятелства, и поради използването на тормоз, принуда,
включително използването на физическа сила или злоупотреба с влияние, следва,
че тя променя или е възможно да промени съществено свободата на избор или
поведението на средния потребител по отношение на стоката или услугата, което
води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният
потребител не би взел без използването на тази търговска практика.
В конкретния казус действително е
налице нелоялна агресивна
търговска практика съгласно
чл.68в от ЗЗП, във вр. чл.68г, ал.4 от ЗЗП по смисъла на разпоредбата на чл.68з от ЗЗП, във вр.
чл.68и, т.4 от ЗЗП в поведението на търговеца относно конкретният потребител А.А.У.. Със спирането на предоставяне на услугата по всички
договори на потребителят при не заплащане и оспорване на задължение по единият
от договорите, “БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД, гр.София налага прекомерни и несъответстващи на целта извън
договорни пречки на потребителят. Смесването на правоотношенията по различни
договори със страни “БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД, гр.София и потребителят А.А.У. е недопустимо. В конкретния казус поведението на
дружеството - жалбоподател – чрез спиране предоставянето на услугата по всички
останали договори, въпреки изрядността по тях на потребителят, го принуждава да променя или е възможно той да промени
съществено свободата си на избор или
поведението си като среден потребител по отношение на стоката
или услугата, което води или може да доведе до вземането на търговско решение,
което средният потребител не би взел без използването на тази търговска
практика.
Предвид гореизложено настоящият съдебен състав намира,
че “БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД, гр.София, в качеството си на търговец, действително е
осъществило от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в
разпоредбата на чл.68в от ЗЗП, във вр. чл.68г, ал.4 от ЗЗП по смисъла на разпоредбата на чл.68з от ЗЗП, във вр.
чл.68и, т.4 от ЗЗП, а именно използва търговска практика при която се налагат всякакъв вид прекомерни
и несъответстващи на целта извън
договорни пречки, когато потребителят желае да упражни правата си по договора. Анализът на
тези доказателства сочи, че търговецът е препятствал възможността на
потребителя да ползва правата си по сключени договори, по които е бил изряден,
което съставлява нелоялна агресивна търговска практика съгласно разпоредбата на чл.68в от ЗЗП, във вр. чл.68г,
ал.4 от ЗЗП по смисъла на разпоредбата
на чл.68з от ЗЗП, във вр. чл.68и, т.4 от ЗЗП в поведението на търговеца относно
конкретният потребител. Като е спрял предоставяне на услугата по всички
договори на потребителят поради незаплащане и оспорване на задължение по
единият от договорите, “БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД е наложило
прекомерни и несъответстващи на целта извън договорни пречки на потребителят. В
случая дружеството - жалбоподател – чрез спиране предоставянето на услугата по
всички останали договори, въпреки изрядността по тях на потребителят, го
принуждава да променя или е възможно той да промени съществено свободата си на
избор или поведението си като среден потребител по отношение на стоката или
услугата, което води или може да доведе до вземането на търговско решение,
което средният потребител не би взел без използването на тази търговска
практика.
Както акта за установяване на административно нарушение, така и обжалваното наказателно постановление са издадени от оправомощен орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност и съдържат всички законово определени реквизити и отговаря на изискванията за форма. В тях е посочена датата и мястото на извършване на нарушението, кой е нарушителят, съдържа се и конкретно и ясно описание на нарушението от фактическа страна. Посочени са точно конкретната законова разпоредба, която е нарушена с деянието и съответната норма, въз основа на която следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на дружеството.
Настоящият съдебен състав намира, че в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са посочени предпоставките и основанията и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, поради което по своята форма и съдържание те отговарят на изискванията на ЗАНН от формална страна. Описаната в наказателното постановление фактическа обстановка се установява от констатациите, съдържащи се в съставения констативен протокол, съответства на посочената такава в акта за установяване на административно нарушение и се доказва от приобщения към делото доказателствен материал.
Същевременно обаче, настоящият съдебен състав, в унисон със застъпената от процесуалният представител на дружеството - жалбоподателя в жалбата теза, приема, че при издаването на акта за установяване на административно нарушение са допуснати процесуални нарушения, които да водят до отмяната на атакуваното наказателно постановление. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на 3 /три/ месеца от откриване на нарушителя или 1 /една/ година от извършване на нарушението. Хипотезите са регламентирани алтернативно и при настъпване на условията по която и да е от тях, се преклудира възможността нарушителят да бъде подведен под отговорност. В конкретния случай на 04.06.2014г., административно-наказващият орган е бил уведомен за извършеното от “БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД нарушение, като на 09.06.2014г. служители на администрацията му са извършили проверка и са констатирали в съставения от тях протокол нарушението, включително и лицето, което го е извършило. Безспорно на административно-наказващия орган са били известни всички елементи от състава на извършеното нарушение още при извършената от негови служители проверка на 09.06.2014г. и последващата такава по документи – на 13.06.2014г. и е била възможна тяхната квалификация по съответния текст от закона. От този момент – 13.06.2014г. за органът е бил известен нарушителя и за него е започнал да тече 3-месечния срок, в който е следвало да състави акт за установяване на административно нарушение, изтичащ на 13.09.2014г. Като не е спазил този срок, е било допуснато нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН, представляващо съществено такова и налагащо отмяна на издаденото впоследствие наказателно постановление /в този смисъл Решение № 2231 от 25.09.2012г. по к.а.н.д. № 2802/2012г. по описа на Адм. Съд – гр.Варна/.
Поради изложеното съдът намира, че
наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено на изложените основания без да се обсъжда останалите доводи,
наведени от жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно
постановление В-0031258/03.11.2014г. на Директора на Регионална Дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което на
“БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД, EИК
831642181, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цариградско
шосе“ № 115и, представлявано от А.И.Д., ЕГН ********** е наложена имуществена
санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл.210а от ЗЗП за
нарушение на чл.68в от ЗЗП, във вр. чл.68г, т.4 от ЗЗП, във вр. чл.68з от ЗЗП,
във вр. чл.68и, т.4 от ЗЗП, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: