Р
Е Ш Е Н И Е
283/10.6.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На десети юни през
две хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: С.А.
Като разгледа докладваното от районния
съдия
НАХД
№ 389
по описа на ШРС за 2015г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 0885505 от 01.11.2014г., издаден от
ОД на МВР – Шумен, с който на Г.Р.Б., ЕГН **********,*** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на
основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Жалбоподателката моли съда да постанови решение, с което да отмени електронния
фиш като незаконосъобразен.
В съдебно заседание не се явява лично.
За нея в първото съдебно заседание се явява упълномощен представител –Д.П.Б., съпруг.
В останалите проведени по делото съдебни заседания жалбоподателката не се явява
лично и не изпраща представител.
Процесуалният представител на
административно-наказващият орган, издал електронния фиш, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да
отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваният електронен
фиш. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.
По делото няма доказателства за датата
на връчване на електронния фиш на жалбоподателката, като от приложеното писмо
от ОДМВР-гр.Шумен е видно, че наказващият орган не разполага със съответно
известие за доставяне. При липсата на възможност за установяване на датата на
връчване на фиша и в съответствие с принципа за най-благоприятно третиране на
санкционираното лице следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок от
надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от
НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката Г.Р.Б. на 01.11.2014г. в
10.57 часа управлявал лек автомобил, марка “Ауди А4”, с рег. № РВ 3246 АХ, като се движела по главен път І-2,
км.112+737. В района на бензиностанция „ШЕЛ”, където с пътен знак В-26 било
въведено ограничение на максимално разрешената скорост за движение от 60
км/час., процесният автомобил се движел със скорост от 96 км/ч.
Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с
автоматизирано техническо средство – стационарна радарна система тип „MULTA RADAR”,
№ 00209D32D447. Впоследствие бил
издаден електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия К, № 0885505 от 01.11.2014г. от ОД на МВР – гр.Шумен, с който на
Г.Р.Б., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 150 /сто и петдесет/ лева на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр.
чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП. Същият бил връчен на жалбоподателката.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на свидетелят И.П.П. – свидетел по техническото
обработване и изпращане на снимката, на
базата на която е съставен електронния фиш, както и от присъединените на
основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на
свидетелят И.П.П. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви
и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП допустимата скорост на движение в извън населени места е 90 км/ч., а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с
пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата –
01.11.2014г. в 10.57 часа лек автомобил марка “Ауди А4”, с рег. № РВ 3246 АХ се
е движел по главен път І-2 км.112+737, като в района на бензиностанция „ШЕЛ”, в
зоната на действие на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за скоростта на
движение до 60 км/ч, се е движил със скорост 96 километра в час. Съгласно разпоредбата
на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с
техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От
материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било
заснето с автоматизирано техническо средство – стационарна радарна
система тип „MULTA RADAR”,
№ 00209D32D447. Системата е заснела и записала скорост на
движение на автомобила на жалбоподателя 99 км/ч., като след приспадане на
допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита
96 км/ч. По делото като писмено доказателство са представени ксерокопия на
снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че
посочената скорост е била засечена на 01.11.2014г. в 10.57 часа, както и че
регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената
скорост е РВ 3246 АН. Доколкото посочените снимки са изготвени със система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер
на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено доказателство по
смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно от представеното като писмено
доказателство по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
Протокол от проверка № 152 -ФМИ/12.09.2014г., системата за видеоконтрол е
одобрена и въведена в експлоатация и същата е регистрирала грешка при измерване
на скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч.
От представената като писмено
доказателство по делото Справка за собственост на МПС се установява, че с
посочения регистрационен номер в
системата на Сектор КАТ е регистриран лек автомобил марка “Ауди А4” с рег. № РВ
3246 АХ, собственост на Г.Р.Б., ЕГН **********. С оглед на изложеното се налага
извода, че автомобилът, собственост на жалбоподателката се е движел с посочената скорост от 96 км/ч. и то в рамките на
ограничението, въведено с пътен знак В-26, при което следва да се приеме, че
наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а
именно чл.21, ал.2 от ЗДвП. За посоченото нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП предвижда
“глоба” в размер от 150 лева за водач, който превиши разрешената максимална
скорост в извъннаселено място и превишението е в границите от 31 до 40 км./ч.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния
размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на
обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения на
нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. От разпита на свидетеля И.П. става
ясно, че на 01.11.2015г. на съответно разстояние са били поставени табели с
надпис „видеоконтрол“, при което следва да се приеме, че към момента на
нарушението процесното стационарно техническо средство е било обозначено с
информационни табели, предупреждаващи за контрол на скоростта с технически
средства, в съответствие със задължителните тълкувания, дадени в Тълкувателно
решение № 1/2014г. на ОСНК на ВКС.
Съдът намира за неоснователни доводите,
изложени в жалбата, за наличието на съществени нарушения на процесуалния закон,
тъй като електронният фиш не притежавал необходимите реквизити. При издаването
на обжалвания фиш е спазена формата на утвърдения от министъра на вътрешните
работи образец на електронен фиш, като в достатъчна степен става ясно на кое
лице е наложена санкцията, а именно - на собственика на процесното МПС. В този смисъл съдът съобрази
обстоятелството, че по отношение съдържанието и реда за издаване на електронния
фиш е налице специална регламентация, уредена в разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, която изключва приложението на общите норми, касаещи съдържанието на
наказателното постановление, като в настоящия случай съдът намира, че са
спазени всички нормативни изисквания по установяване на нарушението и налагане
на съответната санкция. В същото време при елементарен прочит на електронния
фиш се вижда, че същият съдържа както ЕГН на физическото лице – жалбоподател, а
така също и неговия постоянен адрес.
Съдът не кредитира и твърденията на
процесуалният представител на
жалбоподателя за недоказаност на описаното в електронния фиш нарушение.
С оглед на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства и
по-конкретно от изготвения снимков материал, следва да се приеме за установено,
че автоматизираното техническо средство – стационарна
радарна система тип „MULTA RADAR”,
№ 00209D32D447, респективно и лекия автомобил, управляван
от жалбоподателката в момента на заснемането са се намирали на главен път І-2,
на км.112+737. В същото време от разпита на свидетеля И.П. се установява по
безспорен начин, че нарушението е извършено, именно в зоната на действие на
пътен знак В-26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км.ч.
Водим от горното, съдът намира, че обжалваният
електронен фиш се явява законосъобразен и правилен, а установеното в него
нарушение за доказано, поради което същия следва да бъде потвърден изцяло, а
жалбата - оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство серия К, № 0885505 от 01.11.2014г., издадено от ОД на МВР –
гр.Шумен, с който на Г.Р.Б., ЕГН **********,*** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на основание чл.189,
ал.4 от ЗДвП, във вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, като законосъобразен.
.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: