Р Е Ш Е Н И Е

120/6.3.2015г., гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На четвърти март през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Ст. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

НАХД № 172 по описа на ШРС за 2015г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 27-2704119/01.10.2014г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.415в от КТ на “Б.Б.” ЕООД гр.Разград, с ЕИК 127575364, със седалище и адрес на управление: гр.Разград, ул. “Силиврия” № 1, представлявано от Б.Р.Б., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за извършено нарушение по чл.200, ал.1, т.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /обн. ДВ бр. 88/1999г./, във вр. чл.267, ал.2 от Наредба № 16 – 116 за техническа експлоатация на енергообзавеждането /обн. ДВ № 26/2008г./. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление или алтернативно да бъде изменено наказателното постановление касателно размера на наложената санкция, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание не се явява управителя на дружеството – жалбоподател и не изпраща упълномощен процесуален представител.

Представляващият на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен -административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

“Б.Б.” ЕООД е със седалище и адрес на управление: гр.Разград, ул. “Силиврия” № 1 и се представлява от Б.Р.Б., ЕГН **********.

На 23.08.2014г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен в предприятието – гараж и склад за дърва, находящ се в Индустриалната зона на гр.Шумен, стопанисван от страна на “Б.Б.” ЕООД гр.Разград. Проверката била осъществена във връзка със смъртен инцидент с К.Ж.М., работещ на длъжност „общ работник горско стопанство“ в посоченото предприятие. Впоследствие на 26.08.2014г. и 28.08.2014г. била извършена и проверка на документи. В рамките на реализираната на 23.08.2014г., 26.08.2014г. и 28.08.2014г. проверка било установено, че дружеството – жалбоподател “Б.Б.” ЕООД гр.Разград, в качеството му на работодател, при осъществяване на неговата дейност не е изпълнило задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, с това, че не е осигурил извършването на измерване на импеданса „фаза – защитен проводник“ и оценка на ефективността на зануляването на електрическите съоръжения в проверявания обект от акредитирана лаборатория. Резултатите от извършената проверка са подробно документирани в Протокол за извършена проверка на 23.08.2014г., 26.08.2014г. и 28.08.2014г., съставен и връчен на управителят на дружеството. Въз основа на установените факти, на 01.09.2014г. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-2704119, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.200, ал.1, т.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /обн. ДВ бр. 88/1999г./, във вр. чл.267, ал.2 от Наредба № 16 – 116 за техническа експлоатация на енергообзавеждането /обн. ДВ № 26/2008г./. Актът е бил съставен в присъствие на представляващият дружеството - нарушител и подписан от него без възражения. Дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-2704119/01.10.2014г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.415в от КТ на “Б.Б.” ЕООД гр.Разград, с ЕИК 127575364, със седалище и адрес на управление: гр.Разград, ул. “Силиврия” № 1, представлявано от Б.Р.Б., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за извършено нарушение по чл.200, ал.1, т.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /обн. ДВ бр. 88/1999г./, във вр. чл.267, ал.2 от Наредба № 16 – 116 за техническа експлоатация на енергообзавеждането /обн. ДВ № 26/2008г./.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят С.Г.Н., на свидетелят В.Ж.И. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите С.Г.Н. и В.Ж.И. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1, т.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното облекло, издадена от министъра на труда и социалните грижи и министъра на здравеопазването, обн. ДВ. бр. 88/1999г., изм. ДВ бр. 43/2003г., при проектирането, строежа и експлоатацията на електрическите уредби, съоръжения, уреди, инструменти и друго работно оборудване, за което това е необходимо, се спазват изискванията за експлоатацията на енергопотребителите. Също така, съгласно ал.2 на чл.267 от Наредба № 16 – 116 за техническа експлоатация на енергообзавеждането, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, обн. ДВ № 26/2008г., посл. изм. ДВ бр. 24/2013г., за стационарните електрически уредби импедансът на защитния контур "фаза - защитен проводник" или "фаза - проводник PEN" се измерва и оценява с периодичност, определена: 1. в проекта за електрическата уредба или за съответната част от нея; 2. във вътрешни инструкции, които отразяват специфичните особености на отделни приемници на електрическа енергия, както и след основен ремонт на уредбите и 3. от енергетика - но най-малко веднъж на пет години.

При извършени проверки на 23.08.2014г., 26.08.2014г. и 28.08.2014г. в стопанисваното от “Б.Б.” ЕООД гр.Разград предприятие – гараж и склад за дърва се установява по безспорен начин, че при осъществяване на дейността на предприятието дружеството – работодател не е изпълнило задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, с това, че не е осигурил извършването на измерване на импеданса „фаза – защитен проводник“ и оценка на ефективността на зануляването на електрическите съоръжения в проверявания обект от акредитирана лаборатория. В тази връзка с Протокол от посочената дата на на представляващия дружеството – управителя Б.Р.Б. е било дадено задължително предписание на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ, да се извърши измерване на импеданса „фаза – защитен проводник“ и оценка на ефективността на зануляването на електрическите консуматори, в съответствие с разпоредбата на чл.200, ал.1, т.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното облекло /обн. ДВ. бр. 88/1999г./, във вр. чл.267, ал.2 от Наредба № 16 – 116 за техническа експлоатация на енергообзавеждането /обн. ДВ № 26/2008г./ в срок до 08.09.2014г. Видно от материалите по делото и от разпита в съдебно заседание на актосъставителят Н. и на свидетелката И. проверяващите длъжностни лица са достигнали до извода, че е осъществено нарушение на разпоредбата на чл.200, ал.1, т.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното облекло, във вр. чл.267, ал.2 от Наредба № 16-116 за техническа експлоатация на енергообзавеждането /неизвършване на измерване на импеданса “фаза – защитен проводник” и оценка на ефективността на зануляването на електрическите консуматори/ на базата на представената им за проверка документация. Също така, съдът съобрази и цитираните по-горе разпоредби, според които обстоятелствата около това извършено ли е измерване на импеданса “фаза – защитен проводник” и оценка на ефективността на зануляването на електрическите консуматори или не, не се установяват с писмени доказателства, като от приложените по делото става ясно, че такова измерване и оценка е извършено едва след осъществяване на проверката от страна на длъжностните лица към Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Шумен. Ето защо, съдът намира, че от всичко изложено до тук се доказва по безспорен начин, че дружеството - жалбоподател, като не е осигурило извършването на измерване на акредитирана лаборатория на импеданса на контура “фаза-защитен проводник” и оценка ефективността на зануляването на ел. съоръженията и ел. консуматорите на работните места в стопанисваните помещения от предприятието, чрез бездействието си е осъществил от обективна и субективна страна посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение, визирано в чл.200, ал.1, т.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /обн. ДВ бр. 88/1999г./, във вр. чл.267, ал.2 от Наредба № 16-116 за техническа експлоатация на енергообзавеждането /обн. ДВ бр. 26/2008г./. Субективната страна на деянието се извлича от конкретното поведение на нарушителя. В настоящия случай се касае за установено по нормативен ред императивно задължение, неизпълнението на което представлява административно нарушение от категорията на формалните такива /или казано по друг начин, на "просто извършване"/, като наличието или липсата на вредоносни последици следва да се вземе предвид единствено при определяне на наказанието за предвидената административно наказателна отговорност.

Съгласно административно-наказателната разпоредба на чл.413, ал.2 от КТ за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд се предвижда “имуществена санкция” в размер от 1 500 до 5 000 лева ако не подлежи на по-тежко наказание.

Съдът счита, че в настоящия случай именно дружеството – жалбоподател се явява в качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно “Б.Б.” ЕООД гр.Разград е юридическо лице, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение, поради което административно-наказващият орган правилно е преценил, че то следва да понесе административно-наказателна отговорност за извършеното нарушение.

Настоящият съдебен състав споделя аргументите на административно-наказващия орган, че в процесния случай следва да се приложи разпоредбата на чл.415в от КТ. Следва да се отбележи, че приложение на разпоредбата на чл.415в от КТ се преценява за всеки конкретен случай на административно нарушение, а не общо като дадена законова възможност. Всяко административно нарушение е специфично с оглед неговия противоправен резултат и начин на извършване. Административнонаказващия орган следва да извърши преценка и на тези обстоятелства, освен дали е налице основанието в разпоредбата на чл.415в от КТ. Отстранимостта на нарушението “веднага” се преценява именно с оглед вида на административното нарушение. Самият законодател е избегнал да фиксира точно срок на отстранимостта – ден, час, месец, именно с оглед спецификата на всяко административното нарушение. За да се приложи по-благоприятната разпоредба на чл.415в от КТ следва да бъдат налице кумулативно дадените предпоставки. В настоящия случай се касае за неосигуряване извършването на измерване от акредитирана лаборатория на импеданса “фаза-защитен проводник” и оценка ефективността на зануляването на ел. съоръженията и ел. консуматорите на работните места в стопанисваните помещения от предприятието, т.е. нарушението е отстранимо с оглед характера на същото. Правилно е констатирано, че в настоящата хипотеза може да бъде приложена разпоредбата на чл.415в от КТ, тъй като самото нарушение е било отстранено веднага, каквото е изискването на закона, както и не са настъпили вредни последици за работника. Предвид гореизложеното съдът намира, че правилно административно-наказващия орган е констатирал, че са налице предпоставките за приложение на чл.415в от КТ, тъй като нарушението е отстранено веднага и не са настъпили вредни последици за работника.

В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Съгласно разпоредбата на чл.415в от КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с “имуществена санкция” или “глоба” в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Наложил е наказание “имуществена санкция” над минималния размер, предвиден в закона размер без да е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока. Въпреки, че от материалите по делото става ясно, че в хода на реализираната проверка от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен са били констатирани и други нарушения на трудовото законодателство, то това обстоятелство не санира неизпълнението на посочените по-горе задължения от страна на административно-наказващия орган и не води автоматично до налагане на по-висока санкция за дружеството - нарушител за следващо негово деяние. Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на дружеството - нарушител за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно “имуществена санкция” в размер на 100 /сто/ лева.

Освен това, съдът намира за неоснователно твърдението на представителя на дружеството - жалбоподателя, обективирано в жалбата, че в настоящия случай може да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената разпоредба. Не са налице достатъчно основания да се счете, че случаят е маловажен. Процесното неизпълнение не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е маловажно, още повече, че от приложените по делото доказателства - протокол за извършена проверка от 23.08., 26.08. и 28.08.2014г. става ясно, че констатираното нарушение не е изолиран случай в практиката на дружеството – жалбоподател, доколкото по време на реализираната проверка от контролните органи при Дирекция “Инспекция по труда” гр.Шумен е констатирано същото нарушение и по отношение измерването на съпротивлението спрямо земя на заземителната уредба в стопанисвания от последния обект. Факта, че са установени и други подобни нарушения е отегчаващо отговорността обстоятелство, което сочи за по-висока степен на обществена опасност.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 27-2704119/01.10.2014г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.415в от КТ на “Б.Б.” ЕООД гр.Разград, с ЕИК 127575364, със седалище и адрес на управление: гр.Разград, ул. “Силиврия” № 1, представлявано от Б.Р.Б., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за извършено нарушение по чл.200, ал.1, т.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /обн. ДВ бр. 88/1999г./, във вр. чл.267, ал.2 от Наредба № 16 – 116 за техническа експлоатация на енергообзавеждането /обн. ДВ № 26/2008г./, като намалява размера на наложеното наказание “имуществена санкция” от 250 /двеста и петдесет/ лева на 100 /сто/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: