Р Е Ш Е Н И Е

189/22.4.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд в открито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Диана Георгиева

при участието на секретаря В И., като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 297 по описа на ШРС за 2015 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 165/2014 г. на Началник на Митница Варна, с което на В.И.В., живущ ***, с ЕГН ********** е наложено наказание “глоба” в размер на 4 129,50 лева, на основание чл.126 от ЗАДС и на основание чл.124,ал.1 от ЗАДС са били отнети в полза на държавата стоките, предмет на нарушението. Жалбоподателят сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като са налице съществени нарушения на процесуалните правила – чл.40, чл.42, чл.43, чл.44, чл.57, чл.52 и чл.54 от ЗАНН, както и Наредбата за средствата за измерване, коит подлежат на метрлогичен контрол и Наредба № 3 от 18.04.2006г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки. В жалбата се оспорва компетентността на актосъставителя и издателя на атакуваното НП, като се твърди още, че не са нарушени, сочените в АУАН и НП, правни норми. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно. Жалбоподателят се явява лично и с упълномощен представител в съдебно заседание, който изцяло поддържа жалбата.

Процесуалният представител на Митница Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61,ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.02.2014г. във връзка с Досъдебно производство № 160/2014г. по описа на РП гр. Плевен, митническите служители – свидетелите В.П., А.А. и М.Р. били уведомени по телофона, че в частен имот, находящ се в гр. Шумен, комплекс „Херсон“, на терасата имало голямо количество алкохол. Когато тримата свидетели пристигнали в апартамента, било извънработно време и заварили жалбоподателя В. и служители на полицията. В хода на проверката, свидетелите установили, че на южната тераса на апартамента на жалбоподателя се намирали 19 броя пластмасови туби с различна вместимост, пълни с течност с аромат на алкохол. Съдовете били с различна вместимост, с етикетчета за вида и качеството на съдържанието – например ракия Ябълка и градуси или ракия Сливи и градуси. За намереното количество алкохол жалбоподателят В.В. не представил документи, доказващи заплащането на акциза и дал обяснения, в които изтъкнал, че ракията е негова и на негови роднини, която донесъл в апартамента от лозето си, защото там се крадяло и била придобита в периода през последните 15-20 години. За извършената проверка свид. В.П. съставил Протокол за осъществени контролни действия на лица, извършващи дейности с акцизни стоки № 498 от 13.02.2014г., както и Опис на иззети стоки към него. На 18.02.2014г., свидетелите В.П. и М.Р., в присъствието на жалбоподателя В.В. извършили измерване на количеството и алкохолното съдържание на течност с мирис на алкохол на отразените в Описа на иззети стоки. Измерването било направено с Алкохоломери /спиртомери/ модел „Ludwig Schneider“ Германия, идентификационен № 9037, с обхват 30-40%vol, Свидетелство за проверка № 523-07-ФХ/2000 от м.05.2000г. на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ и модел „Ludwig Schneider“ Германия, идентификационен № 8723, с обхват 40-50%vol, Свидетелство за проверка № 432-07-ФХ/2000 от м.05.2000г. на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел – София. Измереното общо количество било 428,85 литра, а алкохолното съдържание - от 42,20 %Vol до 52,50 %Vol.

На 04.04.2014г. в Митническо Бюро гр. Шумен се явил жалбоподателя В. и депозирал писмено Обяснение с вх. № 32-28293/04.04.2014г., с приложени към него, 28 броя копия на различни документи, от които 22 броя били Акцизни данъчни документи. На 04.04.2014г. свидетелят В.П. съставил Акт за установяване на административно нарушение № 132 срещу жалбоподателя В.И.В., в негово присъствие, който го подписал със следното възражение: „Към момента имам“. В АУАН № 132 от 04.04.2014г., актосъставителят вписал, че за нарушението констатирано на 13.02.2014г. – държи акцизни стоки – алкохол, без данъчен документ или фактура или митническа декларация или придружителен административен документ или друг документ, удостоверяващ плащането на акциза, след което подробно са изброени под 19 точки, съдовете пълни с течност с мирис на алкохол със тяхното количество и алкохолно съдържание, жалбоподателя В.в. следва да носи отгворност за нарушение по чл.126 от Закона за акцизите и данъчните складове. Изготвено било Становище от експерт в отдел “Акцизи” при Митница Варна за определяне дължимия акциз към 13.02.2014г. за общия дължим акциз за измереното общо количество 428,85 литра течност с мирис на алкохол и с различно алкохолно съдържание, подробно описани, според което общата сума на дължимия акциз е 2 196,31 лева.

На 15.07.2014г. било издадено Наказателно постановление № 165/2014 от Началник на Митница Варна, с което на В.И.В., с ЕГН ********** *** били наложени: глоба в размер на 4 129,50 /четири хиляди сто двадесет и девет лв. и петдесет ст./ лева на основание чл.126 от ЗАДС и на основание чл.124,ал.1 от ЗАДС били отнети в полза на държавата стоките предмет на нарушението – течност с мирис на алкохол в ПВЦ туби с различна вместимост със съдържание 402,62 литра, представляваща остатъка от общо 428,85 литра иззет алкохол и 26,23 литра с платен акциз по АДД 252/11.02.2014г..

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, присъединени на основание разпоредбата на чл.283 от НПК, както и от гласните – разпитаните в съдебно заседание актосъставител и свидетели.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в хода на административно – наказателното производство не е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Производството е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта, лице. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че правилно и законосъобразно административно-наказващият орган е приел, че е реализирано нарушение по чл.126 от ЗАДС. Административнонаказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и правилно го е санкционирал съобразно разпоредбата на чл.126 от ЗАДС. Наложената санкция е императивно определена от закона - двойния размер на дължимия акциз. Деянието е осъществено за първи път, поради което и санкцията е определена по първото предложение на чл.126 ЗАДС.

По възраженията - Съдът намира за неоснователно възражението на представителя на жалбоподателя, касаещо устройството, с което е установено алкохолното съдържание на течността. Държането на 19 броя ПВЦ туби с различна вместимост с ракия на яжната тераса на в собствения апартамент не се оспорва от жалбоподателя В., поради което е безспорно между страните. Съгласно чл.4,т.1 от ЗАДС, акцизни са стоките по чл.2 от закона, а съгласно чл.2,т.1 от ЗАДС, на облагане с акциз подлежат алкохолът и алкохолните напитки. Жалбоподателят не оспорва констатацията, че установеният алкохол е етилов. Това се потвърждава, както от неговите обяснения, така и от разпитаните свидетели, водени от негова страна. По делото е представено свидетелство за проверка на алкохоломера № 523-07-ФХ/2000 от м.05.2000г на ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО София и Свидетелство за проверка № 432-07-ФХ/2000 от м.05.2000г. на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел – София. Освен това съдът установи, че в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване към Българския институт по метрология под № 2875 и № 3014 са вписани «гама алкохоломери в % по обем с термометър» с обхват на отделните типопредставители на гамата: от 0% до 10% по обем; от 10% до 20% по обем; от 30% до 40% по обем; от 60% до 70% по обем; от 80% до 909% по обем; от 90% до 100% по обем; с производител Ludwig Schneider GmbH и Co.KG - Германия, каквито са и описания алкохоломери в материалите по делото. В регистъра изрично е отразено, относно срок за валидност - безсрочно. Измерването на алкохолният градус е било извършено от държавен инспектор и инспектор МРР Варна, в присъствието и на жалбоподателя В. на 18.02.2014г., за което е бил изготвен и сътветния Протокол за установено количество и алкохолно съдържание № 32-6980/18.02.2014г. В чл. 4 от сочената от представителя на жалбоподателя Наредба № 3/18.04.2006г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки изрично е посочено, че "митническите власти имат право да вземат проби...", без това да е задължително, т.е липсва императивна норма, както и норма, която да въвежда лабораторния анализ като единствен способ за установяване на вида и алкохолното съдържание на алкохола. Още повече, както бе посочено по-горе, самият жалбоподател не е оспорвал сдържанието на държаните от него общо деветнадесет ПВЦ туби с различна вместимост.

В процесния случай по делото е безспорно установено, че от страна на жалбоподателя не са представени доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин как е придобито процесното количество етилов алкохол, респективно с какъв документ и дали е платен и обезпечен дължимия акциз за това количество. Правилно и законосъобразно, АНО е взел предвид представения като доказателство АДД № 252/11.02.2014г. за 26 литра ракия при 46%Vol, издаден на името на В.И.В., като това количство е приспаднато от установеното общо, както и дължимия за него, акциз. Останалите представени писмени доказателства – 20 броя АДД не са взети предвид от АНО, като са изложени подробни мотиви за това, които настоящия съдебен състав напълно споделя и намира, че същите не водят до безспорния извод, че касаят установеното количество алкохол, държано от жалбоподателя. В тази насока, следва да се посочи, че нормите на ЗАДС и правилника по прилагането му въвеждат строга отчетност на документацията, свързана с производството, съхранението, продажбата и държането на акцизни стоки, като законодателят е вменил задължение на лицата извършващи дейност с акцизни стоки /производство, съхранение, държане и т.н./ да притежават съответния писмен документ, установяващ начисляването, плащането или обезпечаването на дължимия акциз за съответната акцизна стока, какъвто не се установи да е налице в процесния случай.

НП е издадено за извършено нарушение по чл. 126 от ЗАДС, в която норма се съдържат няколко хипотези, една от които е, когато се държат акцизни стоки без данъчен документ или фактура, или митническа декларация или придружителен административен документ, или друг документ, установяващ плащането, начисляването или обезпечаване на акциза. Самият факт на държане на такива стоки без придружителен документ е административно нарушение и осъществява състава на чл. 126 от ЗАДС. Безспорно установено е, че в конкретният случай се касае за акцизни стоки. Към момента на извършване на проверката, както и в срока по чл. 44 ЗАНН, а и в последствие в хода на съдебното производство е представен съответен документ само за 26 литра ракия, издаден на името на жалбоподателя, който е бил взет предвид от наказващия орган, поради което са нилице обективните елементи от състава на нарушението.

В процесното НП, АНО е изложил мотиви защо не преценява конкретното административно нарушение като маловажен случай, които настоящия съдебен състав споделя. Нормата на чл.126б,ал.2 от ЗАДС указва кои са маловажните случаи - само и единствено, ако двойния размер на акциза не надвишава 50 /петдесет/ лева. Наличието на специалната норма в ЗАДС за маловажен случай изключва приложението на нормата на чл.28 от ЗАНН. И двете норми са озаглавени “маловажни случаи” при осъществяване на административни нарушения, но нормата на чл.28 от ЗАНН е обща такава и касае всички случаи на извършени административни нарушения, докато нормата на чл.126б,ал.2 от ЗАДС е специална и се отнася само и единствено за извършени нарушения по ЗАДС и то на точно посочени в нормата, такива, т. е. специалната норма на чл.126б,ал.2 от ЗАДС при определяне на маловажност на случая е с превес над общата такава по чл.28 от ЗАНН и при установяване на извършено нарушение, посочено в текста на чл.126б,ал.1 от ЗАДС, следва да се приложи специалната норма, касаеща “маловажен случай”.

Тъй като за да се приложи последната е поставено ограничение от страна на законодателя – само ако двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 50 лева, а в настоящия случай той е 2 064,75 лева, т. е. нормата е неприложима.

Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 165/2014г. от 15.07.2014 г. на Началник Митница Варна, с което на В.И.В.,***, * * * на основание чл.126 от ЗАДС и чл.124,ал.1 от ЗАДС са наложени: глоба в размер на 4 129,50 /четири хиляди сто двадесет и девет лв. и петдесет ст./ лева и са отнети в полза на държавата стоките предмет на нарушението – общо седемнадесет съдове, с общо количество 402,62 литра алкохол с различна концентрация.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :