Р Е Ш Е Н И Е

292/15.6.2015г. , Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и седми май през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: М.М.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №412 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №10/23.02.2015 год. на Областния управител на област Шумен, с което на основание чл.495 от ИК на ПП „ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ“, с ЕИК000707470, вписаната в Регистъра на политическите партии под №52, том 2, стр.12, фирм.дело №2574/1990 год., със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Възраждане“, бул.“Александър Стамболийски“ №45А, представлявана от Л.А.М., е наложена “имуществена санкция” в размер на 200 лева /двеста лева/. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание представляващия политическата партия не се явява лично и не изпраща представител. От тяхно име е депозирано писмено становище на 23.04.2015 год., в което изразяват становище по съществото на спора.

За Областния управител на Област - Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, се явява упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата, като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.09.2014 г. в с.Черна, обл.Шумен, било проведено предизборно мероприятие на политическа партия "Движение за права и свободи". По време на предизборната агитация бил създаден видео и аудио запис, който впоследствие бил излъчен в секция „Видео“ и раздела „Репортажи/Изказвания“ на интернет медията ataka.tv и бил публикуван и на интернет сайтовете vbox7.com r youtube.com. От записа се установява, че по време на провеждане на предизборната агитация кандидати за народни представители, в това число Л.М., Х.Х., А.А., А.А. и Р.Р. говорели на турски език пред присъстващите лица. В предизборното мероприятие участвали и деца, които чели текстове на турски език, а в района били поставени множество турски знамена. В тази връзка на 02.10.2014 год. бил подаден сигнал до Централната избирателна комисия, която след запознаване със сигнала и след извършване на проверка в интернет пространството за публикувани аудиовизуални записи, на 04.10.2014 год. се произнесла с решение №1258-НС, с което установила нарушение на забраната за водене на предизборната кампания на език, различен от българския, извършено от Л.А.М., Х.Х.Х., А.М.А., А.Р.А. и Р.М.Р., всичките кандидати за народни представители. С решението бил оправомощен председателя на ЦИК да състави актове за установени нарушения на чл.181, ал.2 от ИК и чл.183, ал.4 от ИК срещу ПП „Движение за права и свободи“, представлявана от Л.А.М.. На основание посоченото решение на 07.10.2014 год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение от председателя на ЦИК срещу ПП „Движение за права и свободи“, представлявана от Л.А.М., като актосъставителят е посочил, че акта се съставя за нарушение на чл.181, ал.2 от ИК, забраняващ на политическите субекти да водят предизборна кампания на език, различен от българския, както и за нарушение на разпоредбите на чл.183, ал.4 от ИК и чл.11, ал.4 от ЗЗДет. Актът бил съставен в отсъствие на представител на политическата партия, като впоследствие бил предявен и подписан от него без възражения. Писмени възражения не са били депозирани и в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено наказателно постановление №10/23.02.2015 год. на Областния управител на област Шумен, с което на основание чл.495 от ИК на ПП „ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ“, с ЕИК000707470, вписаната в Регистъра на политическите партии под №52, том 2, стр.12, фирм.дело №2574/1990 год., със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Възраждане“, бул.“Александър Стамболийски“ №45А, представлявана от Л.А.М. , е наложена “имуществена санкция” в размер на 200 лева /двеста лева/. В наказателното постановление било отразено, че същото се издава срещу ПП „Движение за права и свободи“, представлявана от Л.А.М., за нарушение, изразяващо се в това, че в качеството си на председател на политическа партия, участваща в парламентарните избори е допуснал провеждане на предизборна агитация на различен от българския език пред присъстващите лица на 30 септември 2014 год. в с.Черна, община Хитрино, област Шумен. Наказващият орган е приел, че жалбоподателят не следва да бъде санкциониран за констатираните други нарушения, посочени в акта за установяване на административно нарушение.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.В.А., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. За изясняване на изложената по-горе фактическа обстановка допринася и приложеното като веществено доказателство по делото – диск, съдържащ запис на предизборна агитация, проведена в с.Черна, област Шумен. По отношение на посоченото доказателство съдът съобрази обстоятелството, че същото не е било изготвено по предвидения в НПК ред и не представлява веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 125, ал.1 от НПК. В същото време обаче константната съдебна практика приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл е Решение №390 от 02.10.2009 год. на ВКС по н.д. №393/09 год., ІІ н.о.). Съдържанието на посочения запис напълно кореспондира със свидетелските показания на свидетелката А., която в съдебно заседание заявява, че са изслушали записа на заседание на ЦИК и по този начин същия е станал достояние и на останалите членове на комисията, като възпроизвежда неговото съдържание в съдебно заседание. Действително, процесуалната стойност на съдържащите се в посочените свидетелски показания фактически данни ги определя като производни по характер доказателства, тъй като те не пресъздават лично възприети обстоятелства, а възпроизвеждат съдържанието на видеозапис. В тази връзка обаче съдът отново съобрази константната съдебната практика, която приема, че производните доказателства могат да бъдат използвани като средство за разкриване на първични доказателства, служат за проверка на последните или ги заменят при недостъпност на първичните фактически данни /в този смисъл е Решение №298 от 6.06.2013 год. на ВКС по н. д. №115/2013 год., III н. о./. Доколкото липсва основание съдът да подлага под съмнение така събраните гласни доказателства и доколкото същите са в унисон с останалия събран по делото доказателствен материал, следва да бъдат кредитирани изцяло, като се приеме, че същите в максимална степен допринасят за изясняване на изложената по-горе фактическа обстановка по делото. От страна на жалбоподателя също не са представени доказателства, които да оборват същата или да я поставят под съмнение.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.181, ал.2 от Изборния кодекс предизборната кампания се води на български език. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на 30 септември 2014 год. в с.Черна, област Шумен е била водена предизборна агитация на език, различен от българския. Доколкото предизборната кампания е била водена от ПП „Движение за права и свободи“, следва да се приеме, че следва да бъде ангажирана тяхната административно-наказателна отговорност за нарушение на разпоредбата на чл.181, ал.2 от ГПК.

В тази връзка съдът не кредитира направените в жалбата възражения, че деянието се явява недоказано, с оглед на обстоятелството, че в наказателното постановление не било посочено какви точно фрази са били използвани и на какъв език, както и че не било установено, че същите са служили за предизборна агитация. В показанията си свидетелката И.А. заявява, че езика, който са чули от записа не е бил български език. В тази връзка съдът намира за правно ирелевантно към настоящия спор обстоятелството, какъв е бил езика, на който е била провеждана агитацията, тъй като за извършването на процесното нарушение е достатъчно използването на какъвто и да било език, различен от българския, а от материалите по делото се установява по безспорен начин, че кандидатите за народни представители са правили изказвания именно на език, различен от българския, с което несъмнено е нарушена разпоредбата на чл. 181, ал.2 от ИК. Същевременно от обстановката, при която е извършено нарушението, а именно - по време на предизборно мероприятие на политическа партия, се налага единствения възможен извод, че изказването на всеки един от кандидатите за народни представители е било предназначено за целите на предизборната агитация.

Съдът не споделя и твърдението, изложено в жалбата, че с наложеното наказание са нарушени правата на всяко едно лице, в това число и на кандидатите за народни представители по чл. 10 от ЕКЗПЧОС или по чл.9 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, по чл.11, чл.12 и чл.22 от ХОПЕС или други подобни. Действително разпоредбата на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България регламентира, че международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Европейската конвенция за правата на човека и Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, представляват част от националното законодателство и при противоречие между национален закон и тези международни актове, съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията следва да се приложи нормата на международния договор. Според разпоредбата на чл.149, ал.1, т.4 от Конституцията обаче правомощието да се произнася за съответствието на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна, е предоставено на Конституционния съд. По отношение съответствието на разпоредбите на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и по-конкретно чл.9 и 10 от нея с Конституцията Конституционния съд на РБ се е произнесъл с Решение №2 от 18.02.1998 год. по конст. д. №15/97 год., като е приел, че не е налице противоречие между текстовете на Конвенцията и Конституцията на Република България. По силата на чл.14, ал.6 от Закона за Конституционния съд решенията на съда са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани, включително и за настоящия състав и за страните в производството. Поради това доводите, изложени в жалбата в тази насока, следва да се счетат за неоснователни, тъй като разпоредбата на чл.181, ал.2 от ИК се основава на чл.3 и чл.36, ал.2 от Конституцията, за които Конституционният съд е констатирал, че не противоречат на чл.9 и чл.10 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства.

Липсва и твърдяното противоречие и на чл.181, ал.2 от ИК с чл.10 от ЕКЗПЧОС. На първо място, отново липсва произнасяне в този смисъл от страна на Конституционния съд. На следващо място, според втората алинея на чл.10 от Конвенцията, свободата на изразяване на мнение не е абсолютна, а доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловена от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или на престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите, за предотвратяване на изтичането на секретна информация или за поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието. Подобно ограничение е допустимо и според чл.19 §3 от МПГПП, когато такова е необходимо за зачитане на правата или на доброто име на другите; за защита на националната сигурност, на обществения ред, на народното здраве или морал. Задължението за провеждане на предизборна агитация на български език е предвидено в закон - чл.181, ал.2 от ИК. Изискването за провеждане на предизборната кампания на български език също така съответства на чл.3 от Конституцията на Република България, според който официалният език в Република България е българският, както и на чл.36, ал.3 от Конституцията: Случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона. Именно това е направено в разпоредбата на чл.181, ал.2 от ИК.

А с оглед на изложеното съдът намира, че от материалите по делото се установява по безспорен начин, че по време на проведената предизборна агитация на 30 септември 2014 год. е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.181, ал.2 от ИК, изразяващо се във водене на предизборната кампания на език, различен от българския.

При преценка на направените възражения за допуснати процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение, съдът установи следното: По делото липсват доказателства жалбоподателят да е бил канен за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, като в същото време актът е съставен в негово отсъствие. В тази връзка разпоредбата на чл.498 от ИК предвижда, че установяването на нарушенията, съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършват по реда на ЗАНН, а чл.40, ал.1 от посочения закон изисква актът за установяване на административно нарушение да се съставя в присъствието на нарушителя. В този смисъл трайно установената практика на ШАС, която се споделя и от настоящия състав, приема, че съставянето на акта в отсъствието на нарушителя, без да са били налице условията за това, представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът не споделя твърдението на наказващият орган, изложено в писмените бележки, че всяко решение на ЦИК може да се обжалва в тридневен срок от обявяването му пред Върховния административен съд. В тази насока съдът установи, че ВАС в константната си практика приема, че независимо, че е оформен като решение в хипотезата на чл.53, ал.4, изр. второ от ИК, писменото изявление на ЦИК за констатиране наличието на нарушение има характеристиките на вътрешнослужебен административен акт, който е изключен от приложното поле на АПК, съгласно нормата на чл.2, ал.2, т.3 от АПК. Това решение поставя начало на процедурата по налагане на административно наказание, относно която чл.498 от ИК изрично препраща към разпоредбите на ЗАНН. По този специален ред на съдебно обжалване подлежи единствено крайният акт - евентуално издаденото наказателно постановление, поради което жалбите против решенията на ЦИК по чл.496, ал.1 от ИК са недопустими на основание чл.159, т.1 от АПК, като предявени против акт, който не подлежи на самостоятелно обжалване по съдебен ред. Приема се изрично, че решението на ЦИК по чл.496, ал.1 от ИК няма характер на самостоятелен административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол пред Върховния административен съд, извън производството по реализиране на административно-наказателната отговорност. /В този смисъл са Решение №11332 от 26.09.2014 год. на ВАС по адм. д. №12204/2014 год., IV о., Определение №12010 от 10.10.2014 год. на ВАС по адм. д. №12997/2014 год., IV о. и др./. А с оглед на изложеното се налага извода, че жалбоподателят в действителност не е имал правната възможност да обжалва процесното решение на ЦИК, независимо от посоченото в него.

В същото време обаче, съдът намира, че доколкото разпоредбите на ИК предвиждат специален ред за съставяне на акта, както и изключително кратки срокове за провеждане на процедурата, следва да се приеме, че същите като специални норми дерогират действието на общите такива, каквито се явяват разпоредбите на ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗАНН предвижда изрично, че административно-наказателното производство се образува със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. С ИК е установена различна правна уредба, като начало на процедурата по установяване на нарушение за налагане на административно наказание се поставя с решението на ЦИК /в този смисъл е и трайната практика на ВАС, обективирана в Определение №12010 от 10.10.2014 год. на ВАС по адм. д. №12997/2014 год., IV о., Определение №11995 от 9.10.2014 год. на ВАС по адм. д. №12867/2014 г., IV о. и др./. На следващо място, нормата на чл.34, пр.2 от ЗАНН предоставя на компетентните органи тримесечен срок от откриване на нарушителя за съставяне на АУАН, докато съгласно чл.57, ал.1, т.26 от ИК Централната избирателна комисия разглежда всички жалби и сигнали за нарушения на изборния процес в съответствие с правомощията си, като се произнася по тях в срок до 24 часа от постъпването им. Актовете за установяване на нарушенията от вида на процесното се съставят по решение на съответната избирателна комисия в съответствие с правомощията й в тридневен срок от получаване на жалбата или сигнала за нарушението /чл.496, ал.1 от ИК/. При това положение актосъставителят разполага с около 48 часа след постановяването на съответното решение на ЦИК за съставяне на АУАН. Предвиденият в ИК срок за съставяне на акта след откриването на нарушението е значително по-кратък от уредения в ЗАНН, като на практика прави невъзможно установяването на конкретното местонахождение на нарушителя и връчването на покана за съставяне на акта. Нормативните актове следва да се прилагат еднакво спрямо всички правни субекти и не би могло изпълнението на изискванията на закона да е обусловено от местоживеенето или местопребиваването в конкретен момент на определен нарушител. Практическата невъзможност за намиране и призоваване на много от лицата, извършили нарушение на ИК в тези изключително кратки срокове, налага единствено възможния извод, че в посочения кодекс е предвидена специална процедура, изключваща приложението на общите правила на ЗАНН за съставянето на акта в присъствието на нарушителя. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че по силата на чл.54, ал.1 от ИК заседанията на Централната избирателна комисия се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на комисията, на която предварително се обявява проект за дневен ред, а втората алинея на посочената разпоредба задължава Централната избирателна комисия да поддържа интернет страница, на която публикува незабавно решенията си. Съдът намира, че посочените правила, гарантиращи публичност на дейността на комисията и бързина, заместват правилата на ЗАНН за съставяне на акта в присъствието на нарушителя, след надлежна покана. Основателни са и доводите на наказващия орган, че невъзможността нарушителят да бъде намерен при предвидените кратки срокове за съставяне на АУАН обуславя наличието на условията за приложение на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, според който актът се съставя и в отсъствието на нарушителя, когато същият е известен, но не може да се намери. По изложените съображения съдът намира, че със съставянето на акта в отсъствието на жалбоподателя не е допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като наличието на специална уредба в ИК на тази част от административно-наказателното производство изключва приложението на общата норма на чл. 40, ал.1 от ЗАНН.

Съдът намира за неоснователни твърденията, наведени в жалбата, че в обжалваното наказателно постановление не е посочено място на извършване на нарушението. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че както в акта за установяване на административно нарушение, а така също и издаденото въз основа на него наказателно постановление, подробно е описано деянието, като изрично е посочено, че същото касае действия, извършени на 20.09.2014 год. в с.Черна, обл.Шумен. Непосочването изрично, че това са датата и мястото на извършване на нарушението, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в напълно достатъчна степен става ясно какво нарушение е вменено на жалбоподателя, както и кога и къде е извършено. Липсата на изрично посочване на тези реквизити не води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, доколкото същите се извличат от цялостното съдържание на наказателното постановление.

В същото време обаче, настоящият състав намира, че административно- наказващият орган неправилно е преценил и посочил административно-наказателната отговорност, която следва да бъде ангажирана за това нарушение. Първоначално в акта за установяване на административно нарушение е посочено, че същия се съставя срещу ПП „Движение за права и свободи“. В същото време в издаденото въз основа на него наказателно постановление, въпреки, че със същото е наложена имуществена санкция на същия правен субект - ПП „Движение за права и свободи“, при описание на нарушението е посочено, че наказанието се налага за това, че: „в качеството си на председател на политическа партия, участваща в парламентарни избори е допуснал провеждането на предизборна агитация на различен от българския език пред присъстващите лица на 30 септември 2014 год. в с.Черна, община Хитрино, област Шумен и с това е нарушил чл.181, ал.2 от Изборния кодекс, а именно допуснал е водене на предизборна агитация на различен от българския език в рамките на предизборната кампания за провеждане на Изборите за народни представители на 05.10.2014 год. От изложеното става ясно, че административно-наказващият орган визира нарушение, извършено лично от представляващия политическата партия, а не от самата партия, в качеството й на юридическо лице. В този смисъл е допуснато смесване на двата вида административно-наказателна отговорност – личната отговорност на лицето Л.М., в качеството му на представляващ политическата партия и отговорността на самата политическа партия, в качеството й на юридическо лице. Посочвайки, че нарушението е извършено от посоченото лице в качеството му на председател на политическата партия, е следвало да бъде ангажирана неговата лична административно-наказателна отговорност именно в качеството му на представляващ политическата партия. Несъмнено това смесване е довело до объркване и до невъзможност жалбоподателят да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършено, от кого е извършено и чия административно-наказателна отговорност се ангажира с обжалваното наказателно постановление, а от тук и до невъзможност жалбоподателят да организира защитата си по един адекватен начин.

Поради изложените съображения, посоченото нарушение се явява съществено и доколкото същото не може да бъде санирано в настоящото наказателно производство, е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление, поради изложените по-горе причини, се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №10/23.02.2015 год. на Областния управител на област Шумен, с което на основание чл.495 от ИК на ПП „ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ“, с ЕИК000707470, вписаната в Регистъра на политическите партии под №52, том 2, стр.12, фирм.дело №2574/1990 год., със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Възраждане“, бул.“Александър Стамболийски“ №45А, представлявана от Л.А.М., е наложена “имуществена санкция” в размер на 200 лева /двеста лева/, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: