Р Е Ш Е Н И Е
139/18.3.2015г., гр.
Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, ХІІ
състав
На двадесет и трети февруари 2015 година
В публично заседание в
следния състав:
Секретар: М.М.
като разгледа
докладваното от съдията ВАНД № 224/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Въз
основа всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се
установява следното: Жалбоподателят бил регистриран като земеделски
производител и в това си качество се явявал самоосигуряващо се лице. Въпреки че
не бил прекъснал дейността си, през периода 01-25.08.2014г. същият не подал
Декларация обр. 1 „Данни за осигуреното лице” за м. 07/2014г. Такава декларация
била подадена на 26.09.2014г., по електронен път. Впоследствие от В.И.М.-главен
инспектор по приходите била извършена проверка за спазване на данъчното и
осигурителното законодателство от страна на жалбоподателя, при която изложените
обстоятелства били установени. Тъй като не бил спазен законоустановения срок за
подаване на процесната декларация- до 25.08.2014г., на 20.11.2014г. проверяващият
съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за
това, че не е изпълнил задължението си да подаде Декларация №1 по чл.2, ал.1 от
Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за м.07 /2014г. в
законоустановения срок. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил
предявен и подписан без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН, но не били обсъдени от наказващия орган. Въз основа на съставения
акт на 09.01.2015г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с
което на И.Б. било наложено административно наказание “глоба” в размер на 250
лв. за нарушение на чл.5, ал.4 от КСО, във вр. с чл.3, ал.1, т.2, б.“а“ от
Наредба № Н-8/29.12.2005г.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото
доказателства: основно от разпита на свидетеля В.И.М., както и от приобщените
по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбоподателят е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.4, ал.3, т.4 от КСО,
тъй като упражнява дейност като регистриран земеделски производител. Според
разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и
работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за
приходите определени данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за
държавното обществено осигуряване и т.н. Разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба
№Н-8 конкретизира това задължение, като посочва, че работодателите,
осигурителите, както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в
компетентната ТД на НАП Декларация образец №1, в която се вписват посочените в
същата норма данни. Срокът за подаването на такава декларация от
самоосигуряващите се лица е посочен в чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата, а именно- до
25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях. В
случая процесната декларация е следвало да бъде подадена до 25.08.2014г. Безспорно
е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че това
задължение е изпълнено на 26.09.14г.- след изтичането на срока за това. При
това положение съдът намира, че жалбоподателят действително виновно е нарушил
разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО, във вр. с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №Н-8, като
наличието на нарушението правилно е констатирано в процесното наказателно
постановление. Санкцията също така е определена правилно, на основание чл.355,
ал.2 от КСО, предвиждащ специални наказания за лице, което не подаде в срок
декларация с данните по чл.5, ал.4 или декларация от самоосигуряващо се лице.
Наказанието е определено във фиксирания размер, предвиден в закона. Съдът
намира за неоснователни изложените в жалбата доводи, че не е посочена датата на
издаване на НП- такава е отбелязана достатъчно ясно, като правата на
санкционираното лице не са накърнени по никакъв начин. Съдът констатира обаче,
че срещу съставения акт е било депозирано възражение с вх.№6931-14/21.11.2014г.
/л.7 /. Макар и да е било подадено в законоустановения срок, същото не е било
обсъдено от наказващия орган, който е приел, че в тридневния срок не е постъпило
възражение и не е разгледал депозираното такова. По този начин наказващият
орган е ограничил правото на защита на жалбоподателя, като го е лишил от
възможността да упражни правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН. АНО също така не е
спазил и разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН и е лишил
административнонаказателното производство от пълнота и обективност.
Константната съдебна практика приема, че съществени са онези нарушения на
процесуалните правила, които ограничават правото на защита на наказаното лице или
които биха могли да доведат до различни констатации от тези, които са направени
от наказващия орган относно това кой е нарушителят и извършил ли е твърдяното
нарушение. Процесната непрецизност попада в категорията на описаните съществени
процесуални нарушения, поради което обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно. (В тази насока е и практиката
на съдилищата -Решение от 27.02.2006г. по КНАХД№819/2005г. на СГС и др.) В
Постановление №10/73г. на Пленума на ВС също така изрично се посочва, че въз
всички случаи, когато административнонаказващият орган обсъжда събраните
доказателства и възраженията на
нарушителя, е задължен да прецени необходимо ли е да извърши разследване на
спорните обстоятелства и ако е необходимо да извърши такова, за да се установи
обективната истина още в тази фаза на производството, т.е. съдебната практика
приема, че задължението да бъдат обсъдени направените възражения е абсолютно и
неизпълнението му води до незаконосъобразност на административнонаказателното
производство.
Отделно от изложеното, съдът намира, че случаят се явява маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН. В практиката си ШАС изрично
приема, че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен, когато съответното
административно задължение е било изпълнено от санкционираното лице доброволно
и по собствени подбуди, преди установяване по надлежния ред на факта на
неизпълнението му и преди иницииране на административно-наказателното
производство. Този факт, съчетан с липсата на каквито и да било данни в
резултат на закъснялото подаване на декларацията да са настъпили неблагоприятни
последици, както и обстоятелството, че се касае за първо нарушение от
съответния вид, сочат на по-ниска степен на обществена опасност на
констатираните деяния, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този
вид (Решение №361 по КАНД№281/2013г.) В цитираното решение се изтъква също, че целта
на налагане на административно наказание е да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правов ред. В случая нарушителят е
предприел действия за изпълнение на задължението си по собствени подбуди и
преди подвеждането му под административно-наказателна отговорност, което
означава, че визираната в чл.12 от ЗАНН цел на наказанието е постигната много
преди факта на неговото налагане. Жалбоподателят също така е упълномощил лице,
което има електронен подпис, да подава от негово име съответните декларации /видно
от показанията на разпитания свидетел/ и на практика процесната декларация е
била подадена несвоевременно именно от пълномощника. Действително, по аргумент
от чл.7, ал.2 от ЗАНН на наказание подлежат и непредпазливите деяния, като
жалбоподателят е следвало да упражни контрол върху действията на упълномощеното
лице. Деянията извършени по непредпазливост обаче се отличават с по-малка
тежест от умишлените такива, което е следвало да бъде отчетено от наказващия
орган. Предвид изложеното, с оглед
особеностите на случая, съдът намира, че процесното нарушение се отличава с
по-малка тежест от останалите такива от този вид и следва да бъде счетено за
маловажно, като санкция от 250 лева очевидно не съответства на тежестта на
нарушението и не може да бъде възприета като справедлива, още повече, че се
касае за сравнително неголямо закъснение от около месец.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на
процесуалните правила и при неотчитане условията за приложение на чл.28 от ЗАНН,
поради което следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 132306-F133659/09.01.2015г. на Директора на Офис Шумен при ТД на НАП -Варна, с което на И.Р.Б. ***, с ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.355, ал.2 от КСО, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 лв., като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: