Р Е Ш Е Н И Е

298/16.6.2015г. гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На осемнадесети май 2015 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 603/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД- гр.София срещу Наказателно постановление № В-032809/05.03.2015г. на директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище със седалище Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.222а от ЗЗП. Жалбоподателят счита, че не е налице неизпълнение на административно задължение, като привежда и доводи за наличие на съществени нарушения на процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание дружеството, редовно призовано, не изпраща представител. Въззиваемата страна също не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Санкционираното дружество извършвало търговска дейност в обект за продажба на мобилни телефонни апарати и телекомуникационни услуги, намиращ се в гр.Шумен, пл.”Освобождение”№1. На 22.01.2013г. потребителят И.М.И. от гр.Шумен получил от посочения магазин по силата на договор за лизинг мобилен телефон марка „НТС“, модел „One X+“. На 28.05.2014г. И. предявил рекламация по повод телефона поради проявен дефект. Апаратът бил препратен към оторизиран сервиз, където била установена необходимост от смяна на тъч модул, батерия, слушалка, лента и втора камера и след ремонт апаратът бил върнат на потребителя със сменени компоненти. На 01.09.2014г. потребителят предявил втора рекламация. Във връзка с нея била направена преинсталация на софтуера на телефона и на 27.09.2014г. същият бил върнат на собственика. На 31.10.2014г. била регистрирана трета рекламация по повод устройството. Сервизните специалисти извършили подмяна на батерия и тъч модул на телефона. Преди предявяването на тази рекламация потребителят се осведомил в КЗП за възможността за разваляне на договора за продажба и възстановяване на заплатената сума, като му било разяснено, че има такова право при проява на четвърти дефект, след три предявени рекламации. На 09.12.2014г. клиентът заявил нова неизправност на телефона, като направил искане за разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума, в срок до 19.12.2014г. Вместо това на 10.12.2014г. с писмо-отговор санкционираното дружество фактически отказало да развали договора за продажба, като заявило на потребителя, че смяна на апарат се предвиждала само в случаите, в които е налице проблем, който не може да бъде отстранен. На 19.12.2014г. телефонът бил върнат на потребителя след извършен нов ремонт- подмяна на USB кабел. Тъй като искането на И. за разваляне на договора не било удовлетворено, същият подал потребителска жалба в КЗП-РД-Варна, звено Шумен. В тази връзка на 15.01.2015г. от В.К.Г.- гл. инспектор в КЗП-РД за области Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище, била извършена проверка на търговския обект, при която било установено, че твърденията в жалбата отговарят на истината. Във връзка с проверката било депозирано становище от дружеството /л.37 от делото/, в което същото потвърждавало, че апаратът е постъпвал за гаранционен ремонт четири пъти, но заявявало само готовност същият да бъде заменен, в случай на поява на нов дефект. Във връзка с тези констатации на 06.05.2015г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за това, че не е изпълнило задължението си да развали договора за продажба на мобилен телефон, след извършени три ремонта за удовлетворяване на предявени рекламации. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за неизпълнение на задължение по чл.114, ал.3 от ЗЗП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: разпитът на свидетелите В.К.Г. и М.Р.В., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. От особено съществено значение са изготвения от Сервиз „Мост Компютърс“ протокол, в който са отразени извършваните по отношение процесния телефон ремонти, както и депозираното от санкционираното дружество становище по повод потребителската жалба, което на практика потвърждава приетата от съда фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.114, ал.3 от ЗЗП / в сила към момента на нарушението/ търговецът е длъжен да удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови заплатената от потребителя сума, когато след като е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока, в рамките на срока на гаранцията по чл. 115 / а именно-до две години, считано от доставянето на потребителската стока/, е налице следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба. Дружеството- жалбоподател несъмнено има качеството “търговец” по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП, според който това качество има всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. Определение за понятието „търговец“ по смисъла на ЗЗП се съдържа и в разпоредбата на чл.130, ал.4 от ЗЗП, според която това е лице, различно от производител, което пуска стока в обръщение. От своя страна понятието "пускане в обръщение" е дефинирано в §13, т.20 от ДР на ЗЗП, а именно- това е предоставянето на стока на доставчик или търговец безплатно или срещу заплащане за първи път, при което тя преминава от етапа на производство или внос към етапа на разпространение по веригата на доставката, включително съхраняване на стоката с цел продажба или дистрибуция. Видно е, че в двете норми е вложено нееднакво съдържание по отношение понятието „търговец“. Доколкото обаче дружеството-жалбоподател е стопанисвало обект, в който е предлагало за продажба различни стоки, съдът намира, че в настоящият случай същото се явява „търговец“ по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП. Действително, в конкретния случай е бил сключен договор за лизинг на процесния телефон, а не за продажба. В практиката си обаче ШАС приема, че договорът за лизинг е с предмет временно и възмездно ползване на устройството и право да се придобие собствеността върху същото след изплащане на всички лизингови вноски, което впоследствие е дефектирало. В това си качество лизингополучателят представлява „потребител” по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност - и правото на рекламация (Решение по КАНД№823/2014г. и др.). Предвид изложеното съдът намира, че по силата на чл.114, ал.3 от ЗЗП санкционираното дружество е било обвързано със задължението по чл.114, ал.3 от ЗЗП. В жалбата се твърди, че не са били налице условията за приложението на посочената разпоредба, тъй като не е била предявявана последваща рекламация. Тези твърдения обаче се опровергават от приложените по делото писмени доказателства и основно от изготвения от Сервиз „Мост Компютърс“ протокол, в който е отразено, че са извършени четири отделни ремонтни дейности по отношение процесното устройство по повод предявени рекламации, като това обстоятелство се признава и в депозираното от санкционираното дружество писмено становище. Безспорно е установено също, че потребителят е направил изрично искане за разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума, както и че същото не е било удовлетворено, а напротив- дружеството е изразило намерение при определени обстоятелства да замени вещта, но не и да развали договора. От приложения по делото приемо-предавателен протокол е видно също, че телефонът е бил получен от потребителя на 22.01.2013г., а искането за разваляне на договора е направено на 09.12.2014г.- преди изтичането на двегодишния срок по чл.115 от ЗЗП. Предвид гореизложеното съдът приема, че санкционираното лице неправомерно е отказало да развали договора и да възстанови на потребителя заплатената от него сума, въпреки наличието на предпоставките по чл.114, ал.3 от ЗЗП и по този начин действително е допуснало вмененото му неизпълнение на задължение към държавата, за което правилно и законосъобразно е било санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно и позволява на санкционираното лице да разбере какво неизпълнение на административно задължение му е вменено. Съдържащите се в жалбата твърдения, че наказващият орган не е посочил датата на нарушението са неоснователни. В обжалваното наказателно постановление изрично е посочено, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило процесното си задължение, като на 10.12.2014г. с писмо-отговор е отказало да развали договора за продажба. Действително, в началната част на акта е отразено, че същият е съставен на 06.01.2015г. Доколкото обаче посочената дата предхожда датата на проверката /15.01.2015г./, която изрично е цитирана от актосъставителя е видно, че се касае за техническа грешка, като действителната дата на съставяне на акта е тази, посочена на последната страница във връзка с неговото връчване, а именно-06.05.2015г. Допуснатата непрецизност е несъществена и не е накърнила процесуалните права на санкционираното лице. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложно на основание чл.222а от ЗДП, предвиждащ специална имуществена санкция за юридическо лице при нарушение на чл.114, ал.3 от с.з., какъвто е и процесният случай. Наказанието е наложено в минималния размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, потребителят е бил лишен от възможността да си служи с вещта през продължителни периоди от време, докато същата е била изпращана на оторизиран сервиз в Румъния за ремонт, през които е следвало да продължава заплащането на лизингови вноски. Поради това и отказът да бъде развален договора след поредната проява на несъответствие е засегнал съществено интересите му. С оглед гореизложеното съдът намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на атакуваното наказателно постановление. Същото следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава изцяло наказателно постановление № В-032809/05.03.2015г. на директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище със седалище Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на „Българска телекомуникационна компания” АД- гр.София с ЕИК: 831642181, на основание чл.53 от ЗАНН, вр.с чл.222а от Закона за защита на потребителите, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: