Р Е Ш Е Н И Е

 

179/14.4.2015г.                  гр.Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На девети април  през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                       Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАД № 110 по описа на ШРС за 2015г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 26-16/01.09.2014г. на Началника отдел “Рибарство и контрол” гр. Шумен , Главна дирекция  „Рибарство и контрол“ в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр.София към Министерство на  земеделието и храните, с което на И.А.С.   е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 / хиляда и петстотин/ лева на основание чл.70, ал.1 от ЗРА, във вр. чл.32, ал.1 от ЗРА.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения.

            За отдел “Рибарство и контрол” гр. Шумен , Главна дирекция  „Рибарство и контрол“ в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр.София – административно наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно чл.61, ал.1 от ЗАНН,във второто по делото с.з. се явява процесуален представител, който  моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление, като се излагат подробно съображения за това.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не на изложените в нея съображения, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

 На 05.03.14  около 16,30 часа, по сигнал подаден до контролните органи, била извършена проверка по спазване на забраната за улов на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване от компетентни длъжностни лица в Рибарство и контрол” гр. Шумен, при  Главна дирекция  „Рибарство и контрол“ в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр.София, като проверката била извършена  в района на язовир Шумен .

 При проверката, било установено, че жалбоподателят осъществявал любителски риболов във водите на язовир Шумен , на  риба щука,       чрез въдица, поставена в работно положение, в период на постановената забрана от Министъра на земеделието и храните   за улов на риба и други  водни организми  през размножителният период  на видовете  във водите  на Черно море, р. Дунав   и вътрешните водни обекти , забрана установена със  Заповед № РД – 09 – 223/10.04.2014г издадена  на основание чл. 32 ал.1 ,ал.2 и ал. 4 от ЗРА/забраната за улов на щука  е от 15 февруари  до 30 април/.Проверяващите констатирали, че били уловени 2 бр.риба щука.

За констатираното нарушение на 05.03.14. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 0006864 за това, че жалбоподателят е извършвал любителски риболов на риба щука през употреба на   въдица в работно положение по време на забраната,  като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.32, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите.

 Актът е бил връчен на нарушителя и подписан от него с посочено  възражение.

            Впоследствие, жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено № 26-16/01.09.2014г. на Началника  отдел “Рибарство и контрол” гр. Шумен , Главна дирекция  „Рибарство и контрол“ в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр.София към Министерство на  земеделието и храните, с което на И.А.С.   е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 / хиляда и петстотин/ лева на основание чл.70, ал.1 от ЗРА, във вр. чл.32, ал.1 от ЗРА.

Така установената фактическа обстановка се изяснява  от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят, и на свидетелите К. и Б.  свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

По делото беше проведен разпит на  свидетели водени от страна на жалбоподателя - Й.И. и И.И. и С.А. .

В показанията си св. К./свидетел по съставяне на акта/ дадени на 10.03.15г заяви : „…………..Аз лично  не съм видял И.,  нито да  лови риба,  нито, че  има риба. Видях, че  има компания. Видях, че колегите са там, минавайки от там се отбих  и се подписах на акта  при съставянето на акта . Нито въдица съм виждал , нито риба съм виждал….“

Св. Й. И. , И. И. заявяват, че жалбоподателят  не е ловил риба, а е донесъл замразена  щука -2бр, от дома си, за която, са му съставили акта. Св.А. твърди, че жалбоподателят не е ловил риба.

Съдът не кредитира показанията на тези свидетели , като приема, че са нелогични  и в същото време са в противоречие със соченото от актосъставителя и св. Б., констатирали нарушението. При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –упълномощен от министъра на Министерство на земеделието и храните, съгласно чл.91, ал.1 и ал.4 от ЗРА -Началник  отдел “Рибарство и контрол” гр. Шумен , видно от приложеното по делото заверено копие от Заповед № РД 09-25/21.01.2014. на министъра на Министерство на земеделието и храните  .

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в наказателното постановление нарушение, поради следните правни съображения: Разпоредбата на чл. 32 ал.1 пр.1  от ЗРА предвижда,  че във водните обекти по чл.3,ал.1,т.1 и 2 се забранява уловът на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване съгласно приложение № 1, като за щуката тази забрана е от  15 февруари  до 30 април.

Съгласно разпоредбата на § 1, т.27 от Допълнителните разпоредби на Закона за рибарството и аквакултурите"Риболов - любителски" е улов на риба и други водни организми, извършван от физически лица за развлечение или със спортно - състезателен характер, организиран по определени за това правила. От посочената разпоредба, може да се направи извода, че жалбоподателят е осъществявал любителски риболов чрез въдица, поставена в работно положение, във водите на язовир Шумен . При извършената проверка на 05.03.14г. е било установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществявал любителски риболов в срока на постановената от министъра на земеделието забрана  съобразно  чл. 32 ал.1 пр.1  от ЗРА и е ловил щука.

Съдът счита, че административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, но същевременно намира, че по същество описаното нарушение представлява маловажен случай, тъй като към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Правната норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съдът приема, че при определяне на маловажните случаи при административните нарушения, вкл. и по чл.32, ал.1 от ЗРА, следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК. В ЗАНН законодателят не е дал легална дефиниция на понятието "маловажен случай", поради което следва приложимите критерии при определяне на дадено административно нарушение като "маловажен случай" да се изведат от чл.93, т.9 от НК. Легалното определение на "маловажен случай" по чл.93, т.9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От анализа на цитираната правна норма следва изводът, че за да се направи извод по въпроса дали конкретно административно нарушение съставлява маловажен случай, следва да се преценяват фактите на липса или незначителност на вредните последици, характерът на вредните последици, ако такива са настъпили от нарушението, всички смекчаващи отговорността обстоятелства. Като от съдържанието на разпоредбата на чл.93, т.9 от НК следва изводът, че маловажността на случая е поставена в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, които следва да се преценяват от съда конкретно и въз основа на събраните по делото доказателства, при всеки случай на административно нарушение.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,  съдът приема че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, следва да се квалифицира като "маловажен случай", предвид количеството  уловена риба,  липсата на вредоносни последици от нарушението, и доколкото наложеното наказание не съответства на степента на обществената опасност на извършеното административно нарушение.

Според нормата на чл. 70 ал.1 от ЗРА който лови риба и други водни организми в период на забраната по чл. 30, ал.3, т. 1, ал.4 и 5 и чл.32, ал. 1, се наказва с глоба от 1500 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Налагането на наказателна санкция в размер на  1 500 лв би изиграло в случая отрицателно въздействие върху личността на нарушителя, вместо да осъществи целите на административното наказание, предвидени в закона. Вярно е, че са нарушени правно защитени обществени отношения, но в случая тяхното засягане е незначително, което не може да обуслови такава тежка санкция. Съдът приема, че не са засегнати съществено целите на ЗРА и нарушението е с незначителна степен на обществена опасност.

 Налице са били всички предпоставки за прилагането на чл.28 ЗАНН и като не я е приложил административно наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление, поради което същото следва да бъде отменено.

В тази връзка, съдът намира, че жалбата следва да бъде уважена, а атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.трето от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

           

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 26-16/01.09.2014г. на Началника  отдел “Рибарство и контрол” гр. Шумен , Главна дирекция  „Рибарство и контрол“ в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр.София към Министерство на  земеделието и храните, с което на И.А.С.   е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 / хиляда и петстотин/ лева на основание чл.70, ал.1 от ЗРА, във вр. чл.32, ал.1 от

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                                                                      

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: