Р Е Ш Е Н И Е

133/13.3.2015г. ,              гр.Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми  състав

На дванадесети март   през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:                                  

                                                                   Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

НАХД № 75 по описа на ШРС за 2015г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 129357-F133871/13.12.14 на Директор на офис Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на В.О.  Б. ЕГН **********  е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, на основание чл.355,ал.2 от КСО за нарушение на чл.5, ал.4 от КСО във връзка с чл.3, ал.1,т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. издадена от МФ.

 Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

  Жалбоподателят, редовно призован,  се явява лично и поддържа жалбата си .

            Процесуалният представител на административно- наказващия орган, издал наказателното постановление, оспорва жалбата и моли съда да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

           Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.11.14 при извършена проВ. от служител на  ТД  на НАП Варна, офис Шумен било установено, че лицето В.О.  Б. ЕГН **********   в качеството си на самоосигуряващо се лице упражняващо дейност като земеделски производител с ЕИК **********,  не е  подало  в срок , а имено до 25 число на месеца следващ месеца  за който се отнасят данните /в случая до 27.08.14 / Декларация обр.1,  съгласно изискванията на чл. 3 ал.1 т.2 бА от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за дължимите осигурителни вноски за месец 07.2014г .

Декларация обр.1 съгласно изискванията на чл. 3 ал.1 т.2 бА от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за дължимите осигурителни вноски за месец 07.2014г  била подадена на  дата 26.09.14г и заведена с вх. № 2700014077927 .

На 21.11.14г за констатираното административно нарушение, след покана за съставяне на АУАН  получена от жалбоподателя на 14.11.14г., и в присъствие на нарушителя, бил  съставен Акт за установяване на административно нарушение № F133871, като в същия е отразено, че с горното деяние била нарушена разпоредбата на чл.3, ал.1,т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. във връзка с чл.5,ал.4 от КСО. Посочено е, че нарушението е извършено на 26.08.14г в гр. Шумен .

Актът бил предявен  на нарушителя и  подписан без  отразени възражения.  Впоследствие   били депозирани писмени възражения , но доколкото били  депозирани извън  срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, по същите няма произнасяне.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено наказателно постановление № 129357-F133871/13.12.14г. на Директор на офис Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на В.О.  Б. ЕГН **********  е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, на основание чл.355,ал.2 от КСО за нарушение на чл.5, ал.4 от КСО във връзка с чл.3, ал.1,т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. издадена от МФ. 

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства,  от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Ж. и св. Ц.,   както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства. 

Съдът констатира, че на двете  представени  и заверени от жалбоподателя копия на НП, няма отразена година  за съставяне на НП, а в  приложения по делото екземпляр  със заВ. от АНО,  има отразена година за съставяне на НП-2014г, като  приема,   че това   е техническа грешка, която обаче  не води до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

АУАН и атакуваното НП са издадени от компетентни за това, органи и в хода на административно наказателното производство, не е било допуснато съществено нарушение на  процесуалните правила.В настоящият случай нарушението по чл.355,ал.2 от КСО – неподаване в срок на  Декларация обр.1 за месец 07 2014г. от само осигуряващо се лице е установено по безспорен начин. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че такава на практика не е била подадена в законоустановения срок, т.е. до 25.08.14г . включително, а е била подадена по-късно – на 26.09.14.

Съдът намира обаче, че с оглед установената по-горе фактическа обстановка и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, е налице маловажен случай на административно нарушение по чл.355, ал.2 от КСО. С подаване на Декларация обр. 1  макар и със закъснение от 1 месец, задълженото лице не е препятствало по никакъв начин разчитането си с бюджета, което е извършено в същия отчетен период. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, което е отбелязано и  в НП, както и липсата на данни за извършени от лицето други нарушения на фискалната дисциплина, обосновават извода, че в случая е налице “маловажен случай” на административно нарушение на чл.355,ал.2 от КСО. 

Настоящият състав приема, че независимо от факта на безспорно извършено  нарушение, доколкото не е възможно правната норма да обхване абсолютно всички възможни житейски ситуации, законодателят създал общите правила, от които са допустими изключения. В този смисъл  като коректив е създадена нормата на чл. 28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, след като изследва конкретната фактическа обстановка. Следва да се отбележи, че този решаващ извод на наказващия орган подлежи на съдебен контрол. В случая доколкото в НП  липсват конкретни мотиви,  сочещи  въз основа на какво, АНО е приел ,  че не са налице  предпоставки  за приложение на чл. 28  от ЗАНН, което пречи на съда  да  проучи в пълнота фактите релевантни  за спора с който е сезиран.

 Понятието „маловажен случай” не е дефинирано в ЗАНН. Съдържанието му следва да се изведе от легалната дефиниция на чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс като се вземат предвид особеностите на административно-наказателното производство. По смисъла на този нормативен акт маловажен е този случай, при който извършеното административно нарушение „с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи” на административни нарушения от съответния вид. Конкретното нарушение е от категорията на простъпките на простото извършване, при които не са предвидени вредни последици, различни от самото изпълнително деяние, които трябва да настъпят, т.е. в настоящия казус преценката за наличието на маловажен случай не би могла да бъде извършена с оглед липсата на настъпилите вреди, а следва да бъда направена след съобразяване с обществената опасност на дееца, тежестта на нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства.

В контекста на изложеното дотук, настоящият състав на Районен съд  – гр. Шумен счита, че както конкретното деяние, така и нарушителят не се отличават със степен на обществена опасност, налагащи ангажирането на административно наказателна отговорност. Следва да се отчете и факта, че се касае за  кратък период на закъснение, поради което санкция от 250 лева очевидно е несъразмерна и не съответства на тежестта на извършеното нарушение и не може да бъде възприета като справедлива по отношение  санкционираното  самоосигуряващо се лице, при днешната икономическа ситуация.   Не без значение е и факта, че нарушителят  сам, без уведомление от АНО, е подал Декларация обр. 1 макар и по късно, т.е. проявена е собствена инициатива , като по късното подаване не е направено с цел  да се избегне  или да се забави  заплащане  на задължения  и че от това закъснение  не са произлезли  никакви вреди./В този смисъл  решение по КАНД 386-14 на ШАС/

              Поради изложените съображения, съдът намира, че не прилагайки чл.28 от ЗАНН, АНО е издал незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

 

                                                                    Р Е Ш И:

           

ОТМЕНЯ  наказателно постановление № 129357-F133871/13.12.14 на Директор на офис Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на В. О.  Б. ЕГН **********  е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, на основание чл.355,ал.2 от КСО за нарушение на чл.5, ал.4 от КСО във връзка с чл.3, ал.1,т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. издадена от МФ.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: