РЕШЕНИЕ

 

173/3.4.2015г., гр.Шумен

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На пети март 2015 година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

 

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 151/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от “Р.-59” ЕООД- гр.Нови пазар срещу Наказателно постановление № 105/16.12.2014г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и води -гр.Шумен, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.135, ал.1, т.1, във вр. с чл.44, ал.1 и ал.2 от Закона за управление на отпадъците. Жалбоподателят не оспорва констатациите в акта, но счита, че не е налице неизпълнение на административно задължение, като привежда и доводи за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явява неговият управител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Макар и жалбата да е написана от първо лице, доколкото д-р Р.М. е посочил, че подава същата като управител на „Р.-59“ ЕООД, съдът намира за очевидно, че наказателното постановление е обжалвано от посоченото дружество, като няма основания за съмнение при идентифицирането на лицето-жалбоподател. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало обект-ветеринарна амбулатория, намираща се на ул.“Патриарх Евтимий“ №14 в гр.Нови пазар. При осъществяването на дейността си дружеството генерирало отпадъци с различни кодове по Наредба №2 от 23.07.2014г. за класификация на отпадъците, като притежавало утвърдени работни листи с код 18 02 01-остри инструменти и код 18 02 02-отпадъци, чието събиране и обезвреждане е обект на специални изисквания с оглед предотвратяване на инфекции. В тази връзка дружеството разполагало със съответна отчетна книга за образувани производствени и/или опасни отпадъци, надлежно заверена от РИОСВ-Шумен през 2004г. В същата обаче не била водена отчетност и не били правени вписвания. На 22.08.2014г от експерти на РИОСВ-гр.Шумен била извършена планова проверка на ветеринарната амбулатория за спазване на съответното законодателство, при която изложените обстоятелства били установени. Установено било също наличието на един малък контейнер с отпадъци от код 18 02 02 в помещението за съхраняване на отпадъци до предаването им за обезвреждане, а в работното помещение на лабораторията- на два контейнера от същия вид с отпадъци, принадлежащи към код 18 02 02. Във връзка с тези констатации на 25.09.2014г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател за това, че не е водило отчетност на образуваните отпадъци в заверената от РИОСВ-Шумен отчетна книга по отпадъци. Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството, впоследствие бил предявен и подписан без възражения. Писмени възражения не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 16.12.2014г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на “Р.-59” ЕООД- гр.Нови пазар било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. за извършено нарушение по чл.44, ал.1 и ал.2 от Закона за управление на отпадъците.

 Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства- основно от разпита на свидетелите Н.К.Г. и П.Д.П., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.44, ал.1 от Закона за управление на отпадъците задължава лицата, чиято дейност е свързана с образуване на производствени и/или опасни отпадъци, да водят отчетни книги, заверени от компетентния орган за издаване на разрешението или регистрационния документ, а лицата, притежаващи комплексно разрешително - от директора на РИОСВ, на чиято територия се извършва дейността. Дружеството- жалбоподател е притежавало утвърдени работни листи с код 18 02 01-остри инструменти и код 18 02 02-отпадъци, чието събиране и обезвреждане е обект на специални изисквания с оглед предотвратяване на инфекции, като в момента на проверката е било констатирано фактическото наличие на отпадъци, принадлежащи към код 18 02 02 в обекта. Посоченият код е отбелязан със знак звезда (*) в списъка на отпадъците по приложение № 1, а съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1, т.1 от Наредба №2 от 23.07.2014г. за класификация на отпадъците отбелязаните с този знак вид отпадъци се класифицират като опасни. При положение, че осъществяваната от дружеството дейност е свързана с образуването на отпадъци, класифицирани като опасни такива по смисъла на чл.6, ал.1, т.1 от Наредба №2 от 23.07.2014г., същото несъмнено е било ангажирано със задължението по чл.44, ал.1 от  Закона за управление на отпадъците, а именно- да води отчетна книга, която да съдържа изискуемата от втората алинея на цитираната норма информация /хронологична информация за количеството, естеството и произхода на отпадъците и когато се изисква, предназначението, периодичността на събиране, начина на транспортиране и предвидените методи за третиране на отпадъците/. Безспорно е установено в случая, а и не се оспорва от страна на дружеството-жалбоподател, че последното, макар и да се е снабдило с надлежно заверена отчетна книга, не е водило същата и не я е попълвало с необходимата информация, въпреки наличието на опасни отпадъци, генерирани от неговата дейност. При това положение правилно е констатирано наличието на неизпълнение на административно задължение, установено с 44, ал.1 от Закона за управление на отпадъците от страна на дружеството-жалбоподател, за което същото правилно и законосъобразно е санкционирано по реда на чл.135, ал.1, т.1 от ЗУО, предвиждащ специално наказание за едноличен търговец или юридическо лице, което не води отчетност на отпадъците.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Законосъобразно актът е съставен в отсъствието на представител на санкционираното дружество, тъй като след надлежна покана /връчена на 27.08.2014г.-л.11 от делото/ такъв не се е явил. Наказващият орган е възприел период на нарушението, много по-кратък от действителния, което обаче не накърнява правата на санкционираното лице, тъй като съответства на неговите законни интереси. Наказващият орган надлежно е издирил приложимия закон, както и съответната санкционна разпоредба и е определил законосъобразно наказание.

Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, санкционираното лице не е изпълнявало процесното административно задължение през един  продължителен период от време. Действително, от това неизпълнение не са произлезли вредни последици, но доколкото се касае за формално нарушение, настъпването на такива по начало не е елемент от неговия състав. Не могат да бъдат отчетени и доводите, изложени в съдебно заседание, че представляващият дружеството не е бил наясно със съответните нормативни изисквания. Отговорността на юридическите лица, каквото е и санкционираното дружество, е обективна /безвиновна/ и подобни обстоятелства се явяват правно ирелевантни. От материалите по делото е видно, че дружеството не е допускало други нарушения, сключило е съответните договори и е създало нужната организация за обезвреждане на отпадъците, като няма данни да е допуснало разпространение на инфекции. Тези обстоятелства обаче не обуславят извода за маловажност на допуснатото неводене на изискуемата отчетност, а и същите са отчетени от наказващия орган при индивидуализацията на наказанието, като е наложена санкция в минимален размер.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а жалбата- да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Водим от горното и на основание  чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                            Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 105/16.12.2014гд на Директора на Регионална инспекция по околна среда и води -гр.Шумен, с което на “Р.-59” ЕООД- гр.Нови пазар, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.135, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева, като законосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: