В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, в открито заседание на деветнадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Ем.Ангелов

при секретаря Валя С., като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД № 105 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 14-0869-001550/09.01.2015год. на Началник група към ОДМВР сектор Пътна полиция - Шумен, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер от 200/двеста/ лева. Жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, тъй като било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като в съдебно заседание изпраща процесуален представител, който поддържа депозираната жалба .

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли за постановяване на решение, с което да се потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от активно легитимирано за целта лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, вр.с чл. 319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Жалбата е основателна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: С НП № 14-0869-001550/09.01.2015год. на Началник група към ОДМВР сектор Пътна полиция - Шумен на жалбоподателя на основание чл.178д от ЗДП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева за това, че “като лице, което без да има това право паркира на място определено за ПС обслужващо хора с трайни увреждания или за ПС приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания”, като е посочено, че виновно е нарушил чл.98 ал.2 т.4 от ЗДП. Наказателното постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 1550/17.12.2014г., в който е отбелязано, че жалбоподателят на 17.12.2014г., около 16.10 часа/има приложена докладна записка в която се сочи, че часът на установяване на нарушението е 18.10/ в Шумен на бул.“Симеон Велики“ на паркинга пред магазин „Lidl“ паркирал собственият си лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег.№ Н 0531 ВМ на място определено за хора с трайни увреждания, като местото е обозначено с пътен знак Д-21 и пътна маркировка. Актосъставителят е посочил, че по този начин, жалбоподателят виновно е нарушил чл.98 ал.2 т.4 от ЗДП, като жалбоподателят е подписал акта с възражения, а именно, че няма добра видимост на маркировката. Впоследствие в срока по чл..44 от ЗАНН, е депозирал пространни писмени възражения в които по същество излага, че когато е паркирал пред магазин „Lidl“ е бил с болния си син и се е заблудил, че спира на место определено за родители с деца . Очевидно тези възражения не са били взети предвид от административнонаказващия орган, тъй като атакуваното наказателно постановление, както по горе бе отбелязано е издадено на 09.01.2015г.. В съдебно заседание, актосъставителят П.М. и свид.И.Д. заявиха, че са били изпратени по сигнал на граждани, че има паркирани автомобили на паркинга на магазин „Lidl“ на места определени за инвалиди и са установили, че автомобила управляван от жалбоподателя е бил паркиран на едно от тези места без да има съответно разрешително, както и че жалбоподателя е бил със съпругата и детето си

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят действително е извършил визираното в акта и в НП нарушение, а именно , без да има право паркира на място определено за ПС обслужващо хора с трайни увреждания или за ПС приспособено и управлявано от хора с трайни увреждан, нарушавайки чл.98 ал.2 т.4 от ЗДП.

Същевременно обаче по делото се събраха гласни доказателства/свидетелски показания на П.Г./ от които се установи, че жалбоподателя е бил в автомобила със съпругата си и малкото си болно дете и е спрял на паркинга пред магазин „Lidl“, където са обозначени места за инвалиди и за родители с малки деца и едва при излизане от магазина са установили, че са паркирали не на точно определеното такова место, предназначено за паркиране на родители с деца. Отделно от това и свид.М. и Д. заявиха в съдебно заседание, че не всички места определени за паркиране на инвалиди и родители с малки деца пред магазин „Lidl“, са били заети

Изхождайки от горното, съдът счита, че санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на задължение към държавата по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.07г. по тълк. н. д. № 1/2005г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието "маловажен случай" следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. Очевидно е че в процесния случай, жалбоподателя е паркирал неправилно на място определено за инвалиди, но е бил с малко болно дете и освен това е имало още свободни места, предназначени за инвалиди и родители с малки деца, което означава, че не са накърнени ничии права .

Настоящият съдебен състав счита, че като не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не.

Поради изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №14-0869-001550/09.01.2015год. на Началник група към ОДМВР сектор Пътна полиция - Шумен .

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: