Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 411/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от В.В.П. *** срещу Наказателно постановление № 49/06.02.2015г. на ВПД началника на РУ на МВР-гр.Шумен към ОДМВР-гр.Шумен, с което на същия било наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.80, т.5 от ЗБДС. Жалбоподателят не оспорва констатациите в акта, но счита, че размерът на наложената санкция е твърде висок. Поради това същият моли съда да постанови решение, с което да измени наказателното постановление, като намали размерът на наложената глоба до законоустановения минимум.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представител на въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 09.11.2014г. от дома на жалбоподателя, намиращ се на ул.“В.В.“ №*** в гр.Шумен, се чували силна музика и шум. По сигнал за нарушаване на нощната тишина на посочения адрес пристигнали полицейски служители. Жалбоподателят излязъл в двора на имота си и бил поканен да представи документ за самоличност. Същият обаче изрично отказал да представи такъв, като започнал да отправя обиди и заплахи към полицейските служители. Впоследствие самоличността на нарушителя била установена и същият бил поканен да се яви в РУМВР-гр.Шумен. В тази връзка на 23.01.2015г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че при извършена полицейска проверка не е представил документ за самоличност. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 06.02.2015г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на В.П. била наложена глоба в размер на 100,00 лв за извършено нарушение на чл.6 от ЗБДС.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: разпитът на свидетелите Р.Н.Ш. и А.В.А., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД задължава гражданите при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност. Според чл.3, ал.1, от с.з. самоличността се удостоверява чрез представяне на съответните документи за самоличност по смисъла на ЗБЛД. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят не е представил такъв документ след поискване от полицейските служители, като изрично е отказал да удостовери самоличността си -обстоятелство, което не се оспорва от санкционираното лице. По този начин жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Административнонаказващият орган правилно е издирил приложимия закон. Съдът намира и че санкцията е определена законосъобразно, на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД, предвиждащ специално наказание за лице, което не представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица, какъвто е и процесният случай. Не са налице основания също така случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, отказът на нарушителя да представи съответен документ е бил съпроводен с арогантно и агресивно поведение към полицейските служители, като установяването на неговата самоличност е било осуетено. Тези обстоятелства характеризират нарушението като сравнително тежко такова и правилно са били отчетени от наказващия орган при определянето на наказанието. При така установеното и доколкото твърденията в жалбата по никакъв начин не се потвърждават от показанията на разпитаните свидетели, съдът намира, че не са налице основания за намаляване размера на наложената санкция. Не се налага различен извод и от обстоятелството, че нарушителят е безработен. Според разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН при определянето на наказанието се вземат предвид на първо място тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и т.н. и едва на последно място- имотното състояние на нарушителя. При положение, че наложената глоба е в размер, значително по-нисък от предвидения максимален такъв, не би могло да се счете, че същата е прекомерна и би засегнала несправедливо правата на санкционираното лице. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата -да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 49/06.02.2015г. на ВПД началника на РУ на МВР-гр.Шумен към ОДМВР-гр.Шумен, с което на В.В.П. ***, с ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл. 80, т.5 от ЗБЛД е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: