Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 554/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от И.С.П. ***, срещу Наказателно постановление №46-0000013/24.02.2015г. на и.д. директора на РД „АА“-гр.Шумен, с което на лицето била наложена глоба в размер на 500,00лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози. Жалбоподателят привежда доводи за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Въззиваемата страна също не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 29.01.2015г. жалбоподателят управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес Актрос” с ДК№ СВ 7146 АА, с прикачено полуремарке „Шмитц“ с ДК№ С 0392 ЕС, и двете собственост на „Пътинженерингстрой-Т” ЕАД по маршрут с.Лиляк, обл.Търговище-гр.Нови пазар. Около 13,30 часа, на главен път I-4 /гр.Търговище-гр.Шумен/, след разклона за с.Черенча, същият бил спрян за проверка от свидетеля С.С. ***. Същият поискал да му бъде представено копие от Лиценз за международен превоз на товари или Удостоверение за обществен превоз на товари за територията на Република България, но жалбоподателят не разполагал с такива. Въз основа тези констатации на същата дата проверяващият съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че при извършване на превоз за собствена сметка не може да представи при поискване от контролните органи заверени копия от посочените документи. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с уточнение, че в тридневен срок ще бъде представен лиценз. Писмени възражения не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 24.02.2015г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на И.П. била наложена глоба в размер на 500,00 лв., за извършено нарушение на чл.12б, ал.10 от ЗАвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от показанията на свидетелите С.Х.С. и Е.Ч.Д., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.12б, ал.10 от ЗАвП установява забрана за извършване на превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на Република България с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона, освен ако лицето, за чиято сметка се извършва превозът, притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари. От своя страна разпоредбата на чл.93, ал.2 от ЗАвП предвижда специална санкция за водач на моторно превозно средство, който извършва превоз за собствена сметка на товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Безспорно е установено по делото (предвид посочения по-горе доказателствен материал), а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на посочената дата същият е извършвал превоз на товари за собствена сметка, както и че при поискване от контролните органи не е представил копие от Лиценз за международен превоз на товари или Удостоверение за обществен превоз на товари за територията на Република България. По този начин същият е извършил административно нарушение, наличието на което правилно е констатирано от наказващия орган. Независимо от изложеното обаче съдът намира, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна. Административнонаказващият орган не е издирил правилно приложимия закон. Както в съставения АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление като нарушена е посочена нормата на чл.12б, ал.10 от ЗАвП. Същата обаче не установява задължение за водача на моторно превозно средство, а само за лицето, за чиято сметка се извършва превоза и което в случая е различно от санкционираното лице. В същото време в ЗАвП липсва специална материална норма, установяваща задължение за водача да представя съответните документи при проверка. Това задължение се съдържа в цитираната санкционна норма и се извлича от последната, при което процесното нарушение следва да се квалифицира като такова по чл.93, ал.2 от ЗАвП. Действително, според настоящия състав посочването като нарушена на неотносима правна норма невинаги води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, при положение, че липсва съответна материалноправна норма, която е следвало да бъде издирена. В настоящия случай обаче е счетено, че е налице нарушение на чл.12б, ал.10 от ЗАвП, докато в действителност тази норма не е била нарушена. От приложените по делото доказателства е видно, че дружеството-собственик на процесните товарен автомобил и полуремарке е разполагало със съответни удостоверения, издадени на 23.01.2015г., т.е.-преди датата на проверката, като същите са били представени на вниманието на наказващия орган още на следващия ден. В тази връзка съдът намира, че посочването като нарушена на нормата на чл.12б, ал.10 от ЗАвП е довела до накърняване на процесуалните права на жалбоподателя, тъй като същият е предприел защита в насока доказване, че такова нарушение не е било извършено /видно и от подадената жалба/. Санкционирането за нарушение на разпоредба, която не установява задължение за наказаното лице в настоящия случай е довело до накърняване правото на защита на последното и до невъзможност да се разбере какво точно нарушение му е вменено. Обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, изискваща точно посочване на законните разпоредби, които са били нарушени. На следващо място, в наказателното постановление се приема, че нарушението се изразява в непредставяне при поискване от контролните органи на заверени копия от съответните документи. Възприетата като нарушена от наказващия орган разпоредба от своя страна установява задължение за извършване на превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на Република България само за сметка на лица, притежаващи съответен лиценз. С това само по себе си също е накърнено правото на защита на жалбоподателя, тъй като непредставянето и непритежаването на определен документ са две различни, отделни едно от друго нарушения. ( В практиката си в сходни случаи ШАС трайно приема, че непритежаването и непредставянето на СУМПС са две различни нарушения на ЗДП, като неправилното посочване на нарушената норма обуславя отмяната на наказателното постановление).

По изложените съображения съдът приема, че неправилното издирване на приложимия закон е накърнило процесуалните права на санкционираното лице и представлява основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

Отменя изцяло Наказателно постановление №46-0000013/24.02.2015г. на и.д. директора на РД „АА“-гр.Шумен, с което на И.С.П. ***, с ЕГН: **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: