Р Е Ш Е Н И Е

152/24.3.2015г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, втори състав, на четвърти март през две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

Председател: Д. Георгиева

при секретаря В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 157 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 132298-F 132488/09.01.2015г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание чл.355,ал.2 от КСО на М.Ш.А. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 лева. В жалба си до съда жалбоподателят моли НП да бъде отменено, считайки същото за необосновано и постановено при непълнота и субективна преценка на доказателствата. Твърди още, че при издаване на НП са извършени съществени нарушения на процесуалните правила, поради което наложеното наказание се явява несправедливо и прекомерно високо, като явно не съотвества на целта на закона. Описаното в наказателното постановление не отговаряло на дествителната фактическа обстановка. Моли съда да отмени изцяло процесното НП.

Жалбоподателят редовно призован не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща упълномощен представител. Процесуалният представител на въззиваемата страна, призована съобразно императивната разпоредба на чл.61,ал.1 от ЗАНН, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде потвърдено изцяло обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима. Разгледана по съществото същата се явява неоснователна, поради следните съображения:

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Във връзка с извършена проверка, свидетелят В.И.М. – главен инспектор по приходите в НАП при ТД Варна на 17.11.2014г., констатирал, че лицето М.Ш.А. в качеството си на самоосигуряващото се лице, не е подало в законоустановения срок Декларация обр.1 “Данни за осигуреното лице”, съгласно чл.2 ал.1 от Наредба №Н-8/2005г., за месец 07.2014г., съгласно чл.3,ал.1,т.2,б.“а“ от Наредбата, а именно до 25.08.2014г. Декларация образец 1 за месец 07.2014г. била подадена в компетентната за лицето ТД на НАП Варна, офис Шумен на 26.09.2014г. На 17.11.2014г., свид. В.М. съставил срещу жалбоподателя АУАН № F132488 за това, че в качеството си самоосигуряващо се лице не е подало Декларация обр.1 за месец юли 2014г. съгласно чл.2,ал.1 от Наредба № Н-/ от 2005г. на МФ в ТД на НАП, офис Шумен в законоустановения срок, а именно до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, т. е. не по-късно от 25.08.2014г., с което осъществил състава на чл.3,ал.1,т.2,б.“а“ от Наредба № Н – 8/2005г. на МФ. Декларация обр.1 за месец юли 2014г. е била подадена на 26.09.2014г. по електронен път. АУАН № F132488 от 17.11.2014г. бил съставен в присъствие на нарушителят М.А. предявен му и подписан без отразени възражения. Писмени възражения не били депозирани в законоустановения срок. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното НП, като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.355,ал.2 от КСО във връзка с чл.5,ал.4 от КСО на жалбоподателя М.Ш.А. било наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 лева за нарушение на чл.3,ал.1,т.2,б.“а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005г. на МФ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя, който потвърждава констатациите, отразени в АУАН.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Издадени са в рамките на предвидените преклузивни срокове. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя, нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.355,ал.2 от КСО във връзка с чл.5,ал.4 от КСО във връзка с чл.3,ал.1,т.2,б.“а“ от Наредба № Н – 8/29.12.2005г. Нарушението правилно е квалифицирано от наказващия орган по чл.355, ал.2 от КСО, предвиждащ санкция за всякакви нарушения на чл.5,ал.4 от Кодекса. Съгласно разпоредбата на чл.5,ал.4,т.1 от КСО, самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Съгласно нормата на чл.5,ал.6 от КСО съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал.4 се определят със специална Наредба. В случая приложимата наредба е посочената в АУАН и наказателното постановление, а именно Наредба № Н –8/2005 г. на МФ, която определя за вида декларации, а именно образец № 1, че се подават в компетентната ТД на НАП от самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях - чл.3,ал.1,т.2 от Наредбата. Следователно задължението за подаване на декларацията образец № 1 за м. юли 2014г. е следвало да се изпълни до 25.08.2014г., включително. Като не е сторил това, жалбоподателят нарушил посочените в АУАН и наказателното постановление разпоредби от КСО и Наредба № Н-8/2005 г. Предвид факта, че нарушението е извършено чрез бездействие в рамките на законово определения срок, то на практика вече на 26.08.2014г. е било формално осъществено. Съобразявайки изложеното съдът намира, че е осъществен състава на нарушението, както от обективна така и от субективна страна. За административните нарушение не се изисква умисъл, достатъчно е да са извършени непредпазливо.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни наведените твърдения на жалбоподателя в жалбата за маловажност на санкционираната деятелност. В ЗАНН липсва дефиниция на посоченото понятие, по силата на препращащата разпоредба на чл. 1 от ЗАНН субсидиарно приложение намира чл.93,т.9 от НК, съгласно който текст, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

По делото, според съда, няма данни за смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид.

Въпреки, че е отразено, че нарушението е за първи път, от приложените по делото документи- справка на лист 8 от делото е видно, че не са били подадени декларации за три месеца .

Процесната деятелност категорично не може да се квалифицира като маловажен случай в контекста на цитираната разпоредба, доколкото не се отличава с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. От разпита в съдебно заседание на актосъставителя се установява, че на 26.09.2014г. освен процесната декларация са били подадени още няколко декларации по интернет, като за неподадената декларация обр.1 за месец август 2014г., тъй като закъснението е било един ден, наказващият орган не е издал НП, а е предупредил нарушителя, т. е. отграничил е маловажното нарушение.

Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган. Административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.355,ал.2 от КСО.

Ето защо, поради изложеното настоящия състав намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана административно - наказателната отговорност на жалбоподателя, поради което издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 132298-F132488 издадено на 09.01.2015г. от Директора на офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание чл.355,ал.2 от КСО във връзка с чл.5,ал.4 от КСО на М.Ш.А. *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 лева за нарушение на чл.3,ал.1,т.2,б.“а“ от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. на МФ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: