Р Е Ш Е Н И Е

239/19.5.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и втори април през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №371 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №В-0031281/21.01.2015 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, /с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД/, с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от С.Е.В. е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.222А от ЗЗП за нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание не се явява представител.

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София /бивш „КОСМО БЪЛГАРИЯ МОБАЙЛ“ ЕАД“ извършва търговска дейност в обект за продажба на мобилни апарати и аксесоари и телекомуникационни услуги – магазин „ТЕЛЕНОР“, щанд „ИНТЪРНИТИ“, находящ се в гр.Шумен, бул.”Симеон Велики” №28. Потребителят В.Б. на 31.07.2014 год. закупила от търговеца мобилен телефон, модел “HUAWEI ASCEND Y511 BLACK” чрез Договор за лизинг и допълнително споразумение по програма „ЗАЕДНО“ към Договор за мобилни услуги. Поради повреда в апарата, изразяваща се в проблем при работа на функциите ON/OFF на 01.10.2014 год. лицето е предявило рекламация, обективирана в сервизен протокол №501589926, в който като особени белези на телефона при приемането му било отбелязано – следи от употреба. След отстраняване на повредата телефонът е бил върнат на потребителя на 18.10.2014 год., като в протокола за ремонт №201257691, като заключение било отбелязано „REPAIR“ – поправен с акт за удовлетворяване на рекламация.

На следващия ден – 19.10.2014 год., тъй като телефонът отново дал същия проблем, бил предаден от потребителя в същия търговски обект за ново отремонтиране. При приемането му бил съставен Сервизен протокол №501595697. Апаратът бил върнат на Б. на 28.10.2014 год., след отремонтиране с акт за удовлетворяване на рекламация .

На 31.10.2014 год. апаратът проявил същия дефект, поради което отново била предявена трета по ред рекламация, която била заведена с №501599889. В гаранционната карта извършения ремонт е бил описан като SW – софтуерен ъпдейт, като телефонът след отремонтиране с акт за удовлетворяване на рекламация бил върнат на 24.11.2014 год.

Още на същия ден – 24.11.2014 год. телефонът отново дал същия дефект, поради което за четвърти път бил изпратен за ремонт, като потребителката на същата дата е направила искане да й бъде възстановена заплатената за апарата сума. На 28.11.2014 год. потребителката е получила отказ да й бъда възстановена сумата. На 09.12.2014 год. подала жалба до КЗП.

По този повод на 11.12.2014 год. в търговския център на дружеството на посочения по-горе адрес била извършена проверка от служители при КЗП – РД – Варна, гр.Шумен. Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол №К-0187506/11.12.2014 год., с който представител на дружеството е бил поканен да се яви на 17.12.2014 год. за представяне на допълнителни писмени доказателства и становище по искането на лицето Б. за възстановяване на заплатената от нейна страна сума. На 17.12.2014 год. в КЗП – РД – Варна, в гр.Шумен се е явил упълномощен представител на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София, като е представил становище, в което отново заявяват, че считат, че не се налага възстановяване на заплатената от потребителката сума. Това обстоятелство е документирано в Протокол за проверка на документи №К-0059738/17.12.2014 год. към Констативен протокол №К-0187506/11.12.2014 год.. На същата дата за констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател е съставен акт за установяване на административно нарушение №К-0031281/17.12.2014 год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.114, ал.3 от Закона за защита на потребителите. Актът е бил съставен в присъствие на упълномощено от дружеството лице, като същият е подписал акта, без да изложи възражения по него. Впоследствие дружеството не се е възползвало от законното си право и не е депозирало и допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно №В-0031281/21.01.2015 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от С.Е.В. е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.222А от ЗЗП за нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Н.И.Й. и на свидетелката М.Р.В. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството действително е извършило визираното в акта и в наказателното постановление административно нарушение, по следните правни съображения:

Безспорно установено по делото е, че “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София се явява търговец по смисъла на §13, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП и съгласно разпоредбата на чл.114, ал.3 от същия закон е имал задължението да удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови заплатената от потребителя сума, когато след като е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока, в рамките на срока на гаранцията по чл.115, е налице следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба.

В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че търговецът е извършил три последователни ремонта на закупения от потребителката мобилен телефон, като се касае за една и съща повреда – проблем при работа на функцията ON/OFF и изключване на телефона, както и че след удовлетворяване на третата рекламация телефонът отново е дал същия дефект, поради което същият е бил оставен в обекта за отремонтиране четвърти път. Не се спори между страните и че тези действия са били извършвани в срока на гаранцията по чл.115 от ЗЗП. Следователно потребителят е бил в правото си, да иска разваляне на сключения договор и възстановяване на заплатената от негова страна сума. Поради изложеното, настоящия състав намира, че дружеството-жалбоподател неправомерно е отказало възстановяване на сумата и по този начин на 28.11.2014 год. е допуснало неизпълнение на задължението, визирано в разпоредбата на чл.114, ал.3 от ЗЗП /в сила към датата на извършване на нарушението/. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.222А от ЗЗП. При индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган се е съобразил с обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и отчитайки тежестта на нарушението е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на минимума, предвиден в разпоредбата на чл.222а от ЗЗП.

Съдът не споделя възраженията, изложени от страна на дружеството-жалбоподател в жалбата относно неприложимостта на разпоредбата на чл.114, ал.3 от ЗЗП, доколкото сключения между страните договор е договор за лизинг и същия не може да бъде третиран като договор за продажба. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че Договорът за лизинг е с предмет временно и възмездно ползване на устройството и право да се придобие собствеността върху същото след изплащане на всички лизингови вноски, което впоследствие е дефектирало. В това си качество лизингополучателят представлява "потребител" по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност - и правото на рекламация, на което кореспондира неотменимото задължение на търговеца да приведе стоката в съответствие със сключения договор, при невъзможност и след три поредни рекламации и да възстанови заплатената сума. В този смисъл, при създаването на закона законодателят е съобразил спецификите на обществените отношения, подлежащи на трайна уредба и факта, че клиентът се явява икономически по-слабия субект в договорните отношения, поради което е създал цялостен механизъм за защита на неговите интереси, централно място сред които заема правото да се предяви рекламация по отношение на стока, несъответстваща на договореното и правото да се иска разваляне на договора, респективно възстановяване на заплатената сума. Защитата на правната сфера на потребителя е въздигната и в основна цел на закона, видно от съдържанието на чл.1 от ЗЗП. Именно в контекста на изложеното следва да бъде разглеждан повдигнатият пред настоящата инстанция спор по отношение на претенцията за разваляне на договора, респективно възстановяване на заплатената от страна на потребителя сума, каквато искане е било отправено от потребителя до търговеца. От формална гледна точка, ако законовите разпоредби се тълкуват стеснително и изолирано, без да бъдат отчетени конкретните особености на казуса и без да бъде изследвана логическата връзка между тях, би могло да се приеме, че в обхвата на нормата на чл. 113 и чл.114 от ЗЗП е само договорът за продажба. Подобно тълкуване обаче не може да бъде споделено, тъй като не съответства на законодателния смисъл, целящ защитата на правната сфера на потребителя. От съществено значение е обстоятелството, че дружеството няколкократно е възприело самото искане за рекламация като отговарящо на нормативните изисквания, отстранило е три пъти констатирания дефект, поради което и при появя на същия за четвърти пореден път, в рамките на срока по чл.115 от ЗЗП неизбежно е следвало да изпълни задължението си по чл.114, ал.3 от ЗЗП и да възстанови на потребителя заплатената от негова страна сума, разваляйки сключения между тях договор. А поради изложеното съдът намира за неоснователно изложеното в жалбата възражение, че дружеството не следва да носи административно-наказателна отговорност за посоченото в наказателното постановление нарушение. В тази насока и е константната практика на ШАС и по-конкретно Решение №322 от 13.10.2014 год. на АДмС-Шумен по к.а.н.д. №285/2014 год., Решение № 364 от 11.07.2013 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 280/2013 год., Решение № 227 от 7.05.2013 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 92/2013 год. и др.

Съдът намира за неоснователни и изложените от страна на жалбоподателя твърдения за допуснати процесуални нарушения в хода на административното производство, свързани с факта, че дружеството-жалбоподател не е било надлежно представлявано, респективно, че акта за установяване на административно нарушение не е бил връчен на редовно упълномощен представител на дружеството. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че в хода на административното производство, в това число и в хода на съставяне и връчване на акта за установяване на административно нарушение, дружеството е било представлявано от лицето Д.Ч.Д.. Видно от представеното като писмено доказателство по делото пълномощно посоченото лице е било редовно преупълномощено от адв.В.Т.К., която в качеството си на пълномощник е упълномощила същото да представлява дружеството пред КЗП при извършване на конкретно посочени действия, в това число и да получава и подписва актове за установяване на административни нарушения, констативни протоколи, наказателни постановления и др. При преценка на представените пълномощни съдът съобрази обстоятелството, че същите, в това число и пълномощните представени от страна на дружеството-жалбоподател с жалбата и заверени от името на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София съдържат предишното наименование на дружеството. В същото време обаче, видно от представеното извлечение от търговския регистър и от извършена служебна справка в същия, е налице правоприемственост между двете дружества като “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София е правоприемник на „КОСМО БЪЛГАРИЯ МОБАЙЛ“ ЕАД, при идентичност на представителната власт, седалището и останалите вписани в регистъра обстоятелства. Поради което съдът намира, че дружеството е било редовно представлявано в хода на административното производство, доколкото именно след изпратените им съобщения от страна на дружеството-жалбоподател са били представени именно посочените пълномощни с участие на лицата, вписани в същите.

С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №В-0031281/21.01.2015 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, /с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД/, с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от С.Е.В. е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.222А от ЗЗП за нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: