Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 317/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Т.Г.Х. *** срещу Наказателно постановление № 15-0869-000045/24.01.2015г. на началника на група към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.179, ал.2 от ЗДП, както и “глоба” в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП. Жалбоподателят привежда доводи за наличие на съществени противоречия на материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени частично наказателното постановление, както и да намали наложените за второто нарушение санкции до законоустановения минимум.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 13.01.2015г., около 11,30 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с ДК№ Н 4442 ВМ по ул.”Съединение” в гр.Шумен, в посока от бул.“Ришки проход“ към бул.”Велики Преслав”. На кръстовището на посочения булевард и улицата, по която жалбоподателят се движел, същият спрял поради наличието на пътен знак „Б-2”. Кръстовището по начало било регулирано със светофарна уредба, която обаче в този момент не работела и организацията на движението се осъществявала посредством пътни знаци и съобразно общите правила на ЗДП. Същевременно по бул.”Велики Преслав”, в посока - кв.“Дивдядово“ се движел учебен автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК№ Н3100 ВМ, управляван от св.Б.С.Б..*** обозначен като път с предимство, поради което св.Б. се престроила от лявата лента за движение, / за завиване наляво/, към дясната такава / за движение направо и надясно/, след което продължила напред. Учебният автомобил навлязъл в кръстовището, като вляво от него имало автомобили, които изчаквали, за да предприемат завой наляво. В този момент обаче жалбоподателят също навлязъл в кръстовището и продължил по ул.“Съединение“, без да пропусне движещия се по пътя с предимство учебен автомобил. При навлизането си в кръстовището управляваният от санкционираното лице автомобил се явил препятствие за учебното МПС, което довело до съприкосновение между двата автомобила, като л.а.“Фолксваген Пасат“ със задната си дясна част престъргал предната броня и предната решетка на учебния автомобил. Двете МПС преустановили движение, като жалбоподателят и св.Е.Й.-собственик на учебния автомобил, слезли да огледат щетите. След като разменили няколко реплики, свидетелката се върнала до автомобила си, за да вземе телефон и да съобщи за случилото се на контролните органи. Въпреки че между тях не било постигнато съгласие във връзка с обстоятелствата около произшествието обаче жалбоподателят се качил в своя автомобил и потеглил. На мястото на инцидента пристигнали полицейски служители, които след направена справка, установили самоличността на нарушителя и същият бил поканен да се яви в сектор „Пътна полиция“-гр.Шумен. След извършена проверка на всички обстоятелства на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че не е спазил правилата за предимство, с което е причинил ПТП, както и за това, че не е изпълнил задължението си като участник в ПТП и е напуснал мястото, без да уведоми службата за контрол. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 24.01.2015г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Т.Х. била наложена глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДП, както и глоба в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за два месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите П.С.П., К.К.В., Е.В.Й., Ж.К.М. и Б.С.Б., от заключението на назначената съдебна автотехническа експертиза, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите като цяло следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същите се потвърждават и от останалите доказателства по делото, при което липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото като веществено доказателство е приложен и компактдиск, съдържащ видеозапис на настъпилото произшествие. Последният не е изготвен по реда на НПК и не представлява веществено доказателствено средство по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС).

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.50 от ЗДП на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. В случая пътят, по който се е движел жалбоподателят, е бил сигнализиран с пътен знак „Б-2”-„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”. Жалбоподателят е потеглил, без да пропусне движещия се по пътя с предимство учебен автомобил, с което е предизвикал ПТП-обстоятелство, което по начало не се оспорва от страна на санкционираното лице. При това положение съдът приема, че същият действително е нарушил посочената разпоредба, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с настоящото наказателно постановление. Процесуалният представител на жалбоподателя счита, че последният не е извършил виновно административно нарушение, тъй като е спрял на знак „стоп”, а след това е потеглил, тъй като е бил „пуснат“ да премине от завиващите наляво автомобили. Изложените доводи не могат да бъдат споделени. Жалбоподателят е санкциониран за нарушаване на правилата за предимство, а не за несъобразяване с пътните знаци, при което е правно ирелевантно обстоятелството в конкретния случай дали същият е спрял на посочения знак. В същото време съдебната практика приема изрично, че водачите на моторните превозни средства, с оглед характера на упражняваната от тях дейност, представляваща източник на повишена опасност, са задължени по начало точно да възприемат и съответно да реагират на пътните условия и пътните ситуации. Те трябва да бъдат сигурни в наличността или отсъствието на определени фактори, които имат непосредствено и съществено влияние върху безопасността на движението. Липсва ли сигурност в това отношение, решение за движение /маневра/ в никакъв случай не трябва да бъде взето. Когато водачът, въпреки обективната възможност да възприеме правилно пътната обстановка или при неувереност предприеме движение, прави необоснована преценка на налично безопасно движение (в този смисъл е Решение № 534 от 21.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 587/2009 г., III н. о., НК). Не може да се счете също така, че водачът на учебния автомобил е допринесъл за настъпването на произшествието, тъй като не е успял да го предотврати поради недостатъчна опитност. Учебният автомобил се е движел напълно правомерно и неговият водач не е допуснал нарушения. От заключението на съдебната автотехническа експертиза също така е видно, че водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ не е могъл да избегне настъпването на ПТП, при което изложените доводи в тази насока следва да бъдат счетени за неоснователни.

Санкцията за това нарушение е определена правилно, в минималния размер, предвиден в закона, на основание чл.179, ал.2 от ЗДП, предвиждащ специално наказание за водач, който поради неспазване на правилата за предимство причини ПТП, какъвто е и настоящият случай. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не споделя доводите за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при посочването на санкционната норма. Действително, същата е бланкетна и препраща към първата алинея на чл.179 от ЗДП, поради което е следвало да се уточни при наличието на коя от описаните в отделните точки хипотези е наложено наказанието. Според константната практика на ШАС обаче критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице /в този смисъл е решението по КАНД№52/09г. и др./. При положение, че в обстоятелствената част на наказателното постановление достатъчно пълно и ясно е описано какво нарушение е вменено на жалбоподателя, съдът намира, че констатираната непрецизност на практика не е накърнила процесуалните права на последния. Допуснатото процесуално нарушение е формално и не е дотолкова съществено, че да обуслови отмяната на наказателното постановление в тази му част. Наказанието за първото от описаните нарушения също така е определено в минимален размер, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.Предвид изложеното съдът намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваното наказателно постановление в частта, с която е наложено наказание за първото от извършените нарушения.

Съдът счита също и че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДП като участник в ПТП, при което са причинени имуществени вреди. Посочената разпоредба задължава участниците в произшествие, в случаите, когато няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да не напускат местопроизшествието и да уведомяват съответната служба за контрол към МВР. Безспорно е установено, предвид събраните по делото доказателства и основно от показанията на свидетелите Й., М. и Б., че жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение, като е потеглил с автомобила си, въпреки че между него и св.Й. не е постигнато съгласие относно обстоятелствата, свързани с произшествието. При така установеното съдът намира, че Х. действително виновно е нарушил посочената разпоредба, за което правилно и законосъобразно е санкциониран на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП, предвиждащ специално наказание за водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП. Съдът намира обаче, че наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието за това нарушение. Следвало е да бъдат отчетени особените затруднения за водачите при преминаването на кръстовището поради неработещата светофарна уредба, възрастта на нарушителя и неособено високия размер на причинените щети, при което съдът намира за законосъобразно наказанията да са в минималния размер, предвиден в закона, а именно-глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Известните непрецизности в акта, затрудняващи в някаква, макар и незначителна степен, изясняването на неговото съдържание и посочени от представителя на жалбоподателя, са преодолени в издаденото наказателно постановление по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.

По отношение направените в съдебно заседание разноски за назначената съдебно-графична експертиза, съдът отчете задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №3/1985г. на ОСНК, според което ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. Поради това жалбоподателя следва да бъде осъден по реда на чл.189, ал.3 от НПК, който следва да намери субсидиарно приложение, да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 160 лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 15-0869-000045/24.01.2015г. на началника на група към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен, като намалява размера на наложеното на Т.Г.Х. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП, административно наказание „глоба“ от 80 лева на 50 лева и намалява размера на наложеното административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от два месеца на един месец.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 15-0869-000045/24.01.2015г. на началника на група към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен в останалата му част, като законосъобразно.

На осн. чл.189, ал.3 от НПК осъжда Т.Г.Х. ***, ЕГН:********** да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 160,00 /сто и шестдесет / лева и пет лева такса за издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: