Р Е Ш Е Н И Е
101/24.2.2015г. гр.
Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, ХІІ
състав
На двадесет и девети януари 2015
година
В публично заседание в
следния състав:
Секретар: М.М.
като разгледа
докладваното от съдията ВАНД № 27/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от „Българска телекомуникационна компания” АД- гр.София срещу Наказателно постановление № В-0031259/03.11.2014г. на директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.222а от ЗЗП. Жалбоподателят счита за недоказана приетата от наказващия орган фактическа обстановка, като привежда и доводи за наличие на съществени противоречия на процесуалния и материалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
В открито съдебно заседание дружеството, редовно призовано, не изпраща представител. Въззиваемата страна също не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Санкционираното дружество извършвало търговска дейност в обект за продажба на мобилни телефонни апарати, таблети и телекомуникационни услуги, намиращ се в гр.Шумен, бул.”Славянски”№62, магазин „Виваком”. На 21.06.2013г. потребителят И.П.Г. от гр.Шумен сключил договор за лизинг към договор за пакетна услуга с дружеството-жалбоподател, по силата на който му бил предоставен телевизор „LG-19MN43D-PZ“. На 19.08.2014г. Г. предявил рекламация по повод телевизора поради проявен дефект, във връзка с която била съставена сервизна поръчка №349111/19.08.14г. Като описание на повредата според клиента било отразено: „устройството отказва да се включи“, а като забележки от магазина-„няма следи от счупвания и драскане“. На 29.08.2014г. бил съставен Протокол за отказ от гаранция, с който дружеството заявявало, че уреда не подлежи на гаранционно поддържане съгласно условията, упоменати в т.4.11 от гаранционната карта- при попадане на външни тела в уреда, включително хлебарки или други инсекти. На 04.09.2014г. телевизорът бил върнат на потребителя неотремонтиран, поради което същият подал потребителска жалба в КЗП-РД-Варна, звено Шумен. В тази връзка на 24.09.2014г. от М.Р.В.- инспектор в КЗП-РД за области Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище, била извършена проверка на търговския обект, при която било установено, че твърденията в жалбата отговарят на истината. Във връзка с проверката било депозирано становище от дружеството, в което се сочело, че след преглед на уреда е установено, че е дефектирала основна платка, поради наличието на множество хлебарки, някои от които все още живи. Дружеството също така потвърждавало отказа си за гаранционно обслужване на телевизора, обосновавайки се с т.4.6 от гаранционната карта-при причинени повреди от неправилно боравене, претоварване, механични повреди и т.н., както и други фактори извън допустимите граници, прах, растения, животни или др. Във връзка с тези констатации на 03.10.2014г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за това, че не е изпълнило задължението си, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, да я приведе в съответствие с него. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за неизпълнение на задължение по чл.113, ал.1 от ЗЗП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: разпитът на свидетелите М.Р.В. и В.К.Г., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с този договор. Срокът за това е установен във втората алинея на цитираната норма, а именно-един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. Дружеството- жалбоподател несъмнено има качеството “продавач” по смисъла на чл.104, ал.1 от ЗЗП, тъй като е юридическо лице, което в рамките на своята търговска дейност и въз основа на договор за продажба продава потребителски стоки. Действително, в конкретния случай е бил сключен договор за лизинг на процесния телевизор, а не за продажба. В практиката си обаче ШАС приема, че договорът за лизинг е с предмет временно и възмездно ползване на устройството и право да се придобие собствеността върху същото след изплащане на всички лизингови вноски, което впоследствие е дефектирало. В това си качество лизингополучателят представлява „потребител” по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност - и правото на рекламация, на което кореспондира неотменимото задължение на търговеца да приведе стоката в съответствие със сключения договор (Решение по КАНД№823/2014г. и др.). Предвид изложеното съдът намира, че по силата на чл.113, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, при предявена рекламация, дружеството е било длъжно да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на дружеството-жалбоподател, че това задължение не е било изпълнено, а напротив- потребителят е получил изричен отказ. Санкционираното дружество основава отказа си на общите условия за гаранционно обслужване, описани в гаранционната карта, според които дружеството отказва гаранция в случай на повреди, причинени от неправилно боравене, претоварване, механични повреди и т.н., както и други фактори извън допустимите граници, прах, растения, животни или др. Липсват обаче доказателства, че повредата, във връзка с която е предявена рекламацията, е причинена от попадане на външни тела в уреда и конкретно- хлебарки. На първо място, наличието на такива не е било констатирано при приемането на телевизора в магазина, а в съставения протокол за отказ от гаранция не е конкретизирано какви външни тела се приема, че са попаднали в уреда. Едва в депозираното впоследствие становище е заявено, че дефекта е причинен от наличието на множество хлебарки, някои от които все още живи. Конкретни доказателства в тази насока обаче липсват. Отделно от изложеното, след като наличието на инсекти не е било констатирано при предявяването на рекламацията, а от приемането на телевизора в магазина до връщането му е изминал известен период от време, възможно е такива да са проникнали в уреда след приемането му за ремонт. По изложените съображения, доколкото липсват доказателства, че повредата на процесния телевизор е причинена от проникване в уреда на хлебарки по време на употребата му от потребителя, преди момента на предявяване на рекламацията, съдът намира, че не са били налице условията за отнемане на гаранцията според предоставените на потребителя гаранционни условия, още повече, че не е доказана и връзката на конкретната повреда с претендираното наличие на насекоми. Това становище се споделя и в практиката на ШАС. В решението по КАНД№70/2014г., касаещо сходен случай, се приема за правилно виждането на районния съд, че към момента на предявяване на рекламацията от страна на потребителя няма данни процесната стока да е била намокрена. Възможно е действително след отваряне на апарата да е имало течност във вътрешността му, но е възможно тази течност да е попаднала и в момента на транспортиране на стоката. В посоченото решение се приемат за правилни изводите на съда, че към момента на предявяване на рекламацията няма данни в стоката да е попаднала течност, както и че не е посочено кога стоката е била намокрена и налице ли е причинно следствена връзка между намерената течност и дефекта. Предвид гореизложеното съдът приема, че санкционираното лице неправомерно е отказало привеждането на стоката в съответствие с договора за продажба и по този начин действително е допуснало претендираното неизпълнение на задължение към държавата.
При така установеното съдът приема, че санкционираното лице е осъществило неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.113, ал.2 от ЗЗП, за което правилно и законосъобразно е било санкционирано по реда на чл.222а от с.з.
При извършената служебна проверка съдът
установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до
неговата отмяна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно и
позволява на санкционираното лице да разбере какво неизпълнение на
административно задължение му е вменено. По изложените по-горе съображения
съдът намира приетата в НП фактическа обстановка за установена по несъмнен
начин, като в последното също така са посочени писмените доказателства, на
които се позовава наказващият орган /потребителска жалба, сервизна поръчка и
т.н./, при което изложените доводи в тази насока се явяват неоснователни. Макар
и датата на нарушението да не е посочена изрично, същата е определяема по
силата на закона, а именно-един месец след датата на предявяване на
рекламацията (19.08.2014г.), която е отразена в наказателното постановление.
Поради това не може да се счете, че допуснатото процесуално нарушение е
съществено, тъй като посочената непрецизност очевидно не е накърнила
процесуалните права на санкционираното лице. Санкционната норма също така е
определена правилно, като наказанието е наложно на основание чл.222а от ЗДП,
предвиждащ специална имуществена санкция за юридическо лице при нарушение на
чл.113 от с.з., какъвто е и процесният случай.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, процесното административно задължение не е било изпълнено не само в законоустановения срок, но и изобщо, при което не са налице основания за приложението на посочената разпоредба. Съдът намира обаче, че размерът на наложената санкция е твърде висок. Наказващият орган е обосновал налагането на санкция в този размер с обстоятелството, че нарушението не е първо за дружеството –жалбоподател. Макар и наличието на влязло в сила наказателно постановление за неизпълнение от вида на процесното действително да представлява основание за налагане на наказание над минималния размер, още повече, че задължението не е било изпълнено изобщо, а не само в законоустановения срок, съдът намира все пак, че констатираните отегчаващи обстоятелства не могат да обусловят налагането на санкцията в конкретния размер. С оглед гореизложеното съдът намира за правилно и законосъобразно санкцията да е в по-нисък размер от наложения, но над минималния, предвиден в кодекса, а именно 1000 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
Изменя наказателно постановление № В-0031259/03.11.2014г. на Директора на Регионална
Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към
Комисията за защита на потребителите, като намалява размера на наложеното на „Българска телекомуникационна компания” АД-
гр.София с ЕИК: 831642181, на основание чл.53 от ЗАНН, вр.с чл.222а от Закона за защита на
потребителите, административно наказание „имуществена санкция“ от 1500 на 1000 лева.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд
по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: