Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 154/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от ЕТ „Хранс комерс-Ю.Х.”-с.М., обл.Шумен срещу Наказателно постановление № 126171-F120521/02.12.2014г. на директора на Офис Шумен при ТД на НАП -Варна, с което на търговеца било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.355, ал.1 от КСО. Жалбоподателят не оспорва констатациите в акта, но счита, че нарушението се отличава с малка тежест, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание търговецът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Жалбоподателят бил регистриран като едноличен търговец и извършвал търговска дейност, във връзка с която ангажирал служители, които подлежали на осигуряване за всички осигурени социални рискове. През периода от 01.03. до 25.03.2014г. търговецът не подал Декларация обр. 6 „Данни за дължими осигурителни вноски и данък по ЗДДФЛ” по чл.2, ал.2 от Наредба №Н-8/29.12.2005г. Декларацията била подадена по интернет на 16.05.20114г. На 07.07.20114г. жалбоподателят също така подал заявление по повод отправени му задължителни предписания. Във връзка с посоченото заявление от служители на ТД на НАП-гр.Варна била извършена проверка за спазване на данъчното и осигурително законодателство от страна на жалбоподателя, по време на която несвоевременното подаване на декларацията било установено. Във връзка с тези констатации на 13.08.2014г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя в негово отсъствие за това, че в качеството си на осигурител не е изпълнил задължението си да подаде Декларация образец 6 „Данни за дължими осигурителни вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ” съгласно чл.2, ал.2, т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за периода м.февруари 2014г. в законоустановения срок по чл.3, ал.3, т.1 от Наредбата- до 25.03.2014г. Впоследствие актът бил предявен на представляващата ЕТ и бил подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 02.12.2014г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на ЕТ „Хранс комерс-Ю.Х.” било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв. за нарушение на чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г., във вр. с чл.5, ал.4 от КСО.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелката Д.И.Ж., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Като лице, ангажиращо работници по трудово правоотношение, жалбоподателят се явява осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО, тъй като същият има задължение по закон да внася осигурителни вноски за други физически лица, а именно- за своите работници и служители. Според разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и т.н. Разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредба №Н-8 конкретизира това задължение, като посочва, че работодателите, осигурителите, както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната ТД на НАП Декларация образец №6, в която се вписват посочените в същата норма данни. Срокът за подаването на такава декларация е посочен в чл.3, ал.3, т.1, вр. с ал.1, т.1 от Наредбата- едновременно с подаване на декларация образец № 1, а именно- до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. В случая в процесната декларация в графа „дата на изплащане/начисление на трудовите възнаграждения” е отбелязана дата 25.03.2014г.-точно на 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят данните. Следователно срокът за подаване на Декларация обр.6 за м.02.2014г. е бил до 25.03.2014г. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че същият не е изпълнил това задължение в законоустановения срок, а е подал процесната декларация едва през м. май 2014г. При това положение съдът намира, че жалбоподателят действително не е изпълнил задължението си към държавата, установено с разпоредбата на чл.3, ал.3, т.1 от Наредба №Н-8, във вр. с чл.5, ал.4 от КСО.

Макар и правилно да е констатирано наличието на неизпълнение на административно задължение обаче съдът намира, че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В практиката си ШАС изрично приема, че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен, когато съответното административно задължение е било изпълнено от санкционираното лице доброволно и по собствени подбуди, преди установяване по надлежния ред на факта на неизпълнението му и преди иницииране на административно-наказателното производство. Този факт, съчетан с липсата на каквито и да било данни в резултат на закъснялото подаване на декларацията да са настъпили неблагоприятни последици, както и обстоятелството, че се касае за първо нарушение от съответния вид, сочат на по-ниска степен на обществена опасност на констатираните деяния, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид (Решение №361 по КАНД№281/2013г.) В цитираното решение се изтъква също, че целта на налагане на административно наказание е да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правов ред. В случая търговецът е предприел действия за изпълнение на задължението си по собствени подбуди и преди подвеждането му под административно-наказателна отговорност, което означава, че визираната в чл.12 от ЗАНН цел на наказанието е постигната много преди факта на неговото налагане. От показанията на св.Ж. се установява също, че осигурителните вноски са били внесени преди подаването на декларацията. В наказателното постановление е посочено също така, че нарушението е извършено за първи път, т.е. жалбоподателят не е бил наказван за други нарушения на осигурителното законодателство. Предвид изложеното, с оглед особеностите на случая, съдът намира, че процесното нарушение се отличава с по-малка тежест от останалите такива от този вид и следва да бъде счетено за маловажно, като санкция от 500 лева очевидно не съответства на тежестта на неизпълнението и не може да бъде възприета като справедлива, още повече, че търговецът е декларирал невисок осигурителен месечен доход.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №126171-F120521/02.12.2014г. на Директора на Офис Шумен при ТД на НАП -Варна, с което на ЕТ „Хранс комерс-Ю.Х.”-с.М., обл.Шумен, ЕИК:*********, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.355, ал.1 от КСО, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв., като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: