Р Е Ш Е Н И Е

440/12.8.2015г. гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На двадесет и първи юли през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАД № 543 по описа на ШРС за 2015г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е наказателно постановление № 26-17/27.03.2015г. на Началника на отдел “Рибарство и контрол” - гр.Шумен Главна дирекция “Рибарство и контрол” на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр.София, с което на И.И.В. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.24 ал.1 от ЗРА.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата на изложените в нея съображения .

За административно наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява процесуален представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят на 20.02.2015г. посетил язовир “Шумен”, находящ се край гр.Шумен, с оглед извършването на любителски риболов. Около 10.50 часа, в района на същият била извършена проверка от компетентни длъжностни лица в Териториално звено - гр.Шумен към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр.София.

При проверката, било установено, че жалбоподателят осъществявал любителски риболов в акваторията на язовир Шумен, в района на „малкото езерце „ чрез употреба на 4 броя въдици, поставени в работно положение.

За нарушението на 20.02.2015г е съставен констативен протокол № 21/2015г .

На 20.02.2015г е съставен и акт за установяване на административно нарушение № 0000 9858 за това, че жалбоподателят извършва любителски риболов във водите на язовир Шумен, в района на „малкото езерце „чрез употреба на 4 броя въдици, поставени в работно положение, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 24 ал.1 т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите.

Актът е бил връчен на нарушителя и подписан от него с възражение- 1 въдица беше скъсана .

Впоследствие, жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 26-17/27.03.2015г. на Началника на отдел “Рибарство и контрол” - гр.Шумен Главна дирекция “Рибарство и контрол” на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр.София, с което на И.И.В. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.24 ал.1 от ЗРА..

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят И., на свидетелите Б. и Д. – свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съдът намира, че НП е било издадено от компетентния за целта орган –упълномощен от министъра на Министерство на земеделието и храните, съгласно чл.91, ал.1 и ал.4 от ЗРА , видно от приложеното по делото заверено копие от Заповед № РД 09-25/21.01.2014г.

При съставянето обаче на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателното постановление са допуснати нарушения на процесуалните правила, които налагат отмяна на последното.

От показанията на актосъставителя и свидетелите по АУАН, се установява несигурност и съмнение, касаещо констатациите им в хода на проверката, а именно относно броя на въдиците, които са били действащи и в работно положение и с които действително жалбоподателят е ловил в момента на проверката .

Актосъставителя И. в с.з. проведено на 04.06.15г заяви :“ ……имаше четири въдици , поставени на земята . Ловящи , но не сме проверявали , видимо имаше месина по тях………………...не мога да си спомня дали беше в работно положение……….“

Св. Б. също заяви в с.з. проведено на 04.06.15г :“ ……Видях че са четири въдици, но не съм правил проверка дали има нещо на тях .Ако няма закачена кука въдицата не се води такава …..Аз не съм правил проверка дали с четирите въдици се работеше в момента.“

Св. В. в същото с.з. сочи: „… При установяване на нарушението с колегата бяхме на другия край .Видяхме четири въдици , май едната е била скъсана ….“

Съгласно разпоредбата на чл. 24 ал.1 т. 1 от ЗРА лицата, упражняващи любителски риболов, са длъжни да използват не повече от 3 броя въдици (пръчки) за риболов с монтирани на тях до две куки (единични или двойни) в изкуствените водни обекти, в Черно море и река Дунав; във водите на Черно море може да се постави чепаре на една от въдиците;

Нормата на чл. 65 от ЗРА предвижда санкция глоба от 100 до 400 лв.за извършване на любителски риболов в нарушение на изискванията по чл. 24, ал. 1 и 2 ЗРА.

При така установената фактическа обстановка и след анализ на показанията на актосъставителя и свидетелите по акта, съдът приема, че не са събрани безспорни и категорични доказателства от които да бъде направен извод, че жалбоподателя и извършил визираното в акта и в наказателното постановление нарушение- а именно, че извършва любителски риболов във водите на яз.Шумен в района на малкото езерце чрез 4 /четири/ броя въдици поставени в работно положение. Фактът че нарушението не е безспорно установено от актосъставителя и свидетелите по акта е основание за отмяна на обжалваното НП .

Дори обаче, да се приеме обратното, съдът намира, че в конкретния случай, може да се приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН. Процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на издадено НП, да обсъди всички основания за обжалване на атакуваното наказателно постановление, дори и да не са наведени такива, вкл. и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Правната норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Настоящият съдебен състав приема, че при определяне на маловажните случаи при административните нарушения, вкл. и по чл.24, ал.1 от ЗРА, следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК. Правната норма на чл.11 от ЗАНН урежда правната възможност по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, субсидиарно да се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. В ЗАНН законодателят не е дал легална дефиниция на понятието "маловажен случай", поради което следва приложимите критерии при определяне на дадено административно нарушение като "маловажен случай" да се изведат от чл.93, т.9 от НК. Легалното определение на "маловажен случай" по чл.93, т.9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От анализа на цитираната правна норма следва, че за да се направи извод по въпроса дали конкретно административно нарушение съставлява маловажен случай, е нужно да се преценяват фактите на липса или незначителност на вредните последици, характерът на вредните последици, ако такива са настъпили от нарушението, всички смекчаващи отговорността обстоятелства. Маловажността на случая е поставена в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, които се преценяват от съда конкретно и въз основа на събраните по делото доказателства. "Маловажен случай" ще е налице, само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.

В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, следва да се квалифицира като "маловажен случай", предвид, липсата на вредоносни последици от нарушението, обстоятелството, че нарушителят не е практикувал риболов със забранени средства, че същият е член на Ловно-рибарския съюз, като до настоящият момент няма наложени административни наказания за такъв вид дейност, с чисто съдебно минало е, т. е. нарушението, дори да приемем, че е осъществено , е изолирано, а не системно.

Освен всичко друго наложеното наказание не съответства на степента на обществената опасност на твърдяното административно нарушение.

Действително обществените отношения, които регулира ЗРА са от особена обществена важност, но това не може да игнорира задължението на АНО за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Налице са били всички предпоставки за прилагането на тази разпоредба и като не я е приложил административно наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление, поради което същото следва да бъде отменено.

В тази връзка, съдът намира, че жалбата следва да бъде уважена, а атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.трето от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-17/27.03.2015г. на Началника на отдел “Рибарство и контрол” - гр.Шумен Главна дирекция “Рибарство и контрол” на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр.София, с което на И.И.В. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.24 ал.1 от ЗРА., като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: