Р Е Ш Е Н И Е
124/10.3.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и пети февруари през две хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №98 по описа на ШРС за 2015 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №14-1729-000628 от 13.11.2014 год. на ВНД Началник РУП към ОД на
МВР - Шумен, РУ Шумен, с което на Й.С.М., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***
са наложени административни наказания „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на
основание чл.183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП и „глоба” в размер на 20 /двадесет/
лева на основание чл.185 от ЗДвП. Жалбоподателят
моли същото да бъде отменено, като незаконосъобразно. В съдебно заседание се
явява лично, като поддържа жалбата и излага конкретни мотиви относно искането,
формулирано в жалбата.
Процесуалният представител
на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от
ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата изцяло, като моли наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е частично основателна,
поради следните правни съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Й.С.М. на 21.10.2014 год. управлявал
лек автомобил марка „Мерцедес Ц 250 Т”, с ДК№ Н5940АХ, собственост на П. Д.К.,
с ЕГН**********, като се движел в гр.Шумен, по ул.”Алеко Константинов” в посока
бул.“Симеон Велики“. В района пред дом №8 по ул.“Алеко Константинов“ бил спрян
за извършване на рутинна проверка от
служители при РУ на МВР към ОД на МВР - Шумен, при която било установено, че водачът
не използва обезопасителен колан по време на движение на МПС, с който е
оборудван автомобила, както и че управлявания от него автомобил не е бил
представен на ГТП. Представения от водача знак за технически преглед №3954059 е
имал срок на валидност до 10.10.2014 год. На жалбоподателя бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение №628-Р от 21.10.2014 год., с бланков
номер 810423, в който актосъставителят е посочил, че с горните деяния от страна
на жалбоподателя са нарушени разпоредбите на чл.137а, ал.1 и чл.147, ал.1 от
ЗДвП. Актът бил подписан от нарушителя, като е изложил, че няма възражения по
него. Впоследствие не се е възползвал от
законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни
писмени възражения. Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №14-1729-000628 от
13.11.2014 год. на ВНД Началник РУП към ОД на МВР - Шумен, РУ Шумен, с което на
Й.С.М., с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4,
т.7, предл. първо от ЗДвП и „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание
чл.185 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.С.П. и на свидетеля Б.Х.П.,
както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При така
установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, описано в пункт
първи на наказателното постановление, съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП задължава
водачите и пътниците в моторните превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани. В настоящия случай от материалите по делото се
установява по безспорен начин, че по време на извършената проверката
управляваното от жалбоподателя МПС е било в движение, но водача не е имал
поставен обезопасителен колан. Това обстоятелство се установява от разпита в
съдебно заседание на свидетелите П.С.П. и Б.Х.П., които пряко са възприели това обстоятелство, а не се оспорва и от страна
на жалбоподателя, който в съдебно заседание сочи причините, поради които е
бързал, бил е разстроен и е допуснал извършването на нарушението. Сочените обаче от жалбоподателя причини не са
от категорията на посочените в чл.137а, ал.2 от ЗДвП изключения, които да дават
възможност на лицето да не използва обезопасителен колан.
А с оглед на всичко изложено съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението,
посочено в пункт първи на наказателното постановление, доколкото на 21.10.2014
год. не е използвал обезопасителен колан, движейки се с управляваното от него
МПС и от материалите по делото не се доказва наличието на някое от
изключенията, посочени в чл.137а, ал.2 от ЗДвП. За посоченото нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП предвижда
за водача административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/
лева. Съдът намира, че
административно-наказващият орган правилно е издирил приложимата санкционна
разпоредба, като правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки го в
неговия абсолютен предвиден в закона размер.
По
отношение на нарушението, описано в пункт втори на наказателното постановление,
съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП
регистрираните пътни превозни средства подлежат на задължителен периодичен
преглед за проверка на техническата им изправност. От констатациите в акта за
установяване на административно нарушение и от материалите по делото се
установява, че управляваното от жалбоподателя МПС не е било преминало годишен
технически преглед, като представения знак за технически преглед е бил валиден
до 10.10.2014 год. Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган
правилно е квалифицирал деянието като административно нарушение по чл.147, ал.1
от ЗДвП. Същото обаче се явява несъставомерно, поради липса на субективната
страна на административно-наказателния състав. Разпоредбата на чл.181, ал.1 от
ЗДвП предвижда наказание за собственик или длъжностно лице, което без
уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за
технически преглед. Видно обаче от
обстоятелствената част на акта за установяване на нарушението и от
наказателното постановление жалбоподателят има качеството водач на ППС. От
материалите по делото се установява, че собственик на автомобила е трето лице,
а именно лицето П. Д.К., с ЕГН**********, а не са събрани никакви
доказателства, които да водят до извода, че водачът е бил длъжностно лице. Ето
защо съдът намира, че отговорността на жалбоподателя не следва да се ангажира
за това нарушение, тъй като в закона е предвидена отговорност само за
собственик на ППС или за длъжностно лице, каквито качества жалбоподателя в
случая няма. От друга страна
административно – наказващият орган при наличието на изрична разпоредба в ЗДвП,
ангажираща отговорност за непредставяне на МПС на годишен технически преглед, а
именно разпоредбата на чл.181, ал.1 от ЗДвП, в наказателното постановление е
посочил общата санкционна разпоредба на
чл.185 от ЗДвП. Същата обаче се прилага за нарушение на ЗДвП и на издадените
въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание.
А доколкото е налице специална разпоредба, предвиждаща наказание именно за
такова нарушение, съдът намира, че сочената обща разпоредба не може да бъде
приложена, поради което и не може да бъде ангажирана отговорността на
жалбоподателя за посоченото нарушение.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира за
правилно и законосъобразно наказателното постановление по пункт първи да бъде потвърдено,
а в частта по пункт втори - отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №14-1729-000628 от
13.11.2014 год. на ВНД Началник РУП към ОД на МВР - Шумен, РУ Шумен, в частта по
пункт първи, с която на Й.С.М., с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на
основание чл.183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП и
ОТМЕНЯ наказателно постановление №14-1729-000628 от
13.11.2014 год. на ВНД Началник РУП към ОД на МВР - Шумен, РУ Шумен, в частта
по пункт втори, с която на Й.С.М., с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на
основание чл.185 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: