Р Е Ш Е Н И Е
225/13.5.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На тринадесети
май през две хиляди и петнадесета
година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда
Кирилова
Секретар: Ст. А.
Като разгледа
докладваното от районния съдия
ВАНД № 523
по описа на ШРС за 2015г.,
За да се произнесе взе
предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 15-0869-000374/23.03.2015г. на Началника на Група
към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на Р.Н.Т.,*** са
наложени административни наказания “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца
на основание чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като неправилно и незаконосъобразно, като излага доводите си за
това в жалбата.
В проведените
по делото съдебни заседания жалбоподателят не се явява
лично. В първото по делото съдебно заседание изпраща упълномощен представител,
който поддържа жалбата на изложените в нея съображения. В последното съдебно
заседание по делото не се явява нито жалбоподателя, нито упълномощения от него
представител. Предоставя
писмени бележки в подкрепа на искането
си.
Процесуалният
представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде
изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за
това.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
поради следното:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност
и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 17.03.2015г.
около 23.40 часа жалбоподателят Р.Н.Т. управлявал собствения си лек автомобил
марка “Лексус РХ 300” с рег. № Н 1865 АК по улиците
на гр.Шумен. При движението му в зоната на кръстовището с кръговото движение на
пл.”България”, в близост до магазин “Барак” бил спрян
за проверка от служители при РУ на МВР - гр.Шумен – свидетелите Р.Н.Ш., А.В.М.
и А.В.А.. Тъй като при проверка документите на водача било установено, че същия
лъха на алкохол свидетелите поискали съдействие от екип на сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР - гр.Шумен. При
пристигане на место на свидетелите П.Г.М. и И.Х.И. жалбоподателят отказал да му
бъде извършена проверка с техническо средство “Алкотест
Дрегер 7510”, с фабр. № АRФФ 0020. Бил
му издаден талон за медицинско изследване № 0436390, който е получен от Т., но
същия не се явил за даване на кръвна проба за изследване. На водача бил
съставен акт за установяване на административно нарушение № 374 от 18.03.2015г.,
който бил връчен на нарушителя и подписан от него, като е изложил, че има
възражения, сочейки, че ще направи обяснения. Впоследствие се е възползвал от
законното си право и е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно - наказателната
преписка е издадено наказателно постановление № 15-0869-000374/23.03.2015г. на
Началника на Група към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на
Р.Н.Т.,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 /две
хиляди/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца на основание чл.174, ал.3, предл.
първо от ЗДвП.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание
на актосъставителя П.Г.М., на свидетелите - Р.Н.Ш. и И.Х.И.
- свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта и
свидетелите при установяване на нарушението - А.В.М. и А.В.А., както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията
на свидетелите П.Г.М., Р.Н.Ш.,
И.Х.И., А.В.М. и А.В.А. следва
да се кредитират
като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема,
от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване
на административно нарушение като нарушена, е едновременно санкционна и
предписваща правила за поведение, като съгласно нея водачът на пътно превозно
средство,
който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
или упойващи вещества или не
изпълни предписанието за медицинско изследване
на концентрацията на алкохол в кръвта
му, се наказва
с „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от 2 /две/ години и „глоба“ 2000 /две
хиляди/ лв.
От
материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е
отказал да бъде изпробван с техническо средство “Алкотест
Дрегер 7510”. Видно от констатациите в акта за
установяване на административно нарушение, който е съставен по предвидения в
ЗДвП и в ЗАНН ред и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена
сила до доказване на противното, по време на проверката Т. е лъхал на алкохол и
е бил във видимо нетрезво състояние. От показанията на свидетелите П.М., Р.Ш., И.И., А.М. и А.А. става ясно, че
същият категорично е отказал да бъде изпробван с техническо средство, въпреки,
че е заявил, че е употребил алкохол. От страна на жалбоподателя, въпреки
дадената му възможност да води свидетели, не бяха представени доказателства,
които да оборват или поставят под съмнение така установената фактическа
обстановка. Съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен
начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
посоченото нарушение по чл.174, ал.3, предл.1 от
ЗДвП, тъй като е отказал да му бъде извършена проверка от контролните органи с
техническо средство за установяване наличие на алкохол или упойващи вещества
и не е изпълнил предписанието
за медицинско изследване на концентрацията
на алкохол в кръвта му.
Установено в хода на административно-наказателното производство, а впоследствие и пред настоящият съдебен състав е, че на посочената в акта за установяване на административно нарушение - 17.03.2015г. е налице най - напред упражняване на правнорегламентираната дейност по управление на моторно превозно средство - лек автомобил лек автомобил марка “Лексус РХ 300” с рег. № Н 1865 АК и че тази дейност към момента на предприемане на проверката е осъществена именно от жалбоподателя, явяващи се основните спорни моменти по делото. Анализът на доказателствата, направен по - горе, категорично предпоставя, по изложените в него съображения, извода за пълно съвпадане на преценката на контролните органи и тази на съда относно качеството „водач“ на моторно превозно средство на жалбоподателя в момента, непосредствено предшестващ извършването на проверка. Поради това и основанието, на което опира, с въведеното възражение по жалбата, отказа да даде проба за алкохол с техническо средство - Алкотест „Дрегер“ 7510 с фабр. № АRФФ 0020, а така също и да се яви за даване на кръвна проба за изследване въз основа на издадения му талон за медицинско изследване, не изключва, а напротив - потвърждава съставомерното му поведение. Оттам и съответствието на дейността по реализиране на административно-наказателна отговорност с доказателствата по делото и материалния закон.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, както правилно деянието е квалифицирано от административно-наказващия орган. От събраните по делото доказателства и техния детайлен анализ не оставят съмнение, че всички елементи от обективна страна на извършеното нарушение са безпротиворечиво и категорично установени. От субективна страна, нарушителят е действал виновно, т.е. противоправното му поведение е установено в хода на административно- наказателното производство и от обективна, и от субективна страна.
Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно размера на посочената разпоредба,
като се е съобразил, че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не е
предоставил на административно-наказващият орган възможност за преценка при
определяне на размера, поради което е наложил посоченото наказание в законоустановения му, фиксиран размер.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното
наказателно постановление – тези на чл.53 от ЗАНН.
В
тази връзка, съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна
и недоказана следва да бъде оставена
без уважение.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1, предл. второ от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
15-0869-000374/23.03.2015г. на Началника на Група към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор
„Пътна полиция“, с което на Р.Н.Т., ЕГН ********** *** са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца
на основание чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП, като правилно и законосъбразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: