496/12.10.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав
На осми октомври през две хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
секретар Й.К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 510 по описа на ШРС за 2015год.,
Настоящото производство е образувано
на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №15-0869-000321/18.03.15
год. на Началник на група към ОДМВР гр. Шумен,
с което на Г.Р.Б. ЕГН ********** на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП,е наложена глоба в размер на 100 лева, нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП.Недоволен от наказателното постановление жалбоподателят го обжалва
и моли съда да го отмени.
Процесуалният представител на
административно -наказващият орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и
моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно
постановление да бъде изцяло потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във
вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
ШРС, след като взе в предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 10.03.15г. бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение № 321 бл. № 897619 , за това, че на 14.01.15 в 10,06 часа в гр. Шумен, по бул „С.Велики“ срещу сервиза на „Жигули“ в посока ул. “Дедеагач„ управлява лек автомобил – „Субару легаци“ с рег. №Н 14 58 ВА, със скорост
С акта са
иззети като доказателства – контролен талон №897619.
В акта е вписано възражение-написаното не отговаря на истината ,ще обжалвам.
АУАН е подписан от нарушителят на 10.03.15.,
когато му е бил връчен и препис.
В законовоустановения срок не е депозирано писмено възражение от
жалбоподателя.
Въз основа на
така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно постановление наказателно постановление №15-0869-000321/18.03.15 год. на Началник на група
към ОДМВР гр. Шумен, с което на Г.Р.Б. ЕГН ********** на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП,е наложена
глоба в размер на 100 лева, нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, от разпита на актосъставителя М. и на свидетеля К., свидетел при съставяне на
акта, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства,включително и от разпита
на св. И.Д..
По делото е
приложена декларация по чл. 188 от ЗДВП. В декларацията от Й.Я.И. – собственик на МПС „Субару легаци“
с рег. №Н 1458 ВА е посочено,
че на датата 14.01.15г МПС „Субару легаци“
с рег. №Н 1458 ВА е управлявано от Г.Р.Б..
В декларацията по чл. 188 от ЗДВП от
името на Г.Р.Б. в качеството си на
ползвател, като е отразен отказ да подпише декларацията .
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, от правна страна следното:
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване
на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са
описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното
постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя
не е накърнено.
Тъй като процесният автомобил е собственост на Й.Я.И., АНО е
направил необходимото за установяване на факта кой е управлявал автомобила на посочената дата, за което е приложена декларация,
че на 14.01.15г МПС „Субару
легаци“ с рег. №Н 1458 ВА е управлявано
от Г.Р.Б..
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населени места
е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава е различна от посочената в ал. 1, това
се сигнализира с пътен знак.
Видно от материалите по делото, нарушението е констатирано в населено
място, където скоростта следва да
бъде до 50 км. От разпита на
актосъставителя и на свидетеля се
установява, че е използвано техническо средство - трафик видео контрол TFR1-М,
рад.637 клип 588. Радарът е фиксирал скорост на движение на жалбоподателя 80
км/ч./ като е приспаднат 3 км толеранс и е посочена наказуема скорост 77км,
т.е. 27 км/ч. над допустимата. Независимо от
обстоятелството, че нарушението е установено със система за видео – контрол,
предвид превишението на скоростта, срещу водача на МПС не е издаден електронен
фиш, а е съставен АУАН, въз основа на който е издадено процесното наказателно
постановление. В този смисъл настоящият състав намира че в хода на административно наказателното
производство не са допуснати нарушения на процедурните правила. Доколкото собственика на автомобила в конкретния казус, с
който е извършено нарушението, при спазване на процедура по чл.189, ал.5 от
ЗДвП е предоставил писмена декларация с данни, че друго лице е управлявало
процесното МПС, а именно че жалбоподателя
е управлявал МПС на посочената дата, съдът намира, че по силата на чл.188, ал.1
от ЗДвП, именно жалбоподателят като водач на МПС, с което е извършено
нарушението подлежи на предвидената в чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП административно
наказателна отговорност. Същевременно доказателствата по делото по безспорен
начин установяват времето и мястото, на което е била засечена скоростта на
движение на автомобила, скоростта на движение на въпросното МПС, както и
максимално допустимата скорост за движение. Представени са и доказателства за
изправността на техническото средство, установило и заснело извършеното нарушение.
При определяне на превишението на скоростта е приспадната най-голямата възможна
грешка (отклонение), съобразно указанията на производителя, поради което
актосъставителят и администартивно наказващият орган са посочили, че водачът
управлява със 77 км/ч, респективно - превишението е с 27 км/ч, независимо, че в
клип № 588 е отразена измерена скорост от 80км/ч.
Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган е действал
законосъобразно, квалифицирайки деянието като административно нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП. За неизпълнение на това задължение
административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП предвижда:
Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се
наказва, както следва по т.3 за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв. Административно -наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно посочената разпоредба по
действащият към момента на нарушението закон. В случая, административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е установено чрез допустимо от закона
техническо средство. АУАН е съставен от компетентен орган съобразно
изискванията на ЗАНН и ЗДвП и се ползва с доказателствена сила до доказване на
противното, съгласно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП.
Направените в него констатации не са опровергани от събраните по делото писмени
и гласни доказателства. В производството по делото, жалбоподателят не е
ангажирал годни доказателствени средства, които да обосноват извода, че
отразената в акта фактическа обстановка не отговаря на действителната. Поради изложените съображения съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№15-0869-000321/18.03.15 год. на Началник на група към ОДМВР гр. Шумен, с което на Г.Р.Б. ЕГН ********** на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП,е наложена
глоба в размер на 100 лева, нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно
.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: