235/18.5.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, осми състав
На четиринадесети
май през две хиляди и петнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
секретар Й.К.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 393 по описа на ШРС за 2015год.,
Настоящото производство е образувано на основание
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 15-0869-000068/27.01.15г от на
Началника група към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на Г.Ж.Г. ЕГН **********
е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лв на основание чл. 179 ал.2 от ЗДВП .
Жалбоподателя моли съда, да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление.
В съдебно заседание не се явява лично като изпраща
процесуален представител- адв.К.
при САК.
Процесуалният представител на административно -наказващият орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло
потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от
надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от
НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна,
поради следните съображения:
ШРС, след като взе в предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 22.01.15 около 01.00 часа жалбоподателя, управлявал
лек автомобил “Ситроен Ц4” с рег. № В
3663 НА , по път автомагистрала № А-2 „ХЕМУС“ на км 347+500 в посока от гр. Варна към гр. Русе.
Водачът се движил с несъобразено
скорост с пътните условия/ мъгла/,губи
контрол над МПС ,излиза вдясно по
посоката на движение и се блъска в
отводнителна канавка с което става причина за ПТП.
На жалбоподателя е съставен акт за
установяване на административно нарушение № 68 от 22.01.15г
с бланкетен номер 679935.
Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.
20 ал.2 ЗДВП. Актът е подписан от нарушителя, без възражения. Съставен е и протокол за ПТП подписан от водача
на МПС предизвикало ПТП.
Впоследствие жалбоподателя не се е възползвал от законното си право и не е
депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено № 15-0869-000068/27.01.15г от на
Началника група към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на Г.Ж.Г. ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба, в
размер на 100 лв. на основание чл. 179 ал.2
от ЗДВП.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита на актосъставителя Б. и на Ж., свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание
чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.
Безспорно е установено от
доказателствата по делото, а и не се спори и между страните, че на
процесната дата, жалбоподателят е управлявал МПС на посочения участък по път
автомагистрала № А-2 „ХЕМУС“ на
км 347+500 в посока от гр.
Варна към гр. Русе.
Настоящият съдебен състав намира, че
АУАН и наказателното постановление са
издадени при непълно изясняване на релевантните обстоятелства . В случая актосъставителя
и наказващият орган не са установили точно с каква скорост се е движил автомобилът, като въпреки това и в двата акта
е прието, че скоростта е била несъобразена.
От
показанията на актосъставителя и свидетеля по акта не се установи да са изследвали
наличието на спирачни следи, с оглед преценка на съответната скорост на
движение на МПС респективно дали е била несъобразена.
Съдът счита, че от доказателствата по делото не
може да се приеме за категорично и безспорно установено, че водачът се е движил
с несъобразена
скорост. Жалбоподателят е
санкциониран за това, че при управление на лек автомобил не съобразява
скоростта си с пътните условия /мъгла/, губи контрол над МПС , излиза вдясно по посоката на
движение и се блъска в отводнителна канавка
с което става причина за ПТП, което е в разрез с изискванията на
чл.20, ал.2 от ЗДВП.
С
оглед съдържанието на цитираната
законова разпоредба и спецификата на конкретното задължение за водачите
на МПС, установено с нея, за да се установи, че това задължение е нарушено,
законодателят е придал по-голяма тежест на обективните елементи на деянието и
обстоятелствата при извършването му - какви точно са конкретните пътни условия,
самият механизъм на удара - местоположение на автомобила, разположение на препятствието,
вид на препятствието, с цел преценка както на необходимата скорост, за да се
приеме същата за съобразена или несъобразена с конкретните условия, така и дали
евентуалното ПТП е поради несъобразена скорост, случайно събитие или поради
друго обстоятелство. В случая административно наказващият орган не е положил
никакви усилия да установи с каква скорост се е движил автомобилът. Както в
административната преписка, така и в рамките на съдебното производство, не са налице
достатъчно доказателства и административно наказващият орган не е провел,
вмененото му в задължение по правилата на разпределяне на доказателствената
тежест, пълно доказване на наличието на нарушение на задължението по чл.20, ал.2 от
ЗДвП, което само в причинна връзка с произтекло и осъществило се
ПТП, съставлява от обективна и субективна страна административно нарушение по
смисъла на чл.179,
ал.2 от ЗДвП.
По
делото липсват каквито и да било доказателства за наличието на «несъобразена» от страна на водача
скорост от една страна, а от друга - за наличието на причинна връзка между
евентуалната несъобразена скорост и осъществилото се ПТП. Не е ясно и не е
установено в какво се изразява в конкретния случай несъобразяването от страна
на водача на МПС с пътните условия, не се установява и наличието на причинна
връзка между евентуалното несъобразяване на скоростта с настъпилото ПТП.
Събраните по делото доказателства по-скоро сочат за осъществено нарушение на чл.20,
ал.1 от ЗДвП, разписващ задължение на водача да контролира непрекъснато
управляваното от него пътно превозно средство, но не и за управление с
несъобразена скорост. С оглед на това, настоящата инстанция счита, че
нарушението, вменено на гжалбоподателя не е доказано по безспорен и несъмнен
начин, поради което като следва да отмени
наказателното постановление.
Предвид гореизложените съображения,
настоящия съдебен състав намира, атакуваното НП
за противоречащо на материалния закон и издадено при съществено
нарушение на процесуалните правила и като такова следва да бъде отменено като
незаконосъобразно
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
15-0869-000068/27.01.15г от на Началника група
към ОД на МВР – гр.Шумен, с което
на Г.Ж.Г. ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лв на основание чл. 179 ал.2
от ЗДВП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: