Р Е Ш Е Н И Е

290/12.6.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, на двадесети май през две хиляди и петнадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Диана Георгиева

при секретар В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 502 по описа на ШРС за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № В-0031277 от 04.02.2015г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което на “Техномаркет България” АД, гр. София е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл.222а от ЗЗП във връзка с чл.113,ал.1 от ЗЗП. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, тъй като е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и при противоречие с приложимите материално-правни норми, като излага подробни аргументи за това в жалбата. Алтернативно моли съда да приеме, че в случая се касае за маловажно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН или да да намали размера на наложената санкция. В съдебно заседание дружеството - жалбоподател не се явява лично и не изпраща процесуален представител. В деловодството на ШРС е постъпила молба, с която жалбоподателя изцяло пъддържа жалбата си.

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП със седалище гр. Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61,ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява процесуален представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството – жалбоподател “Техномаркет България” АД, гр. София извършва търговска дейност в стопанисвания от него обект - магазин „Техномаркет“, находящ се в гр. Шумен, бул. Симеон Велики № 34. На 04.12.2014г. била извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, гр. Шумен, по повод постъпила потребителска жалба от П.М.Г. с Вх. № В–03-2071 от 17.11.2014г. за непривеждане на потребителска стока – телевизор, модел LG-47LB730, за която била предявена рекламация. В хода на проверката в търговския магазин, свидетелите В.К.Г. и М.Р.В. установили, че в магазин “Техномаркет”, потребителката била предявила втора рекламация на 13.10.2014г.. Към момента на проверката, двамата свидетели установили, че търговецът “Техномаркет България“ АД не само, че не бил привел стоката в съответствие с договора за продажба, т. е. не бил отремонтиран, но със Споразумителен протокол № 0000775 от 24.10.2014г. на потребителя е отказано гаранционно обслужване. Свидетелите установили, че потребителя е закупил телевизор LG 47LB730V на 02.08.2014г. Първата рекламация била предявена от потребителя по повод пункнатина под рекламните лепенки на дисплея. Рекламацията на потребителя по повод пункнатината не била удовлетворена, но след връщането на телевизора, потребителката установила, че не работи цифровият му тунер. Потребителката Г. първо повикала технически лица от „Близу“, които на 11.10.2014г. съставили протокол, от който било видно, че неприемането на сигнал от цифровата телевизия се дължи на повреда в телевизора. Преди изпращането му за ремонт по повод първата рекламация, телевизорът премал цифровия сигнал на „Близу“. Рекламацията по повод неработещия цифров тунер на телевизора била предявена на 13.10.2014г. и записана под № 602 в Регистъра на предявените рекламации. Рекламацията била „приключена“ и телевизорът бил върнат. Проверяващите длъжностни лица констатирали, че телевизорът бил върнат на потребителя на 24.10.2014г. На потребителя П.Г. – съпруг на потребителката П. Г. бил даден Споразумителен протокол № 0000775 от същата дата, който не подписал. На потребителят било отказано гаранционно обслужване, като в Протокол за отказ от гаранция № 005400001709 от 18.10.2014г. било вписано, че е прекратено гаранционното обслужване поради „счупен панел“. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № К-0183446 от 04.12.2014г. от свидетеля В.Г., в който разпоредил на търговеца, с оглед установяване на фактическата обстановка по потребителската жалба на 09.12.2014г. да представи в офиса на КЗП гр. Шумен, становище по потребителската жалба, в което да е описана причината, поради която на потребителката е отказано гаранционно отремонтиране на телевизора и привеждането му в съответствие с договора за продажба. На 08.12.2014г. в офиса на КЗП гр. Шумен се явило лицето П.Н.М. – преупълномощено лице от членове на Съвета на Директорите на “Техномаркет България” АД гр. София, което представило Становище и пълномощно. Свидетелят Г. съставил Протокол за проверка на документи № К – 0059745 към констативен протокол № 0183446 от 04.12.2014г. На търговецът „Техномаркет България“ АД гр. София била изпратена покана за явяване за съставяне на АУАН във връзка с извършената проверка с изх. № В-03-2071 от 15.12.2014г., която била връчена на на 16.12.2014г. На 05.01.2015г., свидетелят В.Г. съставил АУАН № К – 0031277 в отсъствието на представляващ дружеството, на основание чл.40,ал.2 от ЗАНН, като бил връчен на 13.01.2015г. на упълномощеното лице – П.Н.М.. В Акта за установяване на административно нарушение, съставен в присъствието на свидетеля М.В. – присъствал при проверката и свидетеля Н.И.Й., актосъставителят приел, че търговецът “Техномаркет България” АД гр. София не е изпълнил административното си задължение съгласно чл.113,ал.1 от ЗЗП, като на 24.10.2014г. със споразумителен протокол № 0000775 е отказал да приведе потребителската стока - телевизор LG-47LB730 в съответствие с договора за продажба, като стоката не е приведена в съответствие с договора за продажба и към датата на съставяне на акта – 05.01.2015г., с което е нарушил чл.113,ал.1 от ЗЗП. Дружеството - жалбоподател се е възползвало от законното си право и е депозирало писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН с вх. № В-03-127 от 15.01.2015г. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено наказателно постановление № В-0031277 от 04.02.2015г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което на “Техномаркет България” АД, ЕИК 200586330, гр. София била наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл.222а от ЗЗП за нарушение по чл.113,ал.1 от ЗЗП. При определяне размера на имуществената санкция, АНО взел предвид, че търговеца бил наказан с влязло в сила НП № В-00026856/11.11.2013г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят В.К.Г. и свидетелите М.Р.В. и Н.И.Й. – свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

Съдът намира за напълно неоснователно възражението на жалбоподателя, че като дата на извършване на нарушението в атакуваното НП била посочена датата 24.10.2014г., при положение, че към тази дата не бил изтекъл законовия едномесечен срок за удовлетворяване на рекламацията, т. е. постановлението било издадено при липса на съществени реквизити, съгласно чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН.

Съдът установи, че както в АУАН № К – 0031277от 05.01.2015г., така и в издаденото въз основа на него, НП № В-0031277 от 04.02.2015г. е записано, че нарушението е извършено на 24.10.2014г. в търговския обект когато е отказан ремонт и телевизорът е върнат неотремонтиран на потребителя. Съдът намира, че в случая абсолютно правилно е посочена датата на извършване на административното нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл.113,ал.1 от ЗЗП когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба, а съгласно ал.2 на цитираната правна норма привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя, което е безплатно за потребителя съгласно ал.4 на същата норма. От друга страна, съдържанието на задължението по чл.113,ал.1 от ЗЗП е дефинирано в разпоредбата на чл.104,ал.4 от цитирания закон, от която става ясно, че привеждането в съответствие с договора за продажба става чрез поправка или ремонт на потребителската стока, когато има несъответствие между тях.

Безспорно установено по делото е, че в стопанисвания от дружеството -жалбоподател “Техномаркет България” АД гр. София, обект - магазин, находящ се в гр. Шумен, бул. Симеон Велики № 34 се предлагат за продажба бяла техника. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че след проявен за дефект „губи цифров сигнал“, продавача е приел телевизор LG 47LB730V. Спазвайки законовите изисквания търговецът /жалбоподателят/ изпратил дефектиралият телевизор за сервизно гаранционно обслужване, след което на 24.10.2014г. /в срока по чл.113,ал.2 от ЗЗП/, жалбоподателят на база направени констатации в сервиза, че повредата на телевизора се дължала на “счупен панел“ – вписано в Протокола за отказ от гаранционно облужване от 16.10.2014г., а в споразумителния протокол от 24.10.2014г. за това, че „веднъж е пращан на сервиз и има издута дясна лайсна“, категорично отказал да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. Към датата на проверката, извършена от представители на КЗП - 04.12.2014г., телевизорът на клиента, не само, че не бил приведен в съответствие с договора за покупко - продажба, но търговецът отказал да го приведе, т.е. не е изпълнил административното си задължение, визирано в разпоредбата на чл.113,ал.1 от ЗЗП. В подкрепа на изложеното са показанията на свидетелите В.Г., М.В. и Н.Й., както и сигнала на потребителя - жалба от П. Г. и приложените към нея писмени доказателства.

Наличието на „издута дясна лайсна“, както е вписано в споразумителния протокол от 24.10.2014г. би могло да бъде причинено от неправилно съхранение, транспорт или от други действия от служители на дружеството – жалбоподател или на оторизирания сервиз, още повече че е вписано, че „веднъж е пращан на сервиз“. Освен това, от представените документи и становището на търговеца не става ясно как пукнатината като косъм на дисплея, за която е бил транспортиран и отварян в сервиз, процесния телевизор е причина същия да не приема цифровия сигнал от „Близу“. В тази насока са и показанията на свидетелят Г., от които става ясно, че стоката – телевизор не само, че не е била приведена в съотвествие с договора за продажба, но в случая е била досчупена, тъй като „преди предявяване на първата рекламация телевизорът е приемал цифрова телевизия. Но това обяснение, което ми даде управителят, че уж щял да се разпадне дисплея ако се отвори, не отговаря на истината. Има специални технически средства, които да запазят целостта дори на пукнат дисплей, за да може да бъде извършен ремонт на цфровия тунер или да бъде подменен, за да може да се гледа телевизия, независимо, че в горния десен ъгъл има пукнатина.“ В същата насока са и показанията на свидетеля М.В.: “Първата жалба беше за дефект, черта, като се е появилав единия край на дисплея, без да е има външно механични следи, че тя го е одрала, ударила. Там отказали като казват, че дисплея е пукнат и на това основание отказватда отремонтират цифровия тунер, който не работи, дефектирал е и когато й го връщатпак с отказ, неотремонтиран той изобщо не работи.“ Ето защо настоящия съдебен състав приема, че по делото не се доказа по безспорен начин да е имало нерегламентирана намеса от страна на потребителя, поради което дружеството - жалбоподател “Техномаркет България” АД гр. София е следвало да приведе в едномесечен срок от предявяване на рекламацията потребителската стока в съответствие с договора за покупко – продажба, което задължение същият не изпълнил.

Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че “Техномаркет България” АД гр. София, в качеството си на търговец, действително е осъществило от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.113,ал.1 от ЗЗП, а именно: не е изпълнил административното си задължение да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба, с отказа от гаранционно обслужване на 24.10.2014г.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователен и довода на жалбоподателя, че в случая се касае за „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Процесното нарушение се изразява в непривеждане в съответствие с договора за продажба на стока, закупена два месеца преди предяваване на рекламация и която е на стойност над 1 000 лева. Процесното неизпълнение не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото се явява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, още повече, че с неработещ цифров тунер на практика телевизорът е неизползваем. Следователно, не може да се направи извода, че посочената проява е «маловажен случай», което от своя страна да налага приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

За неизпълнение на разпоредбите на чл.113,ал.1 от ЗЗП санкционната разпоредба на чл.222а от ЗЗП предвижда имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 3000 лева. Съдът намира, че по отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.222а от ЗЗП. Намира, обаче, че не са налице доказателства за вписаните от страна на АНО, мотиви по отношение на определения максимален размер на санкцията. Както в АУАН, така и в НП е вписано, че установеното административно нарушение е за втори път, но доказателство за това не е приложено. В мотивите на АНО за определяне на максималния размер на предвидената санкция не са визирани други взети предвид обстоятелства, поради което съда намира, че определения максимален размер е неоснователен и немотивиран.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като размера на имуществената санкция следва да бъде в средния предвиден, а именно 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление№ В-0031277 от 04.02.2015г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което на “Техномаркет България” АД гр. София, с ЕИК 200586330 със седалище и адрес на управление гр. София, район Искър, бул. Цариградско шосе № 361 е наложена имуществена санкция на основание чл.222а от ЗЗП за нарушение на с чл.113,ал.1 от ЗЗП, като намалява размера на имуществена санкция от 3 000 /три хиляди/ лева на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл.113,ал.1 от ЗЗП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: