Р
Е Ш Е Н И Е
127/12.3.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На четвърти март през две хиляди и
петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Ст. А.
Като разгледа докладваното от районния
съдия
НАХД
№ 140 по
описа на ШРС за 2015г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №
27-2704086/01.12.2014г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” -
гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.1 от КТ
на “ВЕМАТ” ЕООД, с ЕИК 104656120, със седалище и адрес на управление: гр.Велико
Търново, бул. “България” № 63, офис 48, представлявано от М.Д.М., ЕГН **********
е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за
извършено нарушение по чл.153, ал.1 от КТ. Дружеството - жалбоподател моли съда
да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като
излага подробно доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание управителя на
дружеството – жалбоподател се явява лично, като поддържа жалбата на изложените
в нея съображения, както и излага допълнителни мотиви в тази насока.
Представителя на Дирекция “Инспекция по
труда” - гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от
ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да
потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание
излага подробно съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във
вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
“ВЕМАТ” ЕООД е със седалище и адрес на
управление гр.Велико Търново, бул. “България” № 63, офис 48 и се представлява
от М.Д.М., ЕГН **********.
На 16.10.2014г. била извършена проверка
по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към
Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен в обект – „Копаене на канал за
полагане на оптичен кабел на участъка от пътя гр.Шумен – с.Венец“, стопанисван
от страна на “ВЕМАТ” ЕООД. При проверката, било установено, че дружеството –
жалбоподател “ВЕМАТ” ЕООД, в качеството му на работодател не е осигурило
необходимата регламентирана непрекъсната междуседмична 48 часова почивка на
работниците Г.Н.Д., П.А.Н., М.Д.М., както и на работника К.И.М., ЕГН **********,
изпълняващо длъжност “земекопач” в посочения обект на дружеството -
жалбоподател, като е работило без седмична почивка в периода от 23.09.2014г. до
01.10.2014г. непрекъснато, т.е. 9 /девет/ дни без почивен ден. Впоследствие
била извършена и проверка на документи, като резултатите от проверката са
обективирани в Протокол за извършена проверка на 16.10.2014г. – в обекта и
20.10.2010г. – в Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, а констатираните
нарушения били, описани в осем точки в съставения протокол. В точка шеста от
протокола за извършената проверка е записано, че не се спазва седмичната
почивка на работниците и служителите, с което е нарушена разпоредбата на
чл.153, ал.1 от КТ, във връзка с което е дадено задължително за изпълнение
предписание със срок за изпълнение 04.11.2014г. и занапред. Протокол за извършена
проверка бил съставен на 29.10.2014г. и връчен на управителят на дружеството на
03.11.2014г. Въз основа на установените факти, на 03.11.2014г. бил съставен акт
за установяване на административно нарушение № 27-2704086, като
актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на
чл.153, ал.1 от Кодекса на труда. Актът е бил съставен в присъствие на
представляващият дружеството – нарушител, като последният отказал да подпише
акта сочейки възражения, че изложеното в акта не е вярно, тъй като е осигурена
нужната почивка на работниците, а в книгата за инструктаж се касае за допусната
техническа грешка. Свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта била
свидетелката Г.С.К.. Впоследствие, дружеството - жалбоподател не се е
възползвало от законното си право и не е депозирало писмени възражения в срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № 27-2704086/01.12.2014г. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414,
ал.1 от КТ на “ВЕМАТ” ЕООД, с ЕИК 104656120, със седалище и адрес на
управление: гр.Велико Търново, бул. “България” № 63, офис 48, представлявано от
М.Д.М., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500
/хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение по чл.153, ал.1 от КТ.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителят М.М.М., на свидетелят Г.С.К. –
свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, на свидетелят
К.И.М., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК
писмени доказателства. Показанията на свидетелите М.М.М., Г.С.К. и К.И.М.
следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се
потвърждават от останалите събрани доказателства.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.136
от КТ работната седмица е петдневна с нормална продължителност на
седмичното работно време до 40 часа. Работното време се изчислява в работни дни
- подневно. В ал.2
на чл.142,
ал.1 от КТ е регламентирана възможност за работодателят да установи
сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг
календарен период, не повече от 6 месеца. Правото на почивката е субективно
трудово право. Задълженият правен субект, който трябва да осигури реализирането
му е работодателя по съответното конкретно трудово правоотношение. Почивката е
производна от работното време – свързана е с работата и се полага след
определена продължителност на работното време. Предназначението й е да осигури
време за краткотраен отдих на работника и служителя в интервала между периоди
от време наситени с изпълнение на трудови задължения. В зависимост от това дали
работното време се изчислява подневно или сумирано по различен начин КТ
регламентира непрекъснатата седмична почивка.
В КТ са регламентирани няколко вида
почивки, в зависимост от това за каква част и продължителност отработено време
се предоставя. Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 от КТ при петдневна
работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в
размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези
случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната
седмична почивка. А според ал.2 на цитираната правна норма от Кодекса на труда
при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е
не по-малко от 36 часа. Т. е. в нормата на чл.153
от КТ е регламентирана седмичната почивка – почивката между две
последователни работни седмици. Буквалното тълкуване на въпросната
разпоредба води до извода, че седмичната почивка на работещите на 5-дневна
работна седмица е от два последователни дни, от които единият е по начало в
неделя /или събота и неделя, или неделя и понеделник/, като най-малката
продължителност на тази почивка е 48 часа. В същото време законът /КТ/ допуска
полагането на извънреден труд през време на седмичната почивка при съответни
гаранции за работника или служителя да получи своята задължителна почивка -
така, съгласно чл.153,
ал.4 от КТ за положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при
подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право
освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през
следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа. Цитираните
правни норми са императивни и следва да се изпълнят от лицата, явяващи се
работодатели. В конкретният
случай за визирания период не е било установено сумирано изчисляване на
работното време, поради което втората хипотеза не е приложима.
От доказателствата по делото е видно, че
наказващият орган е извършил документална проверка относно спазването на
трудовото законодателство и само въз основа на представените от дружеството
писмени документи - заверено копие от трудов договор на лицето К.И.М. и
заверено копие от книгата за инструктаж е приел, че работниците Г.Н.Д., П.А.Н.,
М.Д.М. и К.И.М. са работили непрекъснато в периода 23.09.2014г. до
01.10.2014г., без да са почивали през двата почивни дни - 27. и 28.09.2014г. В
подкрепа на това обстоятелство са свидетелските показания на свидетелите – М. и
К.. Действително,
от представеното копие на инструктажната книга е видно, че на посочените в нея
дати, работниците са положили подпис, че са били инструктирани за безопасна
работа. Копието от книгата за инструктаж е и основното доказателство, на което
се базира административно-наказващият орган, за да направи извода за това, че К.И.М.
е работил непрекъснато за периода 23.09.2014г. до 01.10.2014г. включително 9 /девет дни/ на обект “Копаене на канал за полагане
на оптичен кабел на участъка по пътя гр.Шумен – с.Венец и на последния не е
осигурена седмична почивка от най-малко 48 часа през този период. От своя страна книгата
за ежедневен инструктаж няма за предназначение и функция да установи дните,
през които лицата посочени в нея като инструктирани са работили, защото
предназначението на този документ е друго – да установи инструктажа на всеки от
работниците и точната дата, на която е извършен този инструктаж. Инструктажът
по безопасност и здраве при работа има за цел да даде на работниците и
служителите практически указания за безопасно изпълнение на трудовата дейност,
както и да ги запознае с конкретните условия на работа. Сам по себе си
ежедневния инструктаж обаче не е свързан с престирането на труд и в този смисъл
не доказва полагането на труд, особено на конкретен обект и то в деня, на който
е проведен този инструктаж. Съгласно разпоредбата на чл.15 от Наредба № РД-07-2
за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд /обн. ДВ бр.102/2009г./ ежедневен инструктаж се
провежда на работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск,
включително при строителни и монтажни работи. Следователно цитираната нормата
не свързва този инструктаж с полагане на труд непосредствено на деня, в който е
проведен инструктажа, тъй като след инструктаж е възможно труд изобщо да не се
престира, било по обективни, било по субективни причини. Ето защо провеждането
на ежедневен инструктаж не означава непременно, че на датата, на която е
проведен инструктажа, лицето действително е работило, още по-малко на обекта и
на длъжността, която заема. Освен това, книгата за ежедневен инструктаж е
представена от дружеството - жалбоподател едва при осъществената от наказващия
орган проверката, като проверки на място през посочения по-горе период не са
извършвани. От друга страна, книгата за ежедневен инструктаж, на която изрично
се е позовал административно-наказващият орган в наказателното постановление, е
частен писмен документ, съставен от ръководителя на обекта по това време.
Същият е представен на проверяващите служители на Дирекция “Инспекция по труда”
- гр.Шумен от самия работодател. Макар удостоверяваща неизгодни факти за
страната, която е съставила и представила по време на извършване на проверката,
книгата за ежедневен инструктаж се ползва с материална доказателствена сила в
административно-наказателното производство. В тази връзка настоящия съдебен
състав съобрази разпоредбата на чл.416, ал.1, изр.2 от КТ, която предвижда, че
редовно съставените актове по реда на КТ имат доказателствена сила до доказване
на противното, т.е. документът удостоверяващ инструктажа трябва да е редовен. Същевременно
обаче от съставения на 29.10.2014г. Протокол за извършена проверка става ясно,
в точка трета от протокола е записано, че при провеждане на инструктажа на
работниците в книгата за ежедневен инструктаж е нарушена разпоредбата на чл.11,
ал.5 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ бр.102/2009г./, във връзка
с което е дадено задължително за изпълнение предписание със срок за изпълнение
04.11.2014г. и занапред, т.е. книгата за инструктаж не е била редовна и в
последствие са отстранявани нередовностите в нея, поради което не може да се
приеме, че доказва полагането на труд през определен период и съответно –
процесното нарушение по чл.153, ал.1 от КТ. Следователно в процесния случай ежедневен
инструктаж, надлежно удостоверен, не съществува. Освен това, при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение, управителят на дружеството -
жалбоподател е направил възражение, че при изписването на датите на провеждане
на ежедневен инструктаж е допусната техническа грешка, като са посочени
последователно всички дати през периода, през който е следвало да приключат
дейностите на обекта по пътя гр.Шумен – с.Венец
Също така, в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление се твърди, че К.И.М.
е работил непрекъснато за периода 23.09.2014г. до 01.10.2014г. включително – 9
/девет/ дни на обект “Копаене на канал за полагане на оптичен кабел на участъка
по пътя гр.Шумен – с.Венец”. Същевременно обаче от приложеният по делото Трудов
договор № 22/23.09.2014г. е видно, че между работника К.М., от една страна и
дружеството - жалбоподател “Вемат” ЕООД, от друга страна е налице сключен на
23.09.2014г. трудов договор, по силата на който работника се задължава да
постъпи на работа на дата 24.09.2014г., т.е. изпълнението на цитирания договор
е започнало на 24.09.2014г. В подкрепа на това обстоятелство е издаденото от
наказващият орган друго наказателно постановление, съставено по повод същата
проверка за констатирано второ нарушение спрямо същото лице – липса на задължителна
застраховка „трудова злополука“, а именно наказателно постановление №
27-2704075/01.12.2014г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Шумен,
приложено на л.8 от материалите по делото. От цитираното наказателно
постановление е видно, че административно – наказващия орган приема, че лицето К.И.М.
е постъпило на работа на 24.09.2014г. Следователно няма как лицето да е
работило 9 /девет/ дни непрекъснато до 01.10.2014г. включително, както се
твърди в атакуваното наказателно постановление, а наказателното постановление
не описва вярно фактическата обстановка и административно-наказващият орган не
е определил вярно началната дата на полагане на труд. Още повече от приложената
на л.12 от материалите по делото разчетно-платежната ведомост за м. септември 2014г.,
по-конкретно от т.6 на същата, подписана от работника К.И.М., става ясно, че последният
е работил само 5 /пет/ дни през м. септември 2014г. Същевременно, ако лицето
действително е работило 9 /девет/ дни, както сочи административно-наказващият
орган, от които 8 /осем/ през месец септември 2014г., то би следвало да са
дадени предписания за изплащане на възнаграждение за този извънреден труд, а
такива видно от Протокол за извършена проверка липсват.
Ето защо, от така установеното фактическо
и правно положение настоящият съдебен състав приема, че в случая не е
установено по безспорен начин дружеството да е извършило нарушение на
разпоредбата на чл.153, ал.1 от КТ, поради което неправилно
е ангажирана административно-наказателната му отговорност за това нарушение. От
това следва, че издаденото наказателно постановление се явява необосновано,
недоказано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
изцяло Наказателно
постановление № 27-2704086/01.12.2014г. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414,
ал.1 от КТ на “ВЕМАТ” ЕООД, с ЕИК 104656120, със седалище и адрес на
управление: гр.Велико Търново, бул. “България” № 63, офис 48, представлявано от
М.Д.М., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда
и петстотин/ лева за извършено нарушение по чл.153, ал.1 от КТ, като необосновано, недоказано и
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: