Р Е Ш Е Н И Е
100/24.2.2015г. гр.
Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, ХІІ
състав
На втори февруари 2015
година
В публично заседание в
следния състав:
Секретар: М.М.
като разгледа
докладваното от съдията ВАНД № 89/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от “Теленор България” ЕАД-гр.София /с предишно фирмено наименование „Космо България Мобайл“/ срещу Наказателно постановление № В-0031273/04.12.2014г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.222а от ЗЗП. Дружеството-жалбоподател счита наказателното постановление за необосновано и недоказано, като привежда и доводи за наличие на съществени нарушения на процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло същото.
В открито съдебно заседание дружеството, редовно призовано, не изпраща представител. Депозира допълнение на жалбата в подкрепа на позицията си. Въззиваемата страна също не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало магазин за продажба на мобилни телефони, аксесоари и телекомуникационни услуги, намиращ се на пл.”България” №1 в гр.Шумен. На 30.11.2013г. потребителят П.Д.П. от гр.Шумен закупил от дружеството-жалбоподател мобилен телефон марка „Samsung E1190”. На 21.08.2014г. същият предявил рекламация по повод телефона поради проявен дефект. Бил оформен сервизен протокол №501576013/21.08.14г., в който като описание на повредата било отразено: „не се включва“; „не се зарежда с различни заряди“, а като особени белези на телефона при приемането-„пукната лайсна до бутона за усилване“. На 22.08.20114г. дружеството издало Протокол за ремонт №201242329, в който в графа „забележки при приемане на телефона в Централен сервиз“ било записано, че същият е надраскан, ожулен. С посочения протокол било прекратено гаранционното обслужване поради следи от неоторизирана намеса- „липсват винтовете на платката; следи от течност по платката“. Тъй като апаратът бил върнат на потребителя неотремонтиран, на 08.10.2014г. П. подал потребителска жалба в КЗП-РД-Варна, звено Шумен. В тази връзка на 21.10.2014г. от В.К.Г.- гл. инспектор в КЗП-РД за области Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище, била извършена проверка на търговския обект, при която било установено, че твърденията в жалбата отговарят на истината. Във връзка с проверката било депозирано становище от дружеството, в което се потвърждавал отказа за гаранционно обслужване, тъй като при разглобяването на апарата в оторизиран сервиз сервизният специалист е констатирал следи от течност/корозия по платката и опит за поправка от неоторизирани лица, за което свидетелствали липсващите винтове. Във връзка с тези констатации на 12.11.2014г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за това, че не е изпълнило задължението си да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за неизпълнение на задължение по чл.113, ал.1 от ЗЗП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите В.К.Г., М.Р.В. и Н.И.Й., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с този договор. Срокът за това е установен във втората алинея на цитираната норма, а именно-един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. Дружеството- жалбоподател несъмнено има качеството “продавач” по смисъла на чл.104, ал.1 от ЗЗП, тъй като е юридическо лице, което в рамките на своята търговска дейност и въз основа на договор за продажба продава потребителски стоки. При това положение, по силата на чл.113, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, при предявена рекламация, дружеството е било длъжно да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на дружеството-жалбоподател, че това задължение не е било изпълнено, а напротив- потребителят е получил изричен отказ. Санкционираното дружество основава отказа си на общите условия за предоставяне на търговска гаранция, указани в гаранционната карта, според които гаранционно обслужване се отказва в случаи на необичайни и увреждащи механични въздействия като намокряне, неоторизирана техническа намеса и др. Сочи се, че по платката на устройството е налице корозия, видима и с просто око, а освен това липсвали и винтове. Действително, по делото са приложени разпечатки на цифрови снимки на мобилен телефон със следи от влага. Липсват обаче доказателства, че повредата е причинена от намокряне или друго увреждащо външно въздействие. При приемането на телефона в магазина не са били констатирани следи от намокряне, нито липси на винтове, въпреки че на устройството е бил извършен оглед. При това положение е възможно телефонът да е бил намокрен след приемането му за ремонт. Не може да бъде споделено становището, изложено в депозираната от жалбоподателя допълнителна жалба, че е невъзможно при приемането на телефона да бъде констатирано състоянието на индикатора за влага, тъй като това било възможно само при отварянето на апарата от съответното техническо лице. При тази организация на работа за потребителя е невъзможно да установи дали действително са били налице условията за отнемане на гаранцията или апаратът е намокрен след предявяването на същата. По изложените съображения, доколкото липсват доказателства, че апаратът е бил подлаган на влага преди момента на предявяване на рекламацията, съдът намира, че не са били налице условията за отнемане на гаранцията според предоставените на потребителя гаранционни условия, още повече, че не е доказана и връзката на конкретната повреда с претендираното намокряне. Това становище се споделя и в практиката на ШАС. В решението по КАНД№70/2014г., касаещо сходен случай, се приема за правилно виждането на районния съд, че към момента на предявяване на рекламацията от страна на потребителя няма данни процесната стока да е била намокрена. Възможно е действително след отваряне на апарата да е имало течност във вътрешността му, но не е изключено тази течност да е попаднала и в момента на транспортиране на стоката. В посоченото решение се приемат за правилни изводите на съда, че към момента на предявяване на рекламацията няма данни в стоката да е попаднала течност, както и че не е посочено кога стоката е била намокрена и налице ли е причинно следствена връзка между намерената течност и дефекта. Предвид гореизложеното съдът приема, че санкционираното лице неправомерно е отказало привеждането на стоката в съответствие с договора за продажба и по този начин действително е допуснало неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.113, ал.1 от ЗЗП, за което правилно и законосъобразно му е наложена имуществена санкция по реда на чл.222а от с.з.
При извършената служебна проверка съдът
установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до
неговата отмяна. Описанието
на нарушението е достатъчно пълно и ясно и позволява на санкционираното лице да
разбере какво нарушение му е вменено. Неоснователни са твърденията, че в
наказателното постановление датата на нарушението предхожда тази на предявяване
на рекламацията. Сочената от жалбоподателя дата 10.09.2014г. е била отразена в
потребителската жалба и е цитирана в наказателното постановление само при
описанието на съдържанието на подаденото оплакване. Впоследствие, при
извършената проверка е констатирано, че рекламацията в действителност е била
предявена на друга дата, а именно-21.08.2014г., което обстоятелство ясно е
описано в наказателното постановление. Също така, макар и датата на нарушението
да не е посочена изрично (а само са посочени датите, на които дружеството е направило изявления за
отказ за гаранционно обслужване), същата е определяема по силата на закона, а именно-един месец след датата
на предявяване на рекламацията (21.08.2014г.), която е отразена в наказателното
постановление. Поради това не може да се счете, че допуснатото процесуално
нарушение е съществено, тъй като посочената непрецизност очевидно не е
накърнила процесуалните права на санкционираното лице. Санкционната норма също
така е определена правилно, като наказанието е наложно на основание чл.222а от
ЗДП, предвиждащ специална имуществена санкция за юридическо лице при нарушение
на чл.113 от с.з., какъвто е и процесният случай.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, дружеството-жалбоподател не е изпълнило процесното си задължение не само в законоустановения срок, но и изобщо, при което не са налице основания за приложението на посочената разпоредба. Основателни са обаче възраженията, че размерът на наложената санкция е твърде висок. Наказващият орган не е изложил конкретни мотиви за налагането на санкция в този размер, поради което и с оглед особеностите на случая съдът намира за правилно и законосъобразно санкцията да е в минималния размер, предвиден в закона, а именно 500 лева.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
Изменя наказателно постановление № В-0031273/04.12.2014г. на Директора на Регионална
Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към
Комисията за защита на потребителите, като намалява размера на наложеното на “Теленор България”
ЕАД-гр.София /с предишно фирмено наименование „Космо България Мобайл“/ с ЕИК: 130460283, на основание чл.53 от ЗАНН, вр.с чл.222а от Закона за защита на
потребителите, административно наказание „имуществена санкция“ от 3000 на 500 лева.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд
по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: