Р Е Ш Е Н И Е

 

162/30.3.2015г.         гр.Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, осми  състав

На двадесет и четвърти март   през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:                                   

                                                                   Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №  187 по описа на ШРС за 2015г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 134009-F135350/19.01.2015г. на Директор на офис Шумен  при ТД на НАП – гр. Варна,  с което на основание чл.355 ал.2 от КСО на М.С.М. ЕГН **********  е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250лв  за неподадена в срок Декларация образец 6 за 2013г - нарушение на чл. 3 ал.3 т.2 от Наредба № Н -8 от 29.12.05г за съдържанието, сроковете, начина и реда  за подаване и съхранение на данни  от работодателите, осигурителите  за осигурените при тях  лица , както и от само осигуряващите се  лица във вр. чл. 5 ал.4  от КСО.

В  съдебно заседание, жалбоподателката  не се явява лично, изпраща процесуален представител –адв. Ж. при ШАК, който поддържа жалбата и моли  да бъде отменено НП .

            Процесуалният представител на въззиваемата страна, призован съобразно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде потвърдено изцяло обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима. Жалбата е основателна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Жалбоподателката  е придобила качеството на “самоосигуряващо се лице” .

На 19.11.14г , служител на ТД на НАП Варна офис -гр. Шумен,  извършил проверка, която установила, че задълженото лице  не е подало в срок   Декларация обр. № 6 за 2013г  за дължими осигурителни вноски  от само осигуряващо се лице .

С това, било извършено  нарушение на чл. 3 ал.3 т.2 от НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005 г. на Министерство на финансите за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лицавр. чл. 5 ал.4 т2 от КСО.

 За констатациите от проверката бил съставен  Акт за установяване на административно нарушение, сер. АNF135350 от 26.11.14г, а именно  за нарушение на чл. 3 ал.3 т.2 от НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005 г. на Министерство на финансите за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица вр. чл. 5 от КСО.

Декларацията на 2013 била подадена по интернет  с вх. № 27403143009069/03.10.2014г,  т.е.  5 месеца по късно .

Актът бил съставен в присъствие на жалбоподателката и  връчен на същата дата. При подписване на акта жалбоподателката  не  е отразила в него възражения. Не се е възползвала и от законното си право да депозира писмени такива в законоустановения 3-дневен срок. Било отразено че нарушението е извършено за първи път на 01.05.14 в гр. Шумен .

Впоследствие, въз основа на цитирания акт, било издадено и атакуваното  наказателно постановление № 134009-F135350/19.01.2015г. на Директор на офис Шумен  при ТД на НАП – гр. Варна,  с което на основание чл.355 ал.2 от КСО на М.С.М. ЕГН **********  е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250лв  за неподадена в срок Декларация образец 6 за 2013г - нарушение на чл. 3 ал.3 т.2 от Наредба № Н -8 от 29.12.05г за съдържанието, сроковете, начина и реда  за подаване и съхранение на данни  от работодателите, осигурителите  за осигурените при тях  лица , както и от само осигуряващите се  лица във вр. чл. 5 ал.4  от КСО

Фактическата обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното: 

Съдът намира, че НП е било издадено от компетентния за целта орган. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателят не е накърнено.

Нормата на чл. 5 ал.2 от КСО регламентира, че самоосигуряващ е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.   Съгласно разпоредбата на чл. 5 ал.4 от КСО  осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за:

осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване;

декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица; декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9

По делото  не е спорно, че жалбоподателят има качеството на самоосигуряващо се лице. В това му качество  правната норма на чл. 5 ал.4 от КСО му е вменила задължение  да представя в НАП декларация за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година - декларация № 6, като това задължение е конкретизирано  с разпоредбите на  НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005 г. на Министерство на финансите.

Съгласно чл. 3 ал.3 т.2 от НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005 г. на Министерство на финансите за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от само осигуряващите се лица,  декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от самоосигуряващите се лица - еднократно до 30 април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година.

Съгласно чл. 355 ал.2 от КСО: който не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 или декларация от само осигуряващо се лице, се наказва с глоба от 250 лв. за всеки отделен случай, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Видно от приложените по делото материали и  констатации от извършената проверка, установява се безспорно че жалбоподателката не е подала в законовия срок- до 30.04.14г   процесната декларация, а е подала такава едва на 03.10.14  с което е осъществила състава на чл. 355 ал.2 от КСО вр. чл. 5 ал.4 т.2 от КСО вр. чл.3 ал.3 т.2 от НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005 г. на Министерство на финансите. Горното обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателката.

В АУАН и в НП е описано точно, какво свое задължение не е изпълнила в срок жалбоподателката. За това нарушение   е наложено административно  наказание  на основание  чл.355 ал.2 от КСО.

Същевременно съдът намира, че по същество описаното нарушение представлява маловажен случай, тъй като към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е  дори коментирал и не го е   приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

Следва да се отбележи, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на издадено НП, да обсъди всички основания за обжалване на атакуваното наказателно постановление, дори и да не са наведени такива, вкл. и да подложи на съдебен контрол преценката на административно- наказващия орган относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

Правната норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Настоящият съдебен състав приема, че при определяне на маловажните случаи при административните нарушения, вкл. и за настоящия казус, следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК. Правната норма на чл.11 от ЗАНН урежда правната възможност по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, субсидиарно да се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. В ЗАНН законодателят не е дал легална дефиниция на понятието "маловажен случай", поради което следва приложимите критерии при определяне на дадено административно нарушение като "маловажен случай" да се изведат от чл.93, т.9 от НК. Легалното определение на "маловажен случай" по чл.93, т.9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

В процесното НП липсват мотиви, сочещи въз основа на какво, АНО е приел, че в случая не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, което от своя страна  препятства съда да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съобразявайки разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК, съдът намира, че преценката дали конкретно административно нарушение съставлява маловажен случай, е поставена в зависимост от липсата или незначителността на вредните последици, характера на вредните последици, ако такива са настъпили от нарушението, формата на вината, както и от всички смекчаващи отговорността обстоятелства. Причините, довели до осъществяване на конкретното противоправно деяние, обявено от закона за наказуемо с административно наказание, безспорно са ирелевантни за преценката относно неговата съставомерност, но не са без значение при преценяване на обществената му опасност.

 В случая, подаването на процесната декларация със закъснение очевидно не се дължи на желанието да бъдат укрити задължения.  На  03.10.14г., по собствена инициатива на жалбоподателката   е подала по интернет процесната декларация, макар и след законовия срок, но преди нарушението да бъде констатирано от съответните органи. Не без значение е и факта, че това е първо нарушение на жалбоподателката. А след като по-късното подаване на декларацията не е направено с цел да се избегне или да се забави заплащането на задължения, както и че от това закъснение не са произлезли никакви вреди за фиска,  то очевидно санкционираното деяние притежава обществена опасност, значително по-ниска от тази на обичайните административни нарушения от посочения вид.

 Освен това подаването на декларацията по собствени подбуди и преди констатиране на нарушението от съответните органи сочи, че целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН са постигнати преди да бъде санкционирано дружеството, което от своя страна обезсмисля налагането на наказанието. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в случая са налице визираните в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН предпоставки, и като не е приложил същата, административно наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че  наказателното постановление, предмет на обжалване по настоящото следва да бъде отменено.

 

Р  Е  Ш  И :

 

    ОТМЕНЯ наказателно постановление № 134009-F135350/19.01.2015г. на Директор на офис Шумен  при ТД на НАП – гр. Варна,  с което на основание чл.355 ал.2 от КСО на М.С.М. ЕГН **********  е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250лв  за неподадена в срок Декларация образец 6 за 2013г - нарушение на чл. 3 ал.3 т.2 от Наредба № Н -8 от 29.12.05г за съдържанието, сроковете, начина и реда  за подаване и съхранение на данни  от работодателите, осигурителите  за осигурените при тях  лица , както и от само осигуряващите се  лица във вр. чл. 5 ал.4  от КСО

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено

 

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: