Р Е Ш Е Н И Е
206/29.4.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
двадесет и девети април
през две хиляди и петнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар:
Ст. А.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 548
по описа на ШРС за 2015г.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №
15-0869-000263 от 09.03.2015г. на
Началника на Група към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на
С.К.Д., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 300 /триста/ лева на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП и “глоба” в размер
на 20 /двадесет/ лева на основание чл.181, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, като
излага доводите си за това в жалбата.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща упълномощен представител.
Процесуалният
представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде
изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от
надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от
НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе
в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят С.К.Д. на 28.02.2015г. управлявал
собственото си МПС лек автомобил марка „Фолксваген Голф”, с ДК № Т 7622 СТ, като
се движил по републиканската пътна мрежа, по път I-4. В района на кръстовището на път първи клас № I-4 с път I-2, разклона
за гр.Търговище бил спрян за проверка от служители при сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – гр.Шумен, при която било установено, че за управляваното от Д. ППС
няма заплатена винетна такса. В същото време било констатирано, че жалбоподателя
Д. управлява автомобила без МПС-то да е било представено на годишен технически
преглед. На нарушителя С.Д. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 263 от 28.02.2015г., с бланкетен номер 897661. Актосъставителят е
посочил, че с горните деяния от страна на С.К.Д. са нарушени разпоредбите на чл.139,
ал.5 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителят без
възражения по него. Впоследствие се е възползвал от законното си право и е
депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № 15-0869-000263 от 09.03.2015г. на Началника на Група към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор
„Пътна полиция“, с което на С.К.Д., ЕГН ********** *** са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева на основание
чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП и “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание
чл.181, т.1 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно
заседание на актосъставителя С.Б.С. и на свидетеля М.И.Р. - свидетел при
установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл.283
от НПК писмени доказателства. Показанията на
свидетелите С.Б.С. и М.И.Р. следва
да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се
потвърждават от останалите събрани доказателства.
При така
установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, описано в пункт
първи на наказателното постановление, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП, движението на определените в Закона за
пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след
заплащане на винетна такса по реда на чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата.
Последната разпоредба въвежда задължение за преминаване на пътните превозни
средства по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна
мрежа, както и такива, които са извън нея по техни участъци, след заплащане на
такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, като размерът на
винетната такса, включително административните разходи, за всички категории
превозни средства се определя от Министерския съвет. Съобразявайки изложеното,
съдът намира, че жалбоподателят, движейки се по път от Републиканската пътна
мрежа е бил длъжен да заплати винетна такса, срещу която да получи винетен стикер.
Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.5, т.1 от Закона за пътищата, винетката е
ценна книга, която удостоверява правото на ползване на републиканските пътища,
като същата се състои от две части: първата е оформена за еднократно залепване
в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на пътното превозно
средство и удостоверява плащането на винетната такса пред контролните органи, а
втората част е във вид на талон и служи
за доказателство за платената винетна такса при издаване на безплатен стикер в
случаите на счупване или кражба на предното стъкло на автомобила, както и при
производствен дефект на винетния стикер. Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.5,
т.2 от Закона за пътищата собственикът или ползвателят на пътното превозно
средство има право да ползва републиканските пътища на Република България, като
преминава по тях или по техни участъци с пътното превозно средство само когато
са изпълнени комулативно и двете условия: когато е заплатена винетна такса за
съответния период и категория пътно превозно средство и в долния десет ъгъл на
предното стъкло на същото е залепен валиден винетен стикер. От материалите по
делото и по-специално от разпита в съдебно заседание на свидетелите С.Б.С. и М.И.Р. се установява по безспорен начин, че по време на
проверката на предното стъкло на управляваното от страна на жалбоподателят ППС,
не е имало залепен винетен стикер. По време на съставяне на акта това
обстоятелство не е било оспорено и от страна на Д..
От всичко
изложено по-горе се доказва по безспорен начин, че С.К.Д. е управлявал ППС, без да има залепен на съответното место
върху предното стъкло какъвто и да е винетен стикер, поради което съдът намира,
че същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото
по-горе административно нарушение на разпоредбата чл.139, ал.5 от ЗДвП. За
посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.179, ал.3,
т.4 от ЗДвП предвижда “глоба” за водач, който управлява пътно превозно средство
по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса, като при
управление на посоченото ППС, “глобата” е в размер на 300 /триста/ лева. Съдът
намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия
закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно
санкционната норма на чл.179, ал.3, т.4, предл. четвърто от ЗДвП.
Съдът не
кредитира твърденията, направени от страна на жалбоподателят в жалбата, че
нарушението представлява маловажен случай и следва да се приложи разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН, тъй като веднага след съставянето на акта за установяване на
административно нарушение закупил винетен стикер. На първо място, съдът намира,
че това нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с другите деяния от същия вид. В същото
време по делото са налице и доказателства - Справка за
нарушител/водач, видно от която жалбоподателят е бил многократно наказван за
различни нарушение на ЗДвП и от които да може да се направи извод, че лицето има по-висока степен на обществена опасност. Ето
защо съдът счита, че административно-наказващият орган е съобразил правилата, визирани в разпоредбата на чл.27,
ал.2 от ЗАНН, отчитайки тежестта на извършеното нарушение и степента на
обществената му опасност.
Поради
изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление в частта по
пункт първи се явява правилно и законосъобразно.
По отношение на
нарушението, визирано в пункт втори на наказателното постановление, съдът
съобрази от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП
регистрираните моторни превозни средства подлежат на задължителен периодичен
преглед за проверка на техническата им изправност. От констатациите в акта за
установяване на административно нарушение и от показанията на разпитаните в
съдебно заседание свидетели С.Б.С. и М.И.Р. се установява, че
управлявания от Д. автомобил не е бил представен на годишен технически преглед.
От страна на жалбоподателят не са представени доказателства, които да поставят
под съмнение така установената фактическа обстановка, водеща до извода, че Д. е
извършил посоченото административно нарушение. Поради изложеното, съдът счита,
че наказващият орган правилно е квалифицирал деянието като административно
нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП.
В същото време съдът съобрази обстоятелството, че за
нарушения на разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП е предвидена конкретна
санкция в разпоредбата на чл.181, ал.1 от ЗДвП, въз основа на която е била
санкциониран и жалбоподателят. В посочената разпоредба законодателят е
предвидил, че отговорността за това нарушение следва да бъде понесена от
собственика или длъжностното лице, което е било отговорно за представянето на
автомобила на технически преглед. Следователно с посочената разпоредба ясно е
бил определен кръга от лицата, които следва да отговарят за това нарушение. Поради
изложеното е недопустимо разширяване на този кръг чрез налагане на наказание на
субекти, извън посочените. Видно от обстоятелствената част на акта за
установяване на нарушението и от наказателното постановление жалбоподателят има
качеството водач на ППС и същият е собственик на последното.
Ето защо съдът намира, че административно-наказващият
орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.181, т.1 от
ЗДвП.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено
изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 15-0869-000263 от 09.03.2015г. на Началника на Група към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор
„Пътна полиция“, с което на С.К.Д., ЕГН ********** *** са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева на основание
чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП и “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание
чл.181, т.1 от ЗДвП, като правилно и
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: