Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 108/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Ай Пи Си България” ЕООД- гр.Шумен срещу Наказателно постановление № 27-2704227/20.11.2014г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Шумен, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 250.00 лв, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.416 ал.5, във вр. с чл.415в от КТ. Жалбоподателят счита наказателното постановление за незаконосъобразно, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло същото.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало обект- цех за преработка на дървесина, намиращ се в гр.Шумен. При започването на дейността в цеха дружеството декларирало пред ОИТ-гр.Шумен код за икономическа дейност №16-производство на дървен материал и изделия от дървен материал. За осъществяването на своята дейност същото ангажирало по трудови договори трима работници, назначени на длъжност „общ работник в промишлеността“, един от които бил В.В.М. от с.Вехтово, обл.Шумен. Въпреки че с посоченото лице бил сключен трудов договор на 06.10.2014г., по отношение него не бил сключен договор за задължителна застраховка за риска „трудова злополука“. На 17.10.2014г. от свидетелите В.С.Д. и П.В.С. *** била извършена проверка в посочения обект за спазване на трудовото законодателство от страна на дружеството, при която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези констатации на 23.10.2014г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за това, че в качеството си на работодател, не е изпълнило задълженията си във връзка с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като не е застраховало посоченото лице за риска „трудова злополука”. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, бил предявен подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Междувременно, след проверката, на 20.10.2014г. санкционираното лице сключило договор за задължителна застраховка „Трудова злополука” за всичките си работници, включително и за лицето Ведает Муса. Въз основа на съставения акт, на 20.11.2014г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Ай Пи Си България” ЕООД- гр.Шумен било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 250 лв. за извършено нарушение на чл.52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във вр. с чл.2, ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука”.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства- от разпита на свидетелите В.С.Д. и П.В.С., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска „Трудова злополука” за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. По силата на втората алинея на посочената норма при определянето на условията и реда по ал.1 следва да се отчитат осъществяваната икономическа дейност на предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите злополуки. От своя страна разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредбата конкретизира задължението на работодателите по чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ, като посочва, че на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателна дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Със Заповед №РД-01-809/29.10.2013г. на министъра на труда и социалната политика е определен среден коефициент на трудов травматизъм за страната 0,68 за 2014г. Съгласно същата заповед за дейностите по т.11-„ производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк, без мебели; производство на изделия от слама и материали за плетене”, към които несъмнено се причислява и осъществяваната в предприятието дейност /видно от показанията на свидетелите, за които липсват основания да не бъдат кредитирани/, е определен коефициент на трудов травматизъм 1,53- значително по- висок от средния за страната за тази година. След като дружеството-жалбоподател има качеството „работодател” по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ и развива икономическа дейност, отличаваща се с трудов травматизъм, по-висок от средния за страната за 2014г., същото безспорно е било задължено да застрахова своите работници за риска „трудова злополука”. Макар и нормативно да не е предвиден конкретен срок за сключване на такава застраховка, съдът намира, че предвид предназначението на същата, а именно- да осигури риска от упражняваната дейност, валидно сключена такава следва да е налице във всеки момент, в който работниците упражняват труд, т.е. всеки работник следва да е застрахован за трудова злополука от момента на започване на работа. Доколкото по делото е установено по несъмнен начин, че към датата на проверката по отношение лицето Ведает Муса не е била налице такава застраховка, съдът намира, че дружеството-жалбоподател действително е допуснало неизпълнение на административно задължение, установено с разпоредбата на чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. Съдът счита и че наказанието е наложено правилно, на основание чл.415в от КТ, тъй като чл.55 от ЗЗБУТ препраща към КТ в случаите на нарушение на нормите на закона. Според разпоредбата на чл.415в от КТ, за маловажно нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс и от което не са произлезли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 100 до 300 лева. Съдът намира, че в настоящия случай действително са били налице условията за приложение на посочената норма, тъй като безспорно липсват вредни последици за работника, а нарушението е било отстранено незабавно.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Действително, в НП не е посочено каква е икономическата дейност, осъществявана в предприятието, какъв е трудовият травматизъм за тази икономическа дейност и какъв е процентът на средния трудов травматизъм за страната. В тази насока обаче съдебната практика приема изрично, че работодателят е длъжен да е запознат с Кода по НКИД, икономическата дейност, към която попада дейността на дружеството и коефициента на трудовия травматизъм в нея, както и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите злополуки, при което непосочването на тези обстоятелства в наказателното постановление не би могло да наруши правото на защита на санкционираното лице (Решение №179/2010г. на АдмД-София-обл. по КАНД№43/2010г. и др.).

Предвид изложеното съдът намира, че липсват основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В същото време съдът намира, че административнонаказващият орган не е индивидуализирал правилно наложеното наказание. Санкцията е определена близо до максималния размер, предвиден в закона, но в НП не са изложени мотиви за това. Предвид тежестта на процесното нарушение, краткия период, през който по отношение работника не е била налице действаща застраховка и с оглед липсата на данни за влезли в сила наказания за други нарушения на трудовото законодателство, съдът намира за законосъобразно имуществената санкция да е в минималния размер, предвиден в закона, а именно 100 лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 27-2704227/20.11.2014г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Шумен, като намалява размера на наложеното на „Ай Пи Си България” ЕООД- гр.Шумен, ЕИК:202354672, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.415в от КТ, административно наказание “имуществена санкция” от 250,00 лева на 100,00 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: