174/6.4.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският районен съд в открито съдебно заседание на шестнадесети
март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател:
Диана Георгиева
при участието на секретаря В.И., като разгледа докладваното
от районния съдия ВАНД № 173/2015г. по описа на ШРС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Настоящото производство е
образувано по чл.59 и следващите от ЗАНН.
В жалбата си до
съда, “Б.Б.” ЕООД, ЕИК 127575364, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул.
С. № 1, представлявано от Б.Р.Б. обжалва Наказателно постановление №
27-2704111 от 01.10.2014г. на Директора на Дирекция “ИТ” гр. Шумен. В жалбата
се твърди, че видно от процесното НП, наказващият орган е отчел, че нарушението
е отстранено веднага след установяването му и не са произтекли вредни
последици. В същото време размерът на наложеното наказание не е съобразен с
разпоредбата на чл.27,ал.2 от ЗАНН, като в обжалваното НП, АНО не е изложил
обстоятелства и факти, които да обективират по-висока обществена апосност на
деянието и нарушителя, респективно – налагане на наказание към максималния
предвиден размер. Твърди още, че липсата на изложени мотиви в НП относно
размера на наложената имуществена санкция, прави обжалваното НП немотивирано и
необосновано, което е основание за неговата отмяна. Моли съда да отмени изцяло
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, алтернативно –
да измени НП, като намали санкцията до минималния размер.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срока
по чл.59,ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице. Същата отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява
допустима. В открито съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован – не изпраща упълномощен представител. Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща
представител, който моли съда да потвърди изцяло процесното НП и да остави без
уважение депозираната срещу него, жалба.
ШРС, като прецени
всички събрани доказателства поединично и в тяхната съвкупност и като съобрази
закона, намира жалбата за частично основателна, поради следните
съображения.
На 23.08.2014г. била извършена проверка
от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен по
спазване на трудовите правоотношения в обекта на дейност на дружеството “Б.Б.” ЕООД гр. Р. – гараж и склад за дърва, в гр. Шумен,
Индустриална зона. Свидетелката В.Ж.И. – гл. инспектор при Д “ИТ” гр. Шумен извършила
документална проверка на представените й за проверка, документи, които не се
намирали в обекта на 26 и на 28.08.2014г. От представените документи, свидетелката
В.Ж. установила, че в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието не е
било определено начало и край на работния ден, почивките по време на работа за
работещите на 1, 2, 3, 4, 6, 7 и 8 часови смени. Също установила, че не бил
определен и реда за отчитане на работното време. Резултатите от проверката били обективирани в
Протокол за извършена проверка, съставен на 27.08.2014г. За констатираното неизпълнение
на задължение от страна на работодател, на 01.09.2014г. свидетелката Ж.
съставила АУАН № 27-2704111 срещу “Б.Б.” ЕООД гр. Р., ЕИК 127575364, представлявано
от Б.Р.Б.. Актосъставителят посочил, че работодателят “Б.Б.” ЕООД,
при осъществяване на неговата дейност е нарушил разпоредбите на трудовото
законодателство с това, че в Правилника за вътрешния трудов ред, приложението
към него и Заповед № 808 от 31.07.2014г. не са определени началото и краят на
работния ден за работещите на 1, 2, 3, 4, 6, 7 и 8 часови смени, почивките по
време на работа и редът за отчитане на работното време, с което на 26.08.2014г.
в гр. Шумен е нарушил разпоредбата на чл.139,ал.1 от Кодекса на труда във
връзка с чл.4а от Наредба за работното време, почивките и отпуските. Актът бил
съставен в присъствие на управителя – Б.Р.Б. и подписан от него със следното
възражение: „Не съм съгласен констатациите в този акт. Ще представя в тридневен
срок писмено възражение от датата на връчването му.“ След съставяне на АУАН, на
02.09.2014г. била представена Заповед № 814 от 01.09.2014г. на основание
промяна в приложението към Правилника за вътрешния трудов ред, т. е. били
посочени начало и край на работното време на работещите сумарно по график при
8, 6, 4, 3, 2 и 1 часа. Жалбоподателят депозирал и Писмено възражение в срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка било издадено наказателно
постановление № 27-2704111/01.10.2014г. от Директора на Дирекция “Инспекция на
труда” гр. Шумен, с което на основание чл.416,ал.5 от КТ, във връзка с чл.415в,ал.1
от КТ на “Б.Б.” ЕООД гр. Р. била наложена имуществена санкция в размер на 250 /двеста
и петдесет/ лева.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и
от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В.Ж.И. и на свидетелката С.Г.Н.,
както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че при издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя и да водят
до неговата отмяна.
Видно от АУАН и НП, отговорността
на работодателя е ангажирана за нарушение на чл.139,ал.1 от КТ, въвеждащ
задължение, разпределението на работното време да се установява в правилника за
вътрешния трудов ред на предприятието, а съгласно чл.4а от Наредба за работното
време, почивките и отпуските /НРВПО/ в Правилника за вътрешния трудов ред се
определят началото и краят на работния ден, редът за редуване на смените,
почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, времето на
задължително присъствие в предприятието, когато е уговорено променливо работно
време, времето за хранене на работниците и служителите..., както и други въпроси,
свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в
предприятието. При извършената проверка на документи на 26.08.2014г.,
представени от “Б.Б.” ЕООД, инспектор от Дирекция “ИТ” гр. Шумен е установил по
безспорен начин, че нито в Правилника за вътрешния трудов ред, нито в
приложението към него, нито в Заповед № 808 от 31.07.2014г. не са определени
началото и краят на работния ден за работещите на 1, 2, 3, 4, 6, 7 и 8 часови смени, почивките по време на
работа и редът за отчитане на работното време, съгласно вмененото на
работодателя задължение по чл.139,ал.1 от Кодекса на Труда и чл.4а от Наредба
за работното време, почивките и отпуските. В тази връзка с Протокол, съставен
на 27.08.2014г. на представляващия дружеството управител е било дадено
задължително предписание на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ, визирано в т.9 –
началото и краят на работния ден за работещите на 1, 2, 3, 4, 6, 7 и 8 часови смени, почивките по време на
работа и редът за отчитане на работното време да се определят в Правилника за
вътрешния трудов ред, съгласно чл.139,ал.1 от КТ.
Процесният административно
наказващ акт е издаден на основание чл.415в,ал.1 от КТ, която норма в кодекса е
озаглавена “Отговорност за маловажни нарушения” и очертава привилегирован
състав на всички нарушения по КТ, които могат да бъдат /са отстранени/ и от
които не са произтекли вредни последици за работници и служители. Нарушението,
което кодексът квалифицира като маловажно, може да е само за неизпълнение на
задължение, вменено на съответното административно-наказателно отговорно лице с
разпоредбите на КТ. Както в АУАН, така и в атакуваното НП е посочена като
нарушена разпоредбата на чл.139,ал.1 от КТ във връзка с чл.4а от Наредба за
работното време, почивките и отпуските.
Деянието, с което се осъществява съставът
на описаното в наказателното постановление нарушение по чл. 415в от КТ и за
което е санкционирано дружество - /невписване на началото и краят на работния ден за
работещите на 1, 2, 3, 4, 6, 7 и 8 часови смени, почивките по време на работа и
редът за отчитане на работното време/, е на формално извършване и изпълнението му е подчинено на особената
му форма - бездействие. Нарушението представлява фактическо състояние на едно
продължаващо и непрекъснато в определен период от време осъществяване на
състава му до настъпването на обстоятелства /обективни или субективни/, водещи
до неговото преустановяване. Това определя правната му природа на продължено
нарушение. Началният момент, от който бездействието на санкционираното лице
релевира съставомерно деяние по повдигнатото административно обвинение и съотв.
довършено нарушение, е датата на която е следвало да бъде вписано в Правилника за
вътрешния трудов ред, в приложението към него или в Заповед№ 808 от
31.07.2014г., както началото така и краят на работното време за работещите на
1, 2, 3, 4, 6, 7 и 8 часови смени, почивките по време на работа и редът за
отчитане на работното време от
дружеството - жалбоподател, като към датата на извършване на проверката от
контролните органи на Дирекция "ИТ" /26.08.2014г./, това нарушение не е било преустановено.
Изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен
чрез точно словесно описание на поведението, с което се осъществява съставът на
нарушението, с посочване на законовите разпоредби, установяващи задълженията,
неизпълнението на които релевират административно нарушение по см. на чл.
415в,ал.1 от КТ и с определяне на началния момент, от който е налице довършено
нарушение, продължаващо към датата на неговото констатиране при извършената
проверка.
При това положение и с оглед
безспорно установените факти, подкрепени от съвкупния доказателствен материал,
че в случая се ангажира отговорността на дружеството като работодател за нарушение
разпоредбата на чл.139,ал.1 от КТ във връзка с чл.4а от НРВПО, безвиновния
характер на тази отговорност и липсата на установени вредни последици за
работник или служител, както и обстоятелството, че нарушението е отстранено веднага
след неговото установяване, АНО правилно и обосновано приел, че следва да
намери приложение разпоредбата на чл.415в,ал.1 от КТ, визираща отговорността
при случаи на маловажни нарушения, какъвто безспорно се явява и настоящия.
Административно-наказващият орган
правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната
норма на чл.415в,ал.1 от КТ, като е наложил санкция към максималния предвиден
размер, като на практика не е изложил никакви мотиви за налагането на такъв
размер “имуществена санкция”. Задължително е правилото за съответствие на
наказанието с всички характерни особености на деянието. Настоящият съдебен
състав намира, че с оглед тежестта на извършеното нарушение, степента на
обществената му опасност и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи
път, както е вписано в НП, както и за постигане законоустановените цели на
административните наказания адекватен размер на санкцията би бил размер на
минималния предвиден, а именно 100 лева.
В тази връзка, съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като размера на
наложената санкция бъде намален на 100 лева.
Водим от горното и на основание
чл.63,ал.1 от ЗАНН, Шуменски районен съд,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление
№ 27 - 2704111 издадено на 01.10.2014г. от
Директор на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на “Б.Б.” ЕООД,
с ЕИК 127575364, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. С. № 1,
представлявано от Б.Р.Б., в качеството му на работодател на
основание чл.415в,ал.1 от КТ е наложено административно наказание “имуществена
санкция”, като намалява размера от
250 /двеста и петдесет/ лева на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.139,ал.1 от
КТ във връзка с чл.4а от Наредба за работното време, почивките и отпуските.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено пред
Шуменски административен съд по реда на Глава ХХІІ от Административно
процесуалния кодекс.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: