Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 511/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Л.К.И. *** срещу Наказателно постановление №0000019/26.02.2015г. на директора на дирекция „АИ“-гр.София, с което на лицето били наложени две отделни административни наказания „глоба“ в размер на по 200,00лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози. Жалбоподателката привежда доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява, като изпраща представител, който поддържа жалбата. Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител, но писмено предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 25.01.2015г. жалбоподателката управлявала по бул.”Симеон Велики” в гр.Шумен собствения си лек таксиметров автомобил марка „Шевролет Резо” с ДК№ Н 1211 ВК, като извършвала таксиметров превоз на пътници, с поставена табела „Такси“ и без табела „Не работи“. В близост до дом №74 на посочения булевард същата преминала покрай служители на РД „АА”-гр.Шумен, които забелязали , че знакът „Такси“, с който бил оборудван автомобила, не свети и спрели същия за проверка. При проверката било установено също, че на предните врати на същия липсват закрепена табела или надпис с наименованието на превозвача. Въз основа тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателката за това, че автомобилът е обозначен със знак „Такси“, който не свети през тъмната част на денонощието, както и за това, че на предните врати на автомобила липсват закрепена табела или надпис с изписано на кирилица наименованието на превозвача. Актът бил съставен в присъствието на нарушителката, бил предявен и подписан без възражения. Междувременно, в хода на изписването на АУАН, жалбоподателката успяла да отстрани неизправността на табелата на автомобила си. Писмени възражения не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 26.02.2015г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Л.И. била наложена глоба в размер на 200,00 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.1, т.5 от Наредба №34/06.12.1999г. на министъра на транспорта за таксиметров превоз на пътници, както и глоба в размер на 200,00 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.1, т.13 от посочената наредба.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Ц.Ю.В. и И.Д.И., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.21, ал.1, т.5 от Наредба №34/06.12.1999г. на министъра на транспорта за таксиметров превоз на пътници предвижда, че лекият таксиметров автомобил следва да е обозначен със знак "Такси", светещ през тъмната част на денонощието, на който на бял фон с черни букви е изписано "Такси", знакът "Такси" трябва да бъде трайно закрепен по време на работа върху покрива на автомобила или специално монтирано за целта устройство. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че знакът „Такси“, с който е бил обозначен управлявания от жалбоподателката таксиметров автомобил, не е светел през тъмната част на денонощието. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. При това положение съдът приема, че действително е налице нарушение на цитираната разпоредба, което правилно е констатирано от административнонаказващия орган. В същото време съдът намира, че са налице случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. От показанията на св.В. се установява, че предлаганите на пазара към момента на нарушението табели били некачествени и често проявявали дефекти, както и че жалбоподателката не знаела, че знакът, с който е обозначен автомобилът й не свети. Макар и по силата на чл.7, ал.2 от ЗАНН на административна санкция да подлежат не само умишлените, но и непредпазливите нарушения, а жалбоподателката е следвало да се увери, че автомобилът й отговаря на всички изисквания, следва все пак да се отбележи, че непредпазливо извършените деяния несъмнено се отличават с по-малка тежест от умишлените такива. От особено съществено значение е и обстоятелството, че жалбоподателката е успяла да отстрани със собствени сили нарушението още в хода на проверката, преди да приключи изписването на процесния АУАН. При това положение съдът намира, че целите по чл.12 от ЗАНН са били постигнати по отношение това нарушение още преди налагането на санкция за него, което обуславя извода, че същото се явява маловажно. Административнонаказващият орган е следвало само да предупреди нарушителката, че при повторно извършване на нарушение ще й бъде наложено наказание, без да налага такова. Като не е направил това, наказващият орган е постановил наказателно постановление, което се явява незаконосъобразно в тази му част, поради което следва да бъде частично отменено.

На следващо място, разпоредбата на чл.21, ал.1, т.13 от Наредба №34/06.12.1999г. на министъра на транспорта за таксиметров превоз на пътници установява изискване на предните врати на таксиметровия автомобил да има трайно закрепена табела или надпис с изписани на кирилица наименованието и телефонният номер на превозвача, като размерът на буквите и цифрите е не по-малък от 30 мм. От събраните по делото доказателства е видно, че на управлявания от жалбоподателката таксиметров автомобил не са били поставени изискуемите от цитираната норма табела или надпис- обстоятелство, което не се оспорва от страна на санкционираното лице. При така установеното съдът намира, че И. действително е управлявала таксиметров автомобил в нарушение на изискванията на чл.21, ал.1, т.13 от Наредбата, за което правилно и законосъобразно е санкционирана с обжалваното наказателно постановление. Като водач, извършващ таксиметрови превози по реда на чл.3, ал.2 от Наредбата, жалбоподателката е била натоварена със задължението да извършват такива само с автомобил, отговарящ на изискванията на чл.21, ал.1 от посочената наредба и е следвало да се въздържа от извършването на таксиметрови превози с МПС, което не отговаря на тези изисквания.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на наказателното постановление в тази му част не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административнонаказващият орган правилно е издирил приложимия закон и е наложил законосъобразно наказание, на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП, предвиждащ санкция за други нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, за които не е предвидено друго наказание, какъвто е и настоящият случай. Наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.

По отношение второто извършено нарушение не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като същото не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Не може да бъде споделена тезата на процесуалния представител на жалбоподателката, че нарушението е маловажно, тъй като на автомобила са били поставени стикери с наименованието на превозвача, а последното се е съдържало и в поставените на предното стъкло тарифни табели. Да се приеме това становище би означавало да се предостави широка възможност за неспазване на процесното нормативно изискване и за означаване на наименованието на превозвача по избран от водача начин. Изискването на чл.21, ал.1, т.13 от Наредбата е въведено за улеснение на потребителите на таксиметрови услуги, за да могат последните лесно да се ориентират за наименованието на превозвача, а изписването на това наименование по различен начин, избран от всеки отделен водач, би създало значителни затруднения в тази насока. По изложените съображения и при липсата на конкретни данни, че неспазването на посоченото изискване се дължи на някакви специални обстоятелства, обуславящи по-ниска тежест на нарушението, съдът намира, че не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение второто нарушение, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в тази му част.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И:

Отменя Наказателно постановление №0000019/26.02.2015г. на директора на Дирекция „АИ“-гр.София, в частта, с която на Л.К.И. ***, с ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози, е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.21, ал.1, т.5 от Наредба №34/06.12.1999г. на министъра на транспорта за таксиметров превоз на пътници.

Потвърждава Наказателно постановление №0000019/26.02.2015г. на директора на Дирекция „АИ“-гр.София в останалата му част като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: